Оживено летище. Трима мускулести мъже на около 30 години седят един до друг и гледат отворена книга. Докато четат, се оживяват, стават, ръкопляскат, викат, ликуват, на моменти стават гневни, псуват и стискат юмруци. Какво ли четат и що за поведение на летище? Какво може да провокира толкова човешките емоции? Неее, те не четат - те гледат спорт.
Винаги съм гледал феновете с объркване и съм се чудел защо приятелите ми позволяват спортът да им губи времето.
В училище мислех, че мозъкът ми може би просто е лишен от „спортен лоб". В последно време осъзнавам, че не съм единственият, който мисли, че феновете опасно се самозаблуждават и че има по-евтини и по-продуктивни начини тези хора да получат удовлетворение. Убеден съм, че има колективна потребност да се обяви „таймаут".
Милиони хора позволяват на събитията на спортната арена да влияят на личната им гордост, щастието, самочувствието и дори задръжките им по начини, които биха били немислими в други дейности с подобно лично ангажиране.
Спортните отбори обикновено представляват различни градове, а хората като цяло подкрепят отборите от мястото, където живеят
Феновете често обвързват идентичността и груповата си лоялност с родното си място. Логиката зад този регионализъм става още по-объркваща, когато се замислите за състава на отборите - играчите се купуват и продават на този, който предложи най-много, което създава смесица от играчи от цялата страна, понякога от целия свят.
И плацебото работи - наричайки отбора примерно "Филаделфия Ийгълс", и вземайки мястото, където те тренират, регионализмът се активира достатъчно, за да скандират феновете за "Филаделфия". (Спокойно можем да използваме и примера с Лудогорец.) Което е крайно ирационално. Какъв процент от отбора трябва да е от Корея или Маями, преди феновете да осъзнаят, че са подведени да скандират за нещо, което практически няма почти нищо общо с въпросното място, град или щат?
Когато обясних тази теза на приятел, фен на "Ийгълс", той се изсмя: "Не ме интересува откъде са играчите, въпросът не е в това, въпросът е Филаделфия да има най-добрия възможен отбор." Аз обаче не мога да се съглася - ако 95% от отбора са от други градове и държави, това просто не е Филаделфия.
Критиките „ти просто не разбираш" и „явно това не ти действа" ме следват навсякъде в разговорите ми за спорт. И изпитвам същата ирационална радост, когато НАСА нарекоха мястото на кацане на марсианския роувър "Бредбъри Лендинг". Разбирам, че спортът не ми въздейства, но се чудя предвид информацията, която те имат за продажбите и привличането на нови играчи, как той все още "въздейства" на когото и да е.
Ами кечът, който се случва по сценарий
Много фенове на кеча осъзнават, че всичко е режисирано - и все пак охотно, без никаква ирония, плащат за билети и ходят на стадиони или, още по-тъжно, плащат, за да го гледат у дома.
Феновете на кеча често цитират същите причини за като гледането на други спортове; това е голямо събитие, на живо е, има очакване какво ще се случи, играчите и феновете си изливат агресията, има групи поддръжници на едните и другите, невероятни физически характеристики, героични истории, успехи на смятани за лузъри състезатели, това е групово занимание, има алкохол, вълнуващи победи и загуби, феновете се привързват към играчите, привлекателни жени ентусиазират феновете срещу заплащане...
Но предвид театралността и режисирания финал, много фенове на спорта смятат професионалния кеч за "фалшив" и поради това недостоен да си губят времето с него. Е, скъпи спортни фенове: ако някога сте виждали стадион, пълен със заклети фенове на кеча, скандиращи към сцената, пилеещи парите си, хабящи емоции за гледката, може би ще разберете как ви възприемат много хора.
През 1976 г. изданието Journal of Personality and Social Psychology публикува критично изследване, озаглавено "Къпане в отразена слава". Изследването анализира поведението на футболните фенове и определя, че хората са склонни да носят цветовете на отбора и да използват "ние", когато отборът печели. Това има за цел "да подобри публичния им имидж", особено когато запалянкото чувства заплаха. Изследването констатира, че загубата на отбора засяга фена, ако собственият му имидж страда, и той реагира на провала на отбора като на личен провал. А феновете са склонни да приемат победата на отбора като повод за лично празнуване.
Защо това не се заклеймява публично като отклонение от иначе рационалната мисъл? Празнуването на спортна победа е еквивалентът на мъже, гледащи порно, и после вдигащи наздравица за успехите си в леглото. Защо не възприемаме нещата по същия начин?
Самоидентифицирането като фен на нещо информира другите за вашите желания, но това да сте спортен фен разкрива уникални желания, за които мнозина биха предпочели да си останат в тайна. А именно - желанието да се интегрираш в група, желанието редовно да слушаш похвали, нуждата да излееш външна агресия, и най-важното - желанието да се къпеш в чужда слава.
Ако нямаше спорт, биха ли се държали тези хора по същия начин?
Определено. Агресията е много отпреди съвременния спорт. Въпреки че това звучи като тежък аргумент против него, то потвърждава и нещо друго. Спортните привърженици биха се държали така и без спорта. Те просто го използват като средство за изливане на своята агресия, навсякъде, независимо от отбора. Те прекарват дните на мачовете, взаимно освобождавайки напрежението и враждебността си - и го наричат подкрепа на своя отбор.
Когато отборът им спечели, те си представят своето участие в успеха и изпитват слава, която иначе липсва от живота им. Тези запалянковци не скандират за отбора, те компенсират собствената си неадекватност - и купуват, събират и носят дрехи, които демонстрират това навсякъде.
Защо това поведение още съществува?
Спортното фенство не отмира, защото осигурява незабавно удовлетворение и мъжете, които го популяризират, са прочути с враждебността си. Но да кажете на любител на Angry Birds, че си „губи времето", рядко звучи като повод за юмручен двубой. Дали защото е по-малко вероятно да кажем на непознат, че се държи абсурдно, когато той изглежда като футболен фен? Разбира се. Колко вероятно е да се държим с неуважение към почитател на боевете без правила? Или към взвод морски пехотинци?
Спортните фенове се възпламеняват дори от това как непознати за тях хора правят нещо по телевизията - така че кой знае как те биха реагирали на истинска обида?
И очакваме от децата ни да правят същото
Има безброй прекрасни неща в спорта - изгражда общности, предизвиква разговори, в които могат да участват много хора, има дълга история на неустоими триумфи и страдания, осигурява надежда за мнозина. Тези странични ефекти са невероятни - и не желая да омаловажавам тези преживявания, но от всички човешки дейности, за които да се отделя време, все пак много от нас се чудят ‘Защо все пак спортът?'
Харчим милиарди за спорт, той се излъчва по 24-часови новинарски канали, има монопол върху времето на мъжете, децата в квартала могат да ви посочат повече спортни статистики, отколкото реални статистически данни, а ако не харесвате спорта, хората приемат, че не го разбирате или нямате сериозни причини за това.
Има хиляди други хобита и занимания, които носят удовлетворение на хората със същото количество отделено време - като същинското практикуване на спорт, туризмът, изучаването на музикален инструмент или нов език. На това един мой приятел отговори: "Да, ако е въпрос, сигурно бих могъл и да работя в кухня за бедни.
Има много други начини, с които наистина можете да се гордеете, ако не друго, поне, че не прекарвате живота си само като зрител.
Това някаква анти-спорт кампания ли трябва да бъде? В такъв случай, нищо чудно, че тази статия е преведена от нейде из Щатите в опит да докаже нещо си. В случая, че авторът е палячо, а този, който я е превеждал, е или *въздъхва* трол, или пълен олигофрен.
До автора(или тоя който я е превел и публикувал), как може да пишеш, да разсъждаваш и да се изказваш за нещо което не разбираш, не познаваш и не ти е интересно!? Все едно аз да си блъскам кратуната в материя от която хал хабер си нямам, да пиша за нея, да я коментирам и да съдя хората които се интересуват от нея и да им лепя епитети! Ти си чисто и просто един лаик и комплексар, без цел и място в живота а почти сигурно и без много приятели, чудещ се как да нахрани асоциалното животно в себе си! И още нещо, един цитат от един велик човек, който познава и обича играта: Някои смятат, че футболът е въпрос на живот и смърт. Но те не са прави, футболът е нещо много по-голямо. Бил Шенкли, мениджър на Ливърпул.
Соловите играчи и стадните фенове на някаква идея се различават по много неща, но най-общо казано: соловите играчи се развиват, а стадните - не. Справка - Маслоу. Вълците единаци не са в глутница, щото глутницата ги бави и ограничава, слабите се групират, за да се чувстват по-силни и защитени. Пфф, по-лесно ми е да се самоцитирам: "Принадлежността към някаква общност изповядваща някаква идея, дава упование на човек да се чувства по-силен, по-значим. Точно както футболните фенове се гордеят с победите на любимия им отбор, така и родните гласоподаватели се радват с победата на любимата партия, но упорито не забелязват, че не живеят по-добре. Дава и увереност, че щом толкова хора вярват в нещо, абсурд е да са сгрешили, дай и аз като тях, че да не сбъркам нещо. Точно така застава и немският народ зад идеята на националсоциализма преди почти един век…"
Абе на кой изобщо му хрумна, че човека е рационално същество? Като почнеш от религия, минеш през любов, та стигнеш и до спорта, то нищо рационално не виждам....
Отрепката, написала тази статия 100% е ръководен елемент в американския БХК + ЛГБТ
Мирославе, ( не се заяждам,или нещо с лошо), но забележи че хората в тоя сайт пишат като внимават за препинателнии знаци, "начало-край" на изреченията, не че не може да се греши от "бързане". Иначе съм съгласен с теб, по статията
Да се опитваш да убеждаваш хора като автора в магията на спорта и фенството е обречена кауза. Все едно да се опитваш да обясниш рационално на някой скептик защо музиката на Бийтълс или Дийп Пърпъл е страхотна - може ли да се обясни рационално и с логични доводи нещо, което опира до чувство, сърце, душа и светоусещане?! Лично право на автора е да не се е докосвал до тази магия, но е признак на много посредствен вкус и евтино снобарство до поставя морални оценки на неща и явления, които не разбира и не е преживявал. Защото така се поставя волно или не в ролята на абориген, който трябва да оценява картините на Пикасо или филмите на Кубрик. С тази разлика, че е напълно възможно аборигенът с някаква своя първична сетивност да осъзнае, че не е редно да оценява нещо, което не разбира, докато за хора като автора това е очевидно много трудна задача. Нищо, може да се пробва да си направи свой блог като дълбокомисления форумец на средна възраст - Роуън, където да громи наред и да се.....САМОЦИТИРА.
Силата на чувствата на тълпите — и това важи най-вече за разнородните тълпи — е преувеличена и от отсъствието на отговорност. -------------------- Фенството няма нищо общо с никаква тълпа - това е идея, кауза и начин на живот. Пак нищо не си разбрал, но се опитваш да си придаваш изкуствено авторитет като цитираш някакъв си автор и някакви си книга. От разсъжденията ти лъха на дефицит на тестостерон и изначална липса на опит с мъжка социална среда. Което е обяснимо - почти никоя мъжка компания не обича самодоволни и назидателни зубъри, които са убедени, че знаят всичко за живота и могат да бъдат последна инстанция по всяка тема.
като се опитваш да ме замъкнеш на интелектуалното дъно, където гниеш, а после да ме победиш на своя територия. ------------------------- Пак цитираш чужди мисли в опит да се правиш на авторитетен. Започвам да си мисля, че единственото оригинално и доказано твое нещо, което излиза от теб, е това на дъното на тоалетната ти чиния. МОМИЧЕ в панталони, с претенции за МЪЖЕСТВЕНОСТ. Но все пак съм доволен, че признаваш ПРЕВЪЗХОДСТВОТО --------------------- Много елементарна и истерична ПРОЕКЦИЯ. За да те улесня съм написал с главни букви основните елементи на психологическата ти автопроекция - страдаш от комплекс за несигурност в собствената си мъжественост, получена от патологичната невъзможност да получиш уважение и да спечелиш авторитет в мъжка среда, както и съпреживяваш обиди от детството ти по отношение на мъжествеността ти; имаш натрапчива нужда постоянно да демонстрираш и налагаш някакво твое своеобразно и виртуално превъзходство над другите. Първото и второто са взаимно свързани в причинно-следствена връзка, на базата на компенсаторен механизъм. По простичко казано - пробваш да заместиш "малката пишка" (образно казано, приемайки фалоса за символ на мъжественност) чрез истерична и арогантна логорея, и снобска псевдоинтелектуалност. А именно снобската псевдоинтелектуалност и арогантната ти логорея са причина хората около теб още повече да се съмняват в мъжествеността ти. Така причинно-следствената връзка се превръща в циркулярна такава. :-) П.С. Ма нема се плашиш, пусни сега некое цитатче от някой мъдрец (по възможност с по-интелектуално звучащо име) за авторитет и направо ме закопаваш.
А сега обратно по темата. Статията ми напомня на ранните юношески години и споровете ми с покойната ми баба, в които се опитвах да я убедя, че Металика правят изключително интелигентна и дълбокомислена музика, а не безмисленно и безцелно грачене и врещене от което се затъпява и деградира, както беше убедена баба ми.
Хах, от бая време ми се върти и на мен в главата, че Федъра е една от самоличностите на Потника. Обикновено хората с биполярни разстройства, зачезват в депресия за месеци и се появяват за кратко в еуфория. Тези дни се появи отново Кокошия трън, веднага след него Федър, после споредзависи. Закономерностите в поведението и приликата в изказа може да се констатрират и без цитиране на вехти капацитети
>хамериканец. Нищо чудно - на тях каквато и фенщина им е чужда Хахахаха.. В други новини - американци развяват френски флаг и пеят Марсилезата, преименуват "световната" купа по американски футбол в "местна северноамериканска" и горят милиони американски флагове и лепенки в подкрепа на американските военни. Следва смях. По статията съм напълно съгласен с първото мнение на Rowan.
>Фенството няма нищо общо с никаква тълпа - това е идея, кауза и начин на живот Самата мисъл, че могат да съществуват човешки индивиди, за които "фенството" е "идея, кауза и начин на живот", ме кара да се отчайвам от човечеството като вид. Да, имаш пълното право да намираш смисъл за живот в каквото си искаш - ако щеш направи кауза на живота си това да изсереш колкото се може повече лайна. Но не се заблуждавай, че такава цел е достойна за човек, носещ съзнание и интелект. Не е. Достойна е за човек с гъз. И ако избираш да си единствено това, ще си единствено това.
Ало редактора, какво е това подвеждащо заглавие? За секунда си помислих че някой заклеймява спорта, а не това да си фен на някакъв отбор/спортист... Аман от еФтини сензации... Иначе до голяма степен съм съгласен с тезата на статията, това да си отдаден фен на нещо е до известна степен болестно състояние. Аз лично когато гледам спорт обикновено е с компания на бира, и достатъчно често мача служи основно за фон, а не като център на вниманието.
Rowan | 01.04.201400:36 Хах, от бая време ми се върти и на мен в главата, че Федъра е една от самоличностите на Потника. ------------------- Ама май много дълбоко ти влезна в задника Истината за твоята особа. Потника съм бил, Торбалан съм бил....Дерзай, чичка, Истината боли.