Град Вашингтон може да няма същото обаяние и филмова слава, както Ню Йорк или Лос Анджелис, но столицата на Съединените американски щати има нещо, което трудно ще бъде задминато от друг град в света.
Власт.
Властта като че ли тече във вените на града, сякаш е вплетена в ДНК-то му. Тя непрекъснато променя посоката си като се насочва от тези, които имат власт, към тези, които искат да я притежават.
Така е още откакто Джордж Вашингтон за първи път си представя град, който ще е сърцето на федералното правителство. Но кой спомага за осъществяването на тази мечта? Как едно така наречено "блато" се превръща в емблематичната столица, която е в момента?
И как миналото на града оформя настоящето му?
В тепърва развиващите се Съединени щати дебатите са около това дали столицата да е вече създаден град като Филаделфия - първоначално решение - или да бъде построен нов, специално за да стане дом на правителството и да е независим от останалите щати.
В крайна сметка земи от Вирджиния и Мерлинед са отстъпени за новия федерален окръг, а около район на река Потомак трябва да започне да се развива бъдещият грандиозен проект.
161 кв. км земя, които трябва да се превърнат в град Вашингтон, започват да придобиват форма. На всяка миля са поставени маркери за границите, а Джордж Вашингтон назначава комисионери и инженери, за да наблюдават развитието.
В този процес никой не е по-важен от Пиер Шарл Ланфан.
Ланфан, който превежда на английски името си на Питър след пристигането си в Щатите, е мъжът, който превръща визията си за града в зашеметяваща нова столица. Никой друг по онова време не може да създаде града от нулата, както прави Ланфан.
А Джордж Вашингтон има друга идея, различна версия за това как трябва да изглежда градът. Той иска столицата да е за Америка това, което е Париж за французите. Не просто център на правителството, но и културно средище.
Затова Вашингтон назначава Ланфан да проектира град в абсолютно епични мащаби, който лесно би могъл да побере по-голямата част от жителите на Лондон - най-гъсто населеният град тогава.
Ланфан обаче е отстранен, а плановете му са допълнително разработени от Андрю Еликот и приведени в изпълнение през 1792-а.
Но дългите, широки булеварди, които се кръстосват по диагонал са остатък от проектите на Ланфан, както и просторните авенюта, които свързват най-важните точки на града. През 1800-а правителството се мести във Вашингтон, а окръг Колумбия минава под юрисдикцията на Конгреса.
Ясно е, че Ланфан е знаел какво иска. По неговите думи той е искал град със собствен дух, град, достоен да е столица на империя. Нещо повече, искал е другите нации да завиждат за този град, да искат същия и на своята територия.
Усещането за власт и значимост може да потвърди всеки, който е бил във Вашингтон.
Все пак историята, че столицата е изградена върху блато, си остава до голяма степен апокрифна. Може би тя идва от факта, че според плана на Ланфан основният канал на града ще бъде и част от канализацията на града. Жителите на някои квартали все още използват аналогията с блатото.
Въпреки това има един мит, които все пак има някаква връзка с реалността. Посетителите няма как да не забележат, че пейзажът се доминира от Капитола, Мемориала на Вашингтон и Мемориала на Линкълн. Небостъргачи няма.
Всъщност строежът на много високи сгради не е официално забранен с конкретен закон. Но акт, одобрен през 1899-а, има сериозен ефект върху височината на сградите. След неговото приемане архитектурата на Вашингтон остава сравнително ниска в сравнение с мегаполиси като Ню Йорк.
Актът е приет след като започва строежът на жилищен комплекс с височина от 50 метра.
И до момента комплексът остава най-високата сграда във Вашингтон. Отзвукът от издигането му обаче е толкова силен, че гражданите се обръщат към общината и я принуждават да спре издигането на повече небостъргачи.
Ограничението, наложено от акта, е валидно и до днес. Така при пристигането в града гостите му виждат най-важните негови забележителности.
Височината на сградите е свързана и с широчината на булевардите на Вашингтон. Тъй като няма небостъргачи, когато човек ходи по улиците, има усещането за отворено пространство .
Затова градът е различен от останалите големи американски градове. Той е внимателно планиран по европейски образец с идеята да е финансов и политически център на държавата.
Но и с вложена мисъл за туристите, които ще го посещават и ще разглеждат забележителностите му, без да бъдат разсейвани от мегапроекти.
