Историческото летище „Темпелхоф" в Берлин ще се превърне в най-големия бежански център в страната. Управата на германската столица планира да настани там около 7000 души, след като през миналата година около 1 милион мигранти влязоха на територията на страната. Притокът на хора продължава и зимният сезон само утежнява ситуацията.
В хангарите на летището и сега има фургони, където са настанени около 2000 души, но помещенията не са достатъчни на фона на наплива. Разширяването на лагера има сериозни противници, макар германската Агенция за бежанците да уверява, че това е само временно решение за следващите три години.
Летище „Темпелхоф" е построено в началото на 20-те години на миналия век за граждански полети, а по-късно нацисткият режим извършва мащабни разширения за военни цели през Втората световна война. Сградата на терминала, построен от нацистите, по онова време е в топ 20 на най-големите постройки в света, а на входа й е постравена 5-метрова статуя на орел.
Там се развива главното действие по време на Берлинската блокада (1948 - 1949), първата международна криза на Студената война.
Провокиран от въвеждането на нова западногерманска валута - германската марка, Съветският съюз блокира сухопътния, речен и железопътен транспорт към Западен Берлин, като по този начин изцяло обгражда контролираната от Съюзниците територия. Под обсада остават около 3 милиона души, а „Темпелхоф" е единственото им спасение.
Летището е наричано „спасително въже", защото в следващите 11 месеца западни самолети извършват доставки на продукти от първа необходимост, включително и въглища за отопление. Накрая СССР се отказва и вдига обсадата, защото не иска да предизвика нов военен конфликт с евентуално сваляне на съюзнически самолет.
В памет на драматичните събития там е издигнат солиден паметник, всъщност първият значим монумент в Западен Берлин след опустошителния световен сблъсък.
С падането на Берлинската стена пространството се отваря за фестивали, културни събития, модни ревюта, филмови продукции, например „Игрите на глада". През 2004-та година се провежда местен референдум за бъдещето на летището и берлинчани избират забрана на застрояването на терените му.
Четири години по-късно е взето решение "Темпелфох" на престане да служи като летище. Зелените площи се превръщат в най-големия парк в германската столица и в локация за музикални фестивали. В съоръженията се провеждат конференции и различни културни форуми, изложения на автомобили, мода и т.н.
Територията му е по-голяма от тази на Монако
Сега хората се опасяват, че бежанският лагер ще послужи като оправдание за инвестиционни намерения
Градската управа смята, че независимо от миналото, терените с площ от 380 хектара могат да се превърнат в най-големия център за регистрирани на бежанци в страната. Новите обитатели на летището са от арабските държави, Афганистан, Ирак, има и бежанци от Украйна и Молдова.
Какви са условията?
Сградата на летището не предлага кой знае какви удобства, защото е била изоставена за дълъг период от време. Инфраструктурата също е лоша. Тоалетните не достигат, няма кухня, баня и т.н. Някои от настанените се оплакват, че е много шумно. Съжителството на хора от различни културни е трудно и понякога се стига до сблъсъци, разказва 21-годишният Набил, родом от Ирак.
„Охранителите са араби, които са по-лоши от германците", допълва Набил. Пристигнал в Берлин от Багдад, тъй като е отвлечен от местна криминална група с цел откуп, но успява да избяга: „Не казах на никого, дори на майка ми, защото не знаех какво ще ми се случи". Пътува до Турция, а след това стига до Гърция по опасния морски маршрут. Трафикантите вземат почти всичките му спестявания, но той продължава през Балканите до Германия.
Leben in der Notunterkunft in #Tempelhof pic.twitter.com/DKjQ7rXMqv
— Antje Kapek (@Antje_Kapek) January 6, 2016Така изглежда животът в „Темпелхоф". Допреди няколко години мястото пак беше с пълно хора, но далеч по-различни - семейства с деца и кучета, градски градинари, млади хора на пикник, скейтъри, велосипедисти, спортуващи, хипстъри, артисти, фенове на йога... някои от тях още тогава се опасяваха, че това няма да продължи дълго.
Въпрос на време е градската управа да реши как да трансформира огромното пространство. В следващите поне три години то остава за бежанците. След това не е ясно.
