Дъщерята на лорд Байрон - Ада Лъвлейс - е смятана за първия програмист в света. Още в средата на XIX век тя пише първата програма, като закодира алгоритъм за намиране на числата на Бернули.
В нейна чест, от 2009 г. вторият вторник на всеки октомври е обявен за празник на жените, работещи в сферата на науката, технологиите, математиката и инженеринга.
По този повод BBC разказва историите на четири млади и вдъхновяващи жени-професионалисти, както и най-сериозните проблеми, с които момичетата се сблъскват в доминираната от мъже индустрия.
22-годишната Айсис Аншали не подозира какво ще се случи, когато работодателите й от софтуерната компания OneLogin предлагат да се включи в кампанията за набиране на нови служители.
"Сложих си съвсем малко грим, дори не се бях сресала в този ден", разказва тя. "Просто помолиха да ме снимат и да кажа какво харесвам най-много в работата си".
В момента, в който снимката й се появява на рекламните пана в метрото на Сан Франциско, обаче, социалните мрежи полудяват.
Оказва се, че повечето хора не вярват, че момиче като нея може да е софтуерен инженер.
"В кампанията се включиха още двама мои колеги - мъже. Един от тях носеше огромна черна шапка, а на тениската му имаше надпис "Хакер", спомня си Айсис. "Тогава си помислих, че неговата снимка е доста предизвикателна. Оказа се, че не друг, а аз съм предизвикала скандал".
Айсис споделя, че се е почувствала "безпомощна" след вълната от коментари. Решава да опише в блога си всички проблеми и подигравки, с които се е сблъскала в кариерата си.
"Имала съм случаи, в които колега ме замеряше с банкноти в офиса, в работно време. В друга ситуация - щатен служител на компанията ми изпрати sms, в който директно ме пита дали искам да сме "приятели с екстри", а в същото време кандидатствах в училището, в което той преподаваше. Никой не ги възприема като "лоши хора". За общността те са приемливи, "умни" и "нормални", споделя Айсис. "
"Културата на нашата индустрия поощрява несъзнателната липса на всякаква чувствителност спрямо хората, които не се вписват в определена матрица. Убедена съм, че всяка жена или личност, която не се възприема като мъж, може да разкаже за цял куп случаи на крайно обидно отношение, което просто са длъжни да преглътнат", казва тя.
Тогава тя решава да използва хаштаг #ilooklikeanengineer ("изглеждам като инженер") и да покани други колеги да споделят снимките си в Twitter със същия слоган.
"Това не беше кампания само за жени - тя се отнася до всеки човек, който не се вписва в стереотипното разбиране", добавя Айсис.
Включват се хиляди души - не само програмисти, но и хирурзи, и физици.
Айсис Аншалий, която сама се научава да пише код на 8-годишна възраст, не е изненадана, че комбинацията между външния й вид и професионалния й избор предизвиква смут в околните.
"Ама ти си прекалено секси, за да си инженер", й казал непознат мъж в асансьора на блока й, докато носела тениска с надпис Github.
Доста неудачен опит за ласкателство, нали?
"Това определено не беше комплимент", отвръща тя.
"Бях потресена. Какво да отговориш на подобно нещо? В един идеален свят, никога нямаше да се налага да изпъквам като жена-програмист, но истината е, че ние сме принудени да работим доста яко. Сама съм стигнала дотук и смятам, че се справям чудесно", коментира Айсис.
Кариера или сватба?
Совита Дахал е софтуерен инженер от Катманду. Когато е решила, че иска да се занимава с технологии, не срещнала разбиране нито от родителите си, нито от брат си, нито от близките си.
"Просто тръгнах срещу традицията", казва тя.
В Непал все още съществува схващането, че жените трябва да се омъжат до 21-годишна възраст, да се пренесат при съпруга си и да създадат семейство.
Но Совита иска да поеме по различен път.
"В ученическите си години бях запленена от всякаква електроника - мотори, трансформатори, LED-светлини. По-късно този ентусиазъм се превърна в страст, а най-накрая - в кариера", разказва тя.
В университета й има само три жени сред поток от 35 студенти. Една от тях прекъсва следването, другата решава да се омъжи, а само Совита Дахал успява да се дипломира.
"Когато завърших гимназия, семейството ми беше твърдо против да се занимавам с технологична специалност - родителите ми смятаха, че това е работа за момчета, а не за момичета", казва тя. За щастие успява да надделее.
"Беше ми много, много трудно да ги разубедя. Но сега се гордеят с мен, уважават избора ми и дори поощряват други момичета да се занимават със същите науки", споделя Совита. "Сега нямам собствено семейство, защото нямаше да имам време да развивам кариерата си. Избрах нея пред брака".
Не казвай, че математиката не е за теб
Рома Аграуал работи като строителен инженер от 10 години, като е участвала в екипа, проектирал лондонския небостъргач "Шард".
"В началото на кариерата ми, когато ми се налагаше да ходя на строителни площадки, навсякъде в помещенията на работниците виждах разлепени плакати на полуголи жени", разказва тя. "Сега вече не са чак толкова разпространени. Просто има много повече жени по обектите".
Еротичните снимки не дразнят Рома толкова, колкото твърденията, че жените имат биологичен проблем с разбирането на математиката и науките.
"Няма никакво доказателство, че жените не стават за инженери поради липса на генетична предразположеност", обяснява тя. "Нищо не може да ме ядоса толкова, колкото това твърдение"
#ILookLikeAnEngineer pic.twitter.com/62286eHun2
— Roma Agrawal (@RomaTheEngineer) August 4, 2015Аграуал се надява все повече родители и учители да разпространяват идеята, че инженерните науки са напълно постижима кариера за момичетата. В същото време, смята, че британците имат особени трудности с разбирането на проблема.
"Тук хората лесно си казват "Много съм зле с математиката" или "Числата са ми слабото място". Ако кажеш нещо подобно в Индия, хората ще ти се смеят", казва тя. "Все едно да кажеш "А, аз не мога да чета" и да си горд с този факт".
Жените мислят нестандартно
За Долфин Гуан, която работи за компанията за мобилни телефони Seeed Studio в Китай, разликата между мъжете и жените продължава да е проблем.
"Жените имат нестандартно мислене, докато мисловният процес при мъжете е прецизен и логически", казва тя. "Затова в обществото ни жените работят в хуманитарни области, докато мъжете работят в технологиите. Технологиите обаче напредват, вече всичко е възможно, участието на жените е много полезно".
Гуан се е дипломирала преди година. Следва компютърни науки заедно с 40 студенти, от които само 4-5 са момичета. В курса й по индустриален дизайн, обаче, съотношението е 50:50.
"През последните години в Китай все повече жени работят технологични или инженерни професии", казва тя. "Хубавото при нас е, че когато ни хрумне добра идея, можем да я превърнем в реалност".
А, сори, това последното съм го прочел по диагонал и напълно грешно. Отново не става ясно как идентифицираните 4 пъти повече момчета с аутизъм от момичета необходимо означава, че мъжете са по-склонни към генетични мутации от жените, освен ако не докажеш, че аутизмът се причинява единствено от генетични мутации след раждането. Което, апропо, избщо не съвпада със съвременното научно виждане за болестта, което е разпознало както наследствени рискови фактори, така и такива от околната среда. Засега не се сещам да съм чел някъде някой да е говорил за аутизъм, породен от спонтанни генетични мутации. Апропо, ако мъжете бяха по-склонни към генетични мутации, това щеше да е тривиално наблюдаемо по риска за развиване на рак. Но не се наблюдава, и то не само заради различните видове специфични за всеки пол ракове.
Днес е „секси инженер“ след някоя и друга година, ще е само „инженер“, накрая ще стане „озлобен инженер“… Принципно не е лошо, когато природата ти е отпуснала повече бонуси, лошо е, когато не се възползваш от тях. Милиарди жени страдат от липсата на мъжко внимание, щото природата не ги е дарила с хубост, обаче ще пишем за единиците, дето им идвало излишно мъжкото внимание. Всъщност идеята на мацките описани в статията се различава от идеята на журналистите, защото мотивът им да се листват на борсата „Туитър“, е същия животински нагон за размножаване, само дето тези са с претенции и си търсят баш-алфа-мъжкия. Посланието им е: „Аз съм умна и красива, пък тук ме занасят някакви си пикатентропи. Ела принце с бентлито да ме спасиш! Ако пък си под 50 и без огромно шкембе, може и с мазерати…“. Едно време в казармата всички точехме лиги по лавкаджийката, ама като я срещнехме навън се обръщахме на другата страна. Същото е и при тези средно статистически кифли – работещи бе традиционно мъжко доминирани колективи, те се радват на завишеното внимание, породено от липса на конкуренция, което пък им изгражда една нереална представа за собствената им стойност. Затова и в началото написах: „накрая ще стане „озлобен инженер“.
Паяка нищо не споменава за прасчо а той (той ли е?) веднага скача. Как да не си кажеш гузен негонен бяга?
Според мен проблемът е в липсата на секс, вероятно е на сухо и си го изкарва на невинните съфорумци. Дали е само това не съм сигурна, но че има проблем е "очеизвадно".
"Естествено, хората тук знаем, че няма как да приемеш дори беглата възможност да не е така, защото ти е от остра необходимост да си убеден, че е така!" Не бе, Mako, не разбираш... Той, от време на време, лъже и прави опити да манипулира чужди коментари, но според него това е в реда на нещата Въпрос на ценностна система...
"Не че това някога ще спре някой от вас да дописва светото ви писание с детайли около моя непознат и непознаваем за вас живот, нездравото ви любопитство към когото винаги ме е впечатлявало с размера си." 1. Ехехе, ама разбира се, че Светото Писание (η Αγία Γραφή) е божествено вдъхновено. 2. Всъщност квалифицираният като нездраво любопитство интерес към особата е реципрочна проява на учтиво внимание, за да не се чувства пренебрегнат спаринг партньора, непропускащ да жонглира с подочути по развален телефон сведения за част от аудиторията. 3. Допълнението "когото" се използва за одушевени предмети. "Който" е правилната дума в това изречение. Живот е съществително нарицателно като част на речта, въпреки че е живот на човек, който пък е одушевен. 4. Не помниш ли, че неотдавна баджанак ти Федар ни осветли чрез ФБ.
Коментирайки Део, ние правим точно това, което той иска да постигне - да изглежда значим. А всъщност, той би бил доволно незабележим, ако не напада опонентите. Точно както момиченцата не биха обърнали внимание на невзрачното, с нищо не изпъкващо хлапе, ако то не ги дърпаше за косите и не им погаждаше номера. Този тип хлапета си мислят, че са супер важни, понеже при появата им момиченцата започват да пищят. Обективната реалност в този форум е, че неговите коментари обикновено са коментар на коментара, изпълнени са с лични нападки, от тях лъха надменност и арогантност. Лесно забележимо е желанието му да изпъкне, принизявайки и унижавайки опонента. Явно, така разбира самоусъвършенстването. Иначе, какъв е той в действителност, за мен и хората от този форум, които лично познавам, има значение единствено от чисто любопитство. Както казах, интересно ми е да знам какви са причините едно човешко същество да се държи по този начин. Точно както ме интересува и какво поражда аутизма. Не ме засяга. Интересно ми е да знам.
"Не че това някога ще спре някой от вас да дописва ..." За педант, вторачен в правописа на другите, твърде много грешки. 1. Къде е запетаята пред "че"? 2. Като част на изречението "някой" е пряко допълнение и е правилно да се употреби "някого". Да не се повтарям, ама за да се научиш 3. Допълнението "когото" се използва за одушевени предмети. "Който" е правилната дума в това изречение. Живот е съществително нарицателно като част на речта, въпреки че е живот на човек, който пък е одушевен.
Шрайка, аз приемам обсъждането на Интелектуалният Спазъм като сверяване на часовника, нищо друго. Интересно е да разбера, че доста хора имат същите наблюдения като мен. Не ме интересува, какво се случва в главата му - това е негов проблем. Нали не очакваш човек с психически отклонения да ти даде изчерпателна диагноза за собственото си състояние? Според мен, най-подходящата стратегия е тоталното игнориране. За съжаление, всеки път се намира по някой, който му се връзва на глупостите и се започва...
Паяка, бих ти препоръчал да не се впускаш в граматически излияния, защото значително по-смешно от човек, който не познава граматиката, е човек, който си е въобразил, че заблудите, с които компенсира липсата на знание, не са всъщност заблуди. А те са. Например, що се отнася до падежните остатъците, за които се опитваш да кажеш нещо, но ти се получават само глупости. Както обикновено. Вече многократно съм споменавал, че за вашия сорт остаряващи комплексари е доста типично напъните ви да доказвате, че, въпреки обстоятелствата си, все още имате някаква значимост за когото и да било, освен себе си, като, например, опитвате да изпъквате със знания, постигат точно обратното - доказват неадекватност, неграмотност, незначимост. Апропо, на мен не може да ми дреме по-малко за вашата значимост, просто защото по никакъв начин не може да ме касае, но вие сте си вменили, че я нападам, защото не можете да възприемете простия факт, че за мен сте напълно несъществени. Както аз за вас. Разликата между нас е, че за мен вашето внимание е изцяло нежелано и неприятно, което, за съжаление, вероятно никога няма да ви спре да ме обсъждате и да коментирате всевъзможни измислици относно мен и личния ми живот. Да коментираш личния живот на други хора е доволно низка страст за низши получовеци. Да коментираш личния живот на човек, когото не само не познаваш, а за когото дори не е вероятно някога да намериш реална информация, още по-малко пък такава, която да подкрепи удобните измислици, с които запълваш липсата на такава информация, е вече тотално гнусно и долнопробно. А, напомням, вие не се спирате да го правите вече с години. Не, не очаквам от вас да осмислите колко гнусни и долнопробни сте. Това би било тежко бреме дори за нормален човек с ок самочувствие. За вас би било непреодолимо.
Имаш пропуски в граматиката на българския език.
Ах, другарю Деовин, да ме прощавате значи, но последното Ви словоизлияние предизвика в мен… звучна оригня … или уригня – вижте там кое е граматически правилно.
Правописът, стилът на изразяване и лексиката на форумен списвач , критикарски отнасящ се към всеки, който е извън неговата глава, не е личен живот.
Всичко, което се отнася към моето детство, семейство, сексуални предпочитания, интимен живот, професия, приятели, физическо и психическо здраве, работодатели, гражданство и прочие и прочие и прочие, обаче, е част от личния ми живот. В който, именно, вие намирате за необходимо да влизате с калните си цървули, като правите предположения относно всички гореизброени аспекти от него. Това не сте спирали и продължавате да не спирате да правите абсолютно всички във вашата групичка. Знаете се кои сте. Продължавай да ми говориш как личният ми живот изобщо не те интересува, защото психиката ми била понесла силни удари като първородно дете след раждането на второ, на което родителите ми били обръщали повече внимание. Да ти припомня ли кой беше убеден, че не може да е именно така? Честно, уродливостта на морала ви е впечатляваща.
Прасчо, ако за теб наистина няма значение нашето мнение, то ти не би писал толкова много поредни коментари. Щеше кротко да си четеш статиите и да затваряш сайта след като си приключил. Обаче не - в някои дни достигаш рекорди по бройка коментари. Следователно лъжеш, за теб е от значение какво мислят хората тук. И не, не се заблуждавам, че искаш да те харесват. Ти просто искаш те да мислят за теб и толкова - даже и това да са гадни неща.