Живот под прав ъгъл или какво е "стрейт едж"

Стефани Соколински напуска родното Бордо на 16, минава през Париж, Копенхаген и Сиатъл, накрая (ако има край) акостира в Ню Йорк. Пее тихо и чувствено - на добър английски с лек акцент, с малко музиканти и акустични инструменти. Нейна песен е използвана във вирусен рекламен видеоклип на малка марка за дрехи, гледана е 63 милиона пъти в Youtube. Казва, че парите не я интересуват, прави само това, което иска.

Притеснителна пред камера, изглежда като милиони момичета, прекарали детството си през 90-те. Нарича себе си SoKo, oпределя се като откровено бисексуална, веган, straight edge. WTF?

Израснал съм в среда, в която принципът беше, че ако не си чалгаджия, значи трябва да си метъл. Понятието "субкултура" се настани в речника ми относително късно, но пък ми доказа, че между тези две крайности има спектър от разнообразни течения.

Какво животно е т.нар. "стрейт едж"?

Родоначалникът на стрейт едж движението е музикантът Ян Маккей, а името произлиза от едноименната песен на хардкор пънк групата му Minor Threat, където се описват идеалите му - пълно отрицание на принципите на рокендрола от 60-те и 70-те години от рода на "живей бързо и умри млад". Стрейт-еджът скача в обратната крайност, издигайки като цел "себеусъвършенстването" и борбата с всичко, което съсипва тялото или душата.

Основният принцип, който спазват стрейт-еджърите (от англ. straight edge - прав ъгъл), е "чист" начин на живот. Те не пият, не пушат, не се дрогират, хранят се здравословно, избягват безразборния секс, обличат се семпло и не позволяват животът им да бъде завладян от съвременния "джънк" - бил той медиен или музикален.

Твърдят, че харесват "стойностната" музика - а тя, естествено, е тази, която правят самите те. sXe саундът обаче на първо слушане не се отличава от типичния метълкор; разликата е най-вече в текстовете, с които еджърите налагат посланията, в които вярват.

Звучи почти сюрреалистично  - ъндърграунд концерт, където не се пуши, няма наркотици и алкохол, но всъщност концертите на стрейт едж бандите изглеждат точно така. Ако еджът е нещо толкова позитивно, може би вече се замисляте дали с радост не бихте пуснали детето си на подобно събитие? За щастие, като във всяка друга ситуация, изглеждаща твърде хубава, за да е истина, и тук има едно голямо НО, което ще ви накара да размислите.

Нож с две остриета

Друга основна характеристика на стрейт-еджърите, която след всичко описано позитивно дотук не бихте очаквали, са техните т.нар. "политически" убеждения. Подобно на някои пънкарски групи, доста от стрейт-еджърите вярват в превъзходството на "чистата" раса, като именно "праведният" начин на живот според тях е пътят към нейното опазване и усъвършенстване. От което следва, че за тях хората, отдаващи се на пороци като алкохол, дрога или секс, са "низши" и им се "полага" съответното отношение.

Понякога, предвид близостта на тези идеи до чисто нацистката идеология, към "нечистите" се причисляват и представителите на други раси, но това не е неотделима част от стрейт едж.

Макар да не са крайнодесни като убеждения, представителите на тази субкултура често не се свенят да използват свастиките и другите символи, свързвани с нацизма и фашистките послания. Те изглеждат убедени националисти, ксенофоби и хомофоби - и в блоговете с такава тематика редовно се говори за "опазване на родината", борба за национален идеал и т.н.

Това обаче е само реторика - те не се ангажират с текущи проблеми и не предлагат конкретни решения. А и расистките изказвания не са присъщи на всички еджъри - част от тях категорично отхвърлят подобни тези и смятат, че те са присъщи само на влели се в движението в опит да "изчистят името си" крайнодесни активисти.

Към средата на 90-те хардлайнерите с нацистки привкус са основното ядро на sXe у нас - макар по света те вече да са намалели, в момента именно хардкор идеологията изживява нещо като ренесанс в България. Съвременният нашенски стрейтеджър слуша предимно метълкор и друга "кор" музика - групи като Heaven Shall Burn, Hatebreed, Timebomb и др., и като форма на поддържане на "чист" дух и тяло пропагандира "спорта" като абсолютен източник на здраве - като под спорт се разбира предимно бодибилдинг и бойни изкуства тип кикбокс или MMA.

Кръст на всичко "вредно"

Стремежът към "чистота" кара някои по-хардкор части от стрейт-едж движението да стигат до крайности от рода на тотално веганство, отказ от секс - освен за продължение на рода (или практикуването му сравнително рядко с траен партньор), въздържание от мастурбация и други.

За разлика от обикновените еджъри, които просто не си позволяват да употребяват вредни вещества, агресивните хардлайнери се стремят към забрана на алкохола и цигарите и за околните. Малки групи еджъри дори смятат, че абортите също би трябвало да бъдат забранени, но тази позиция не се отстоява от общата маса.

Има и общности, в които дори кафето е забранено - заради съдържанието в него на стимуланта кофеин, и дори такива, които не одобряват лекарствата по лекарско предписание, ако те влияят сериозно на физическото и психическото състояние.

За по-успешно налагане на sXe като своеобразен бранд спомага и символът X, който първоначално се е използвал като маркировка от членовете на общността, показваща, че на тях не бива да се продава алкохол в барове, дори и да имат правото да го консумират. Символът X се използва и върху тениски и чанти, като татуировки по телата на еджърите и приятелките им (като символ, че на безразборния секс е "поставен кръст"), както и около названията на групите, подкрепящи идеологията.

Въпреки че възгледите им са повече декларативна позиция, отколкото реална цел, няма как да не си зададем въпроса: опасни ли са еджърите?

Двойнствената натура на стрейт едж може да увлече много младежи по алтернативната музика, принципите за чист начин на живот и избягване на алкохол и дрога, но с това в повечето случаи вървят и подклаждащите омраза и чувство за превъзходство допълнителни идеи. Близостта на принципите им до тези на фашистките организации размива границите на субкултурата и към нея охотно се причисляват немалко хора с крайнодесни убеждения.

Това донякъде се дължи и на опита да се промени имиджът на неофашиста - от вечно пиян бръснат агресивен тип в кубинки към "чист", непиещ и непушещ положителен герой, който като същи пионер превежда хората към доброто и закъсалите бабички през улиците.

За някои хора стрейт едж се е превърнал в нещо повече от описание на начина им на живот и убежденията им, а в етикет -  или "имаш еджа", или го губиш. Ако се поддадеш, и примерно консумираш алкохол, има риск да бъдеш отхвърлен от "елитната" общност, която няма повече да те приема като "едж". Така че това, което някога е било название на индивидуална нагласа, се е превърнало в "колективно" прилагане на идеи под формата на "елитни групи", срещу които философията му в началото се е борила ожесточено.

Ако игнорираме крайностите, идеята зад стрейт едж все още остава донякъде вдъхновяваща, дори и в наши дни. И за някои младежи това е начин да се борят с натиска да приличат на другите - натиск, който сега не е по-малък, отколкото е бил преди 20 години. Пък и малко по малко еджърите губят имиджа си на "готини" с навлизането в зрялата възраст - защото рано или късно осъзнават, че няма нищо чак толкова ужасно в пиенето на алкохол в разумни граници.

Едж-идеологията обаче е възможно да им помогне да натрупат достатъчно увереност, за да правят избор какво да правят с живота си сами, не под чужд натиск.