Денят ми започва в 11.33 ч. с възбуждащия психиделичен фолк-рок на Grizzly Bear (ако не знаете, това е една от най-властващите музикални формации на нашето време) и чаша горещо лате, с което прокарвам четири домашни веган бисквити от овес, орехи, кафява захар, ванилия и меласа.
Скандално вкусно, направо е престъпление колко добре са композирани тези кулинарно-оргазмични изкушения. Утре като ми остане време ще ги пусна в Instagram да образовам малко мейнстрийм тълпата на тема класни десерти.
Превъзходната, неконвенционална бисквитка
не е просто парче храна, а социално послание, инструмент на напредналата цивилизация и ответен (и овесен също) удар по консуматорската скучна маса, вкопчила се в бялата рафинирана захар и лъскавите, клиширани, неподлежащи на рециклиране опаковки. Иска ми се повече хора да разберат ироничния протест на веган бисквитките. Но пък тогава няма да са толкова ценни в битката с лошия вкус и пошлата система.
Лонгборд и експериментално кино от Бангладеш
Офффф, отплеснах се ала Марсел Пруст или дори Мелвил. Чака ме натоварен ден с много ангажименти и срещи на ул. "Шишман", където за щастие живея, и дори няма да ми се налага да изкарвам колелото днес.
Всъщност тази седмица съм дал почивка на жълтия ретрозвяр и за придвижване ще разчитам основно на пъстроцветния лонгборд, който Вал ми подари в знак на благодарност, че й записах касетка с acid jazz за нейното арт парти миналия месец. Получи се страхотен ивент, слушахме синтпънк на винили, гледахме пълната осемчасова версия на "До края на света" на Вим Вендерс и говорихме дълго за
вулгарността на дигиталната фотография.
Така се ъпришиейтва Вендерс, а не като позьорите от Facebook групата за европейско кино, които знаят само "Криле на желанието" и "Париж, щата Тексас"!
Както и да е, довечера участвам в организацията на пост-модерния хибриден фест на открито с експериментални черно-бели филми от Бангладеш и Естония, литературно четене на надписи от тоалетни и афтър-парти с подмокрящата, еякулираща музика на няколко по-ъндърграунд спейс рок банди. Ще бъде
иронично, автентично и епично
Тотално некомерсиално. Избрахме да позиционираме иновативния ивент в зелената дупка при "Кристал", точно в тила на Стамболов.
Мисля си, че историческите и естетически алюзии са ясни. Идеята беше моя, а Вал, Наталия X, Борис Ваиновски и Матео я доразвиха и превърнаха в мащабна мисловно-материална инвазия. Само трябва да доуточня финансирането от общината, европейския фонд за подпомагане на градската култура и да убедя онези банкерчета, че ни трябват повече пари за озвучение и коктейли маргарита за гостите.
Бизнес прослойката и чиновниците са пълни с фалш, винаги се чувствам омърсен след общуване с тях, а напоследък ми се налага много. Доста проекти задвижихме. Цинични, брутални проли и еснафи - нямат никакъв естетически ангажимент към артистичните импулси и урбанистичния прогрес.
Комерсиален фейл и винтидж надежди
Имам нужда от чаша домашно малиново вино, къса доза инди поп магия от Fleet Foxes и да прочета няколко чудотворни странички от брилянтната книжка Important Artifacts and Personal Property from the Collection of Lenore Doolan and Harold Morris, Including Books, Street Fashion, and Jewelry oт Leanne Shapton.
Защото се чувствам у-ж-а-с-н-о!!!
Все едно съм бил два часа в МОЛ-а и са ме принудили да ям junk food Happy meal с долепен до слепоочието перкусионен револвер.
Хибридният ни арт-ивент се провали като новата колецкия на American Apparel, въпреки че пак си купих няколко суитчъра и две тениски. Първо, дойдоха малко хора и нямаше представители на VICE за обещания репортаж.
Старият ми руски лентов фотоапарат засече и не направих никакви снимки.
Пристигна някакви група комерсиални киномани и започнаха открито да се присмиват на прожекцията на модерния феминистки шедьовър, заснет на видео "Соната за кастрацията". Лейм мейнстрийм фенчета на Спилбърг, изобщо не разбират от филмово изкуство.
Скарах им се, но после ми стана лошо и повърнах върху новите си панталони на Opening Ceremony, които специално избирах, за да паснат тонално на плакатите за фестивала. Оказа се, че съм се натровил от домашните бисквитки с овес, орехи, кафява захар, ванилия и меласа.
Сигурно е от меласата
Нищо. В крайна сметка беше ироничино и автентично. А и скоро предстои нова винтидж авантюра с пост-индустриални фотографии, снимани на без фокус, и пърформанс на авангардно трио от Бруклин.
Ще бъде бунтовно, битническо и вайръл.
Неделната сутрин на един редактор от Уебкафе: "Събудих се, беше ми тъпо. После се сетих за един виц на Къци Въпцаров и се разсмях на глас. Голяма скица е тоя!" Хуморът, по-точно уебкафехуморът това да не е тактика за приобщаване на люлинската аудиотория към медията?
Слабо е най-меката дума, която може да се употреби за това творение. Бисквитките с овес и орехи са супер, между другото, гарнирани с тъмна бира, лек метъл албум, например Spiritual Black Dimension, и кросфит тренировка след това. А сега де? Към кой тип спадам и може ли да се напише статия за него? Батка ли съм, кифла или хипстър? Загадката остава, но е епична.
Въпросната авторка за ПОРЕДЕН път се изказа неподготвена по тема, която не й е ясна, но пък се е запасила с една торба клишета.... И за да не рискуваме да напишем нещо по-така, ще е под формата на така нашумелия напоследък "дневник" (което обаче прави нещата още по-трагични, досадни и банални). Да не говорим, че е добре да се прави разлика между "хипстър" и "позьор", щото показаните снимки са на обикновени фешън-позьорчета. Освен това темата за хипстърите одавна не е интересна или нашумяла, както между впрочем и самите те. И това отново ни връща към "изтъркано, банално, неинтересно". И на последно място - не съм хипстър, щото сигурно така звучи от по-горе написаното, ПРОСТО ми дотегна от тъпи "статии"...
Реалист,... създанието написало статията… се има за мъж, при това голям. Нищо че пише по женски. А твоята грешка в пола е най-унищожителната критика за автора…
Rowan, истината е, че след поредният напън на лебовскито, просто няма как да предположа, че писаниците не са на жена, щото това ако е мъж, то значи е (на базата на всичко писано досега) супер-мега-гига-комплексар, хипстър-wannabe и най-вече един обикновен п*тЬо....
Само като видях кой е автора, се отказах да чета анализа.
4Реалист | 21.09.201409:29 Освен това темата за хипстърите одавна не е интересна или нашумяла, както между впрочем и самите те ======================= Ето Това изречение е най-важното за този анализ.
Този афтур много обича да пише за фегети и да се занимава с бита им.... Що така??
Trolling is a art...
"an art", драконе
Много смешна статия. Накефих се яко, и иронията е на 6. Интересно е какви позьори са 95% от хипстърите. Отричат всичко ново, но прегръщат "новото от 90-та". Хубавото е, че живта си им е щастлив. Пускат си един откровенно малоумен хинду филм - и е гаранция ще им хареаса. Винаги може да си намерят логиката, смисъла и голямата житейска позоция на режисьора. Нито един филм (освен тея дето ги дават в кината) не е боза, щото дори черно-белия филм за това как пускат кофа с пясък по водопад е върховно творение на изкустовото и блестяща идея на режисьора. И за дрехите също им е лесен живота - влизат в магазин и гледат стоките, ако някоя стока преценят, че НИТО ЕДНО ДРУГО СЪЩЕСТВО не би облякла - купуват си я. Не са като нас - да избират и т.н. Също така от втора употреба има много офертни неща и е гаранция, че ще са сезон есен-зима79'-та. И за "спорта" е същото. Няма да е фитнес, лостове, футбол или баскетбол - какво е решението - ЙОГА. Обаче това бяха хипстърите на 2003-та, от тогава йогата стана МНОГО популярна и вече йога-та спада към фитнеса. Сега на мода е кросфита - обаче той набира скорост последните 2 години ... та ясно е - ще се сменя с нещо ново, произлязло от бял негър американец заминал за африка, отвлечен от КОНИ3069 и продаден в робство в азия, след което е избягъл и се е усамотил в подножието на хималаите, научил езика на местните животни и е открил най-добрия начин за спортуване ... примерно. И за храната им е лесно - отиваш в магазин, гледаш щанда с храни от най-отдалечената точка на земното кълбо, купуваш си нещо което не си го чувал никога. Прибираш се вкъщи - отваряш БИНГ (кой луд ползжа гугал?) и гледав рецепти за приготожлението на гозбата. След като си прочел 10 рецепти - правиш всичко възможно да не използваш абсолютно нищо от тея "мейнстрийм" рецепти. Поръсваш с сол (собственортчно направена от морска вода изложена на жаркото лятно слънце). Слагаш малко собственоръчно направен червен пипер (от разсадника в гардероба, тоя с тревицата) и се наслаждаваш на гозбата с музика, чиито автор е група с 3 албума и сумарни гледания в youtube на всичките им 90 песни - не повече от 470 пъти.
Забравих да допълня последния пост - след като тежкия ден на хипстъра е пред края си - взема перото от птица, което си взе за споемн от последната екскурзия до Нагорни Карабах (има такава република!), потапя я в собственоръчно направеното черно мастило и описва как се е чувствал през деня върху късче домашно-рециклирана хартия.
ахаха, не се напъвайте толкова - да си едновременно мъж и жена е безценно богатство за един писател, макар че, когато се пише само зарад' единия хонорар, се получава това, а и не е единствен ... на мен повече ми прилича на опечален опит за иновативна раклама, ползвайки актуални, но не толкова конвенционални супер "модерни" средства на речта та до автора: не ме кефят рошавите ти бисквитки, но за да съм сигурна от какво се отказвам, трябваше да ги опитам (в смисъл на "наложи се да прочета цялата статия")