В най-богатия централен квартал на Стокхолм, Йостермалм, частни яхти и плаващи коктейл-барове заобикалят марината. По съседния трилентов булевард се намират някои от най-скъпите недвижими имоти в шведската столица, както и ексклузивни бутици и ресторанти.
В съседство, в богато декорирани сгради от XVIII век се разполагат луксозни офис пространства и частни клубове и барове.
Районът е изпълнен с хора с дизайнерски слънчеви очила, които се радват на есенното слънце.
Но намирането на някой, който ще се чувства комфортно да говори за богатството си, е почти невъзможно. 30-годишен мъж на висок пост в маркетингова компания е категоричен, че няма да сподели колко печели и дори не разбира защо да издава такава информация. На въпроса какво прави с парите си, той отговаря просто, че ги харчи на борсата и обича да инвестира.
24-годишна жена е дошла на шопинг и казва, че тепърва започва международна програма за таланти за водещ шведски бранд. Но запитана за заплатата си, тя отвръща, че това е тайна.
Анализите за стандарта на Швеция подчертават социалдемокрацията, високите данъци и ниското неравенство в доходите според глобалните стандарти. Но въпреки че тези стереотипи се опират на факти, разликата между богатите и бедните постоянно нараства от 90-те години насам. Най-богатите 20 на сто от населението вече печелят четири пъти повече от най-бедните 20 на сто.
Високите доходи са символ на успеха в много държави, но у шведите има дълбоко нежелание да говорят за парите си.
Редовните опити да се говори с млади, заможни шведи за доходите им са трудна задача. Неофициално хората охотно говорят за големи вили, семейни яхти, спортни коли или бурни партита с морета от скъпо шампанско, но официалното заявяване на тези неща на висок глас е проблем.
Мнозина се притесняват да не изглежда така, сякаш се фукат, и това им създава дискомфорт. Други се съгласяват да говорят за парите си, но след това мистериозно се оказват "твърде заети".
Защо обсъждането на богатството изглежда напълно уместно в някои части на света и защо изглежда така, сякаш никой в Стокхолм не се гордее, че е богат?
Всичко се корени в концепцията "Янтелаген".
Лола Акинмаде Акерстрьом е писателка, която се фокусира върху шведската култура и живее в страната повече от десетилетия. Тя пояснява, че говоренето за пари е "много неудобна тема" в Швеция. Според нея фукането с богатството или дори обсъждането на средната заплата с непознат е такова табу, че много шведи всъщност се чувстват по-комфортно да говорят за секс и функциите на тялото си.
Тази гледна точка споделя и Стина Далгрен, шведска журналистка. Тя прекарва няколко години в САЩ, където когато кажеш, че печелиш много пари, хората те аплодират и смятат, че си вършиш добре работата. Но в Швеция ако кажеш, че имаш добра заплата, хората те смятат за странен. Правилото е "Не се пита за заплати, не се говори за пари".
Много културни анализатори са съгласни, че голяма част от табуто може да бъде обяснена то дълбоко утвърден нордически кодекс на поведение, наречен "янтелаген". Той насърчава идеята никога да не смятаме, че превъзхождаме другите. Този, който нарушава нормата, бива безкомпромисно критикуван.
"Янтелаген" е правило за поведение в обществото, за което не се говори, но то съществува и в Швеция, и в повечето нордически държави.
Идеята е човек да не бъде твърде самоуверен, да не се хвали без нужда и това е начин донякъде всички, или поне повечето хора, да останат равни. Така се премахва един от източниците на стрес в групова среда.
"Янтелаген" грубо се превежда като "Законът на Янте" и получава името си от град Янте в книгата на норвежко-датския писател Аклес Сандемосе, издадена през 1933 г. За концепцията пише и д-р Стивън Тротър, шотландско-норвежки учен, който работи в университета в Глазгоу, Шотландия. Според него тази нагласа битува в нордическия свят и особено в селските райони от векове.
Според него това е механизъм за социален контрол. Въпросът не е само в богатството, но и в това да не претендирате, че знаете повече от останалите, или да се държите над нивото си.
Тази форма на възхвала на скромността и смирението е подобна на така наречения "Синдром на високия мак", популярен в Австралия и Нова Зеландия.
Той отстоява принципа да се скастрят тези, които показно демонстрират богатството или статута си. В Шотландия хората говорят за "манталитет на рак" - препратка към начина, по който рак се опитва да излезе от кофа, но бива дърпан обратно от останалите раци в нея. Според Тротър Скандинавия е намерила друга дума, която обобщава и описва явлението по-добре от останалите.
И все пак той изтъква също, че начинът, по който "янтелаген" се проявява в Швеция и други нордически държави, е свързан с конкретните културни норми в тези държави. Можете да говорите за вашата хижа в гората и как правите подовото отопление и верандата - хората няма да се изненадат от това. Но ако кажете, че сте похарчили същите пари за две коли Lamborghini - вероятно ще ви се изсмеят.
И въпреки че Швеция полага сериозни усилия да поддържа глобален имидж на лишена от класово разделение социална демокрация, много шведи все още предпочитат да се заобикалят с хора със сходни нива на доходите. Това означава, че правилата на "янтелаген" съответно се изместват в зависимост от средата - фукането е по-приемливо сред тези със сходно финансово състояние.
При закрити врата и с хора със същия социално-икономически статус по-богатите се чувстват по-комфортно.
Там те говорят за летните си къщи или колите си. Тези, които прекарват следобедите си по елегантните бутици на Стокхолм, са съгласни, че при "янтелаген" нещата зависят от контекста. Те споделят на приятелите си, че са пътували, или им показват снимки в Instagram. Но това не е нещо, което биха казали на непознат.
В същото време все повече млади и успешни шведи започват да критикуват "янтелаген" и да призовават за повече публични разговори за богатството и успеха. Сред тях е 22-годишната Никол Фалчиани, която започва блога си като тийнейджърка и сега е популярен инфлуенсър с 354 хил. последователи в Instagram.
На лъскавата фотосесия на сватбени бижута, заснета в извънградско кафене, не й мигва окото, когато споделя типичното си заплащане - около 20 хил. долара на кампания. Това са пари, които тя харчи за дизайнерски чанти и пътувания. Купила си е апартамент в центъра на столицата още на 20-годишна възраст.
Никол би се радвала, ако "янтелаген" изчезне, защото смята, че ще е по-добре за всички, които живеят в Швеция.
По нейни думи така обществото би било много по-отворено, ако е комфортно да се говори за пари. Смята, че е добър замисъл всички да са равни и еднакви, но тази стратегия не е задължително правилна, защото ако работиш по-усърдно от всички останали, би трябвало да можеш да се гордееш с това.
По-възрастните мислят, че възходът на социалните мрежи стои зад негативните реакции на младежите към "янтелаген".
Блоговете и особено влоговете подкрепят "яростния индивидуализъм", който насърчава да изпъкнеш сред тълпата. Подобно явление доскоро е малко разпространено в нордическите държави, за разлика от други страни в Европа или в САЩ.
Все повече хора използват понятието като оскърбление и заявяват, че мразят този манталитет.
Акинмаде Акерстрьом също вярва, че социалните мрежи имат голям ефект. Хваленето започва да става все по-разпространено във Facebook и Instagram и така шведите, чиито лични достижения изпъкват, започват да се чувстват по-комфортно да изтъкват публично успехите си.
Има много хора с умения и талант, които се чувстват потиснати от "янтелаген", защото виждат далеч по-посредствени от тях да се фукат. Затова и специалистите мислят, че "янтелаген" постепенно ще залезе и все повече шведи ще се чувстват уверени да заявят, че са добри в една или друга област. Социалните платформи също така свързват по-широка аудитория, която не познава принципите на "янтелаген".
Явлението губи популярност заради ръста на миграцията. В Швеция, която е най-многообразна сред нордическите държави, около 25 на сто от хората са родени в чужбина или имат двама родители чужденци. Другите култури донасят възхвалата на успеха и на таланта и уменията.
Това е теория, която Никол Фалчиани приветства - тя е родена и израснала в Швеция, но родителите й са италианци. Казва, че понякога й е трудно да прецени кои от темите, които обсъжда у дома или с роднини в Италия, са социално приемливи за обсъждане и в шведското общество.
Никол мисли, че нещата се подобряват, защото шведите вече са заобиколени от повече чужденци, живеещи в Швеция, и те пренасят културата си там.
Има и много американски телевизионни програми и там "янтелаген". Обаче Фалчиани се съмнява, че тази концепция ще изчезне напълно, защото е твърде утвърдена и залегнала в скандинавската култура.
Междувременно някои имигранти в Швеция казват, че охотно възприемат "янтелаген", включително 35-годишната Наталия Ирибара, която се е преместила в Стокхолм от Чили преди три години.
Тя посочва, че в Чили обществото е много нарцистично и постиженията са много важни - академични квалификации, спорт, красота, но и колата, къщата, университета. В Швеция тя има за съседка манекенка, която обаче никога не изтъква за кого е правила фотосесии.
Смирението е много важно, и това, което харесвам в Швеция, е че с "янтелаген" тези материални неща не са толкова важни, категорична е Наталия.
