В корпоративния свят е пълно с хора, които, докато изпращат мейли, попълват екселски таблици и правят кафе, изглеждат все едно спасяват бедстващи африканци от гладна смърт.
Много образовани млади се идентифицират почти изцяло с работата си, убедени, че тя е най-важното нещо в живота. Понякога наистина е така. Когато трудът ти е от смисъл и за другите. Често обаче работиш нещо тъпо, което е от значение единствено за някой над теб.
Тогава е хубаво да помислиш какво те определя като човек и какво те прави личност извън часовете в офиса. Защото това, че носиш костюм и си изкарваш заплатата не може да бъде човешка ценност само по себе си. Важно е, но не може да определя кой си.
Масовата култура на приемане на работата като второто ти "аз", независимо колко безсмислена е тя всъщност, е от огромно значение за начина, по който функционира съвременното общество и бизнесът.
Да седиш някъде по 12 часа обездвижен и да "пиукаш" една карта всеки път, когато станеш от стола, за да те види слънце за 5 минути, е важно. Да родиш на 40 - също. Все признаци, че се справяш добре в тоя живот.
Няма лошо да се трудиш за кинти, каквото всъщност правиш и което е достойно, важно и правилно. Но дотам.
Ти не си супер як, само защото взимаш заплата и имаш работно време. Просто не си.
Това, че спазваш дрескод, работиш в open space и се потиш на 40 градуса жега в закопчана догоре риза, докато обядваш сандвич с пълнозърнесто хлебче и кълнове и пиеш американско кафе в голяма картонена чаша с името ти, провеждайки служебен разговор с китаец на английски, не те прави човек с призвание, още по-малко - човек от значение. Ако си такъв, то не е заради това със сигурност.
Машината е много добре смазана и всички сме взаимозаменяеми частици от нея, щем не щем.
Важно е да висиш на едно място определен брой часове, цялата ти ценностна система да е завъртяна около ходенето в някакъв офис до края на живота ти и издигането по някаква стълбица със стъклен таван, отвъд който са само звездите...
Е... И някой по-голям "меринджей" от теб, после някой над него и накрая - хората, които не работят за друг и пият уискита на яхта до 18 годишна топ моделка точно в този момент. Защото ти работиш за тях.
Да се идентифицираш с работата си е яко, ако си лекар, творец, човек, който оставя следа или помага на хората под някаква форма, ако тя е твое призвание, ако те прави по-добър и полезен за другите, ако те допълва като личност, ако те учи, развива и изгражда.
Това може да се случи, дори ако си чистач (традиционните професии обикновено са смислени, неслучайно съществуват от векове).
Неслучайно един от най-често задаваните въпроси към дечицата е "какъв искаш да станеш като пораснеш?", а отговорите обикновено са свързани с професии, а не с качества.
Тоест, усмихнато момиченце без два предни зъба пред теб едва ли ще отвърне на подобно питане с "добър човек" или с "щастлива". Рядко ще ти отговори и "майка". То знае, че в такива ситуации се казва "банкер", "адвокат" и "дизайнер".
За жалост обикновено същите тези дечица след 20 години просто вдигат телефона на разни хора от Тексас, които се чудят защо им липсва част от електрическата косачка, която току що им е била доставена. Правят го срещу пари. В което няма нищо лошо.
Стига това да не е начин на живот, в който службицата е издигната на пиедестал и е приета за най-смисленото и важно нещо изобщо. Защото просто такива са ценностните стандарти, които светът на капитала е наложил в главите на своите пчелички.
Не малко заробени кариеристи изобщо не знаят какво да правят в свободното си време, отдавна са изгубили този усет за живота извън четирите стени на прохладния офис, където чинно и ежедневно изпълняват задачки, получават бонуси и се билдват с колеги. Супер яко.
Огледайте се наоколо. Колко млади хора познавате, които си планират грандиозния едноседмичен отпуск за годината едва ли не месеци предварително, като всичко, което ще се случва в тези почивни дни, е преценено и измислено под точна схема и програма? Защо не и вкарано в поредната екселска таблица?
Но когато погледнеш картинката отгоре, всичките тези неща май не са от особено значение.
Защото момчето, което е приготвило сандвича ти с кълнове, без да е облечено в изгладен костюм, може би всъщност се занимава с нещо далеч по-смислено. Така де, поне прави храна човекът, нищо, че навярно не е "по специалността"...
Защото от значение е кога видя за последно майка си, как възпитаваш децата си, какво наистина смяташ за важно, колко често се гушкаш с любимия и какъв човешки пример даваш, независимо дали на работното си място или извън него. Все неща, които, ако са изпълнени добре, могат да бъдат твоя визитка. Истинска, не на картонче. А работата - нека си върви.
Имигранти,Павлина!а ти нещо по-добро можеш ли да им дадеш на тези имигранти в чалгарийската воняща кочина?
Един роб рано или късно стига до идеята за свобода.Но зомбито в най "великата " нация никога няма да осмисли това.И в това е тиранията скрита зад маската на демокрацията.
Обаче, това явление е глобално, а не само американско. И европейското или азиатското, или пък евразийското му изражения не са много по-различни по същество...
Да, арогантност е точната дума. Браво за находката, Пета. Да унижиш работещия, спретнат и дисциплиниран, за сметка на продавача на сандвичи, щото сандвичоправенето и много куул и креативно.
>Това е Америка Ама да, щото в Америка (Северна, Южна, само САЩ?) всички хора работят само супер безумни, безцелни работи, и освен това са толкова фокусирани в безсмислените си кариери, щото не забелязват нищо извън тях и се идентифицират с безполезните си професии. А всъщност момчета, които приготвят сандвичи с кълнове, има и в САЩ. Допълнително има хора във всевъзможни професии - лекари, учители, социални работници, заети в производството, земеделието - които очевидно са смислени. Отделно има други, заети в професии, ползата от които не е толкова очевидна за много хора, неспособни на повече от повърхностно мислене. А цялата статия се кондензира до "тъпо е да имаш тъпа, безсмислена работа, и още по-тъпо е, когато допълнително се идентифицираш само с тъпата си работа", с което съм съгласен - струва ми се вярно. Не е кой знае колко дълбоко прозрение, но, да, вярно е. Аналогично мисля, че да си удряш главата в стената също е тъпо, както и да ядеш камъни. Даже още по-лошо е, когато се заблуждаваш, че не е тъпо. Материал за следваща статия?
Много точно. И вярно. За съжаление повечето коментиращи също вече са се превърнали в бройлери.
Тъпо е да работиш тъпа, безсмислена работа. Вярно. Но още по-тъпо е да нямаш работа и да не можеш да си храниш семейството. И кво праим с'я? Всички не можем да бъдем творци. И някои, които смятат за под достойнството си да работят на конвейр, да метат улици, да садят пипер, да продават в супера и други подобни дейности са принудени да седнат зад бюро или гише и да бият печати. И не са малко. Искрено ги съжалявам. Но къде е кариеризмът? Да се издигнеш от бияч на печати 3-та степен до 1-ва? Ега ти растежа. Но повече не полага, длъжностите с истинско влияние върху нещата са запазени. Но длъжен ли си да се идентифицираш с работата си. Ако от 8 до 5 си принуден да биеш печати, пречи ли ти нещо от 5 до 8 да бъдеш себе си. Пречи ти. Работата от 8 до 5 осакатява.
Иване, пиши по-кратко, братко...
Иване,много дълго брат...
Dear Ivan | 01.09.2016 09:19 П.П. Игнорирай съветите за по-кратко писане. Те са точно от онези, към които е насочена статията, но те не го схващат.
Ето един, който онагледява тази статия 1:1. http://www.economy.bg/management/view/24655/JOBS-in-BG-Kakvo-e-da-rabotish-kato-danychen-konsultant-v-EY
Налагането на стереотипи помага до един момент, но не е признак на особена интелигетност. Вече живеем в информационно общество, но някои все още не могат да направят прехода и си мечтаят за "истинските" неща, ценности и т.н. Ако някой търси истината да започне да чете Библията или да се занимава с наука, защото истината освобождава, а писането в нета като цяло, е връщане на несмлени хранителни остатъци
От дядо ми съм чувал за негов разговор с чужденец: - Вие, българите, сте много странни хора! Бачкате, бачкате - изкарате пари за кола. Бачкате, бачкате - изкарате пари за апартамент. Бачкате, бачкате - изкарате пари за вила. И тамън да почнете да живеете - вземете, че умрете!
Упс, обърках статиите... Драги Иване, В информационното общество карначетата са гарнирани с кълнове от био-люцерна и люспи от хималайски птеродактил, слушаш главно ремикси на слушалки от айфона,докато бягаш на пътечката във фитнеса и гледаш филмче за планински забележителности. Пиеш здраво всякакъв концентрат,гъбите са само психотропни /за, ако нямаш ЛСД или нещо друго по-силно подръка/, главата над черния костюм е бръсната, по необходимост, още от 30. Ако си куул дъ френч уей, задължително трябва да носиш небрежно килната тясна федора, папионка и -да играеш петанг... разбира се, може гордо да си лакираш ноктите или да си сложиш обица в носа- спомен от последния трип до индийски ашрам с всемъдри йогита.
Драги Иване, В информационното общество също така не е прието да се говори за мъжки и женски занимания или идентичности. Внимавайте, може да обидите някого, тъй като мнозина са полово флуидни /вж. статията за дъщерята на Стинг/. ПП Добре е да се татуирате обилно, за да сте в крак с времето. Но татуировките не бива да се показват над яката/ръкавите на ризата/костюма. Дрескодът трябва да се спазва стриктно, освен в специалните офисни дни за неглиже аутфит.