Във филма от 1997-a "Седем години в Тибет" австрийският планинар Питър Ауфшнайтер избягва от индийски лагер за военнопленници и заявява, че заминава за Китай, за да си търси работа. Неговият другар по съдба Хайнрих Харер (в ролята Брад Бит) решава да пропусне Китай и да се запъти към тибетските планини. Харер преминава границата между Индия и Тибет, където черпи от опита на Далай Лама, докато броди из знаменитите планини, понастоящем намиращи се на китайска територия.
Американският актьор, който играе тази роля, обаче може би никога няма да може да направи същото пътешествие - твърди се, че заради персонажа си в този филм, който симпатизира на Далай Лама, Брад Пит е обявен за персона нон грата в Китай.
Сега геополитиката и боксофисът вървят в стабилен синхрон
Ако историята за духовния водач беше предложена на шефовете на студиа днес, едва ли щеше да бъде реализирана въобще като филм. Глобалният боксофис играе все по-голяма роля в годишните печалби на Холивуд, а Китай се е превърнал в една от основните движещи сили в него.
Китайският боксофис понастоящем е пети по мащаби в целия свят, а печалбите му са се увеличили десетократно в сравнение с 2003 г. Само за миналата година, продажбите на билети в китайските кина са отбелязали ръст от 65% и са достигнали $1.5 млрд.
Американските продуценти са насочили вниманието си към страната: Китай е вторият по мащаб пазар като печалби от "Аватар", а разликата с първенците САЩ е незначителна, твърдят от Artisan Gateway, китайска консултантска фирма за шоубизнес. На мартенската конференция CinemaCon, президентът на Warner Bros International Милърд Окс заяви, че според него китайският боксофис ще надмине американския до 10 години.
Любопитното в случая е, че въпреки строгите ограничения, китайската публика проявява все по-нескрит интерес към международното кино. В момента в Китай са разрешени прожекции само на 20 чужди заглавия годишно. Макар че киностудиата могат да лобират филмите им да бъдат включени в тази квота, няма вълшебна формула, която да гарантира това.
Китай не разполага със система за рейтинги на филмите; всички те подлежат на одобрение от правителствените цензори, преди да станат достъпни за масов показ. Въпреки това има някои сигурни признаци, че даден филм няма как да премине през ситото на цензорите. Спорните филми, както и тези, които съдържат съмнителни тематични елементи - например ужаси, имат много по-малък шанс да достигнат до китайските кинозали, а филмите, които съдържат деликатни социополитически теми - като Тибет или площад "Тянанмън", са абсолютно табу.
Азиатският гигант може да си позволи да извива ръцете на Холивуд
Естествено е да предположим, че невключените в квотата филми автоматично губят всички печалби, които китайската публика може да предложи. В края на 90-те години на миналия век "Кундун" - биографичен филм за детството на Далай Лама, разбуни духовете в Пекин заради негативното представяне в него на китайското правителство.
Властите стигнаха толкова далеч, че заплашиха да прекратят каквито и да е бизнес-отношения с Disney. Проблемът бе разрешен единствено след като Майкъл Овиц (тогава президент на Disney) направи частна визита в Пекин, за да преговаря с тогавашния президент на страната Дзян Дзъмин. Резултатът от този ход беше успешен - по-рано тази година китайските власти дадоха зелена светлина на проекта за "Дисниленд" в Шанхай, който ще струва на американската компания 3,7 милиарда долара.
Въпреки че раздразнението на Китай от филмови продукции като "Седем години в Тибет" и "Кундун" вече е позатихнало, след като Холивуд охотно се дистанцира от протибетската тематика, политиката на комунистическата партия спрямо филмите и публичните личности, смятани за антикитайски, остава като цяло непроменена.
Когато продукцията на DreamWorks - "Кунг-фу панда", бе представена в китайските кинозали през 2008 г., тя бе залята от вълна остри критики и национални призиви за бойкот - не заради изобразяването на превърналото се в своеобразен национален символ животно, а главно заради действията на съоснователя на DreamWorks Стивън Спилбърг.
Месеци по-рано, Спилбърг бе напуснал позицията на творчески съветник за летните олимпийски игри в Пекин, след като опитите му да убеди Ху Дзинтао да окаже натиск за прекратяване на суданския геноцид в Дарфур пожънаха провал. Въпреки силните взаимоотношения между двете държави, Дзинтао не оказа каквото и да е значимо влияние върху Судан - и това накара Спилбърг да се оттегли от участието си в организацията на олимпиадата.
Същата година пък актрисата Шарън Стоун нетактично отбеляза, че земетресението в Сечуан, при което загинаха десетки хиляди хора, е "кармата" на Китай, последвала в резултат на грубото потискане на тибетските бунтове. Този коментар предизвика национално възмущение - всички реклами с актрисата бяха свалени от ефир, а филмите с нейно участие все още са забранени в големите вериги киносалони.
Как студиата бързо се самоцензурират - и врагът става Северна Корея
Като се имат предвид позициите на Китай на глобалния пазар, киностудиата вече се опитват да бъдат по-предпазливи. Наскоро MGM решиха да направят римейк на филма за епохата на Студената война - "Червена зора", който би трябвало да дебютира в кината по-късно тази година. Оригиналната история, която е свързана с няколко американски деца, борещи се срещу съветската инвазия, вече е станала ирелевантна след разпадането на Съветския Съюз.
Така че първоначално студиото бе избрало Китай като новата заплаха, докато потенциалните дистрибутори на филма не изразиха своите съмнения за шансовете на проект, в който Китай е представен в ролята на злодей. Вместо да оттеглят вече на практика завършения филм, MGM по цифров път подмениха всички препратки към Китай, избирайки за нов враг Северна Корея.
Трип Винсън, един от продуцентите на филма, споделя пред Los Angeles Times, че "първоначално нямахме никакво желание да правим каквито и да е било промени, но след внимателно обмисляне достигнахме до начин да направим една по-опасна "Червена зора", която според нас прави филма по-добър."
Президентът на Artisan Gateway Ранс Поу коментира, че много фактори допринасят за начина, по който Холивуд произвежда филмите си - но признава, че киностудията "ще бъдат особено селективни по отношение на всичко, което е предназначено за китайския пазар".
Падането на годишния лимит от 20 филма още повече ще засили "китайския ефект"
Влиянието, което Китай оказва на Холивуд може да нарасне драстично през следващите няколко години. Световната търговска организация наскоро обяви, че квотата на Китай за 20 чуждестранни филма годишно е нарушение на законите за международна търговия. Китай прие да премахне ограничението - но когато това се случи, държавата има потенциал да стане дори по-влиятелна отсега.
"Колко бързо Китай ще се превърне във втори по значение, а впоследствие и в най-значим глобален пазар, зависи изцяло от правителството на страната", коментира Окс. Едно е сигурно: дори и квотата да бъде премахната изцяло, политиката на Китай по отношение на цензурата едва ли ще се промени - факт, който ще насърчава Холивуд да продължава да се съобразява с китайските предпочитания. Докато Китай отваря все повече кинопазара си, броят филми, които противоречат на идеологията му, вероятно ще продължава да намалява.
