Обичаме да отваряме малкия си празен хладилник вечер и да викаме "ехо". Присъствието му обикновено оправдават неговите 3-4 бири, порция от вчерашно ястие и понякога парче сирене, кашкавал или филе за масовка (с грамаж за еднократна употреба). През това време обаче аспираторът гълта аромата на импровизацията върху котлона, докато аз стривам изсушена градинска подправка в дланите си за финал, а той използва момента да поръси още малко сол.
Обичам хубавата храна, но мразя пълни хладилници. Все едно някой е опрял пистолет в главата ми и настоява да изям определено количество гадости за определен период от време. Ще похарча повече за хубав продукт, но вманиачено пестя вариантите, в които храна от хладилника минава директно в боклука. Както и току-що поднесена чиния на масата в ресторант - обратно в ръцете на сервитьора.
Ако антиконсуматорските теми те дразнят, мога да те успокоя, че не си представям тоя свят без вино, ром и всякакви анасонови питиета. Без кафе, ядки и плодове. Маслини и топъл хляб. Джоджен и кимион. О, и пържени филийки през уикенда. Парче шоколад след секс.
Светът със сигурност обаче би могъл да изглежда далеч по-добре без стотиците видове майонеза, свински гърди на промоция, пирамидите от пържени бланширани картофи, пилешки бутчета с вкус на топнат в мазнина пластелин и въобще всякакви сцени на парвенюшка лакомия.
Отново забъркваме темата за храната поради няколко причини. Седим си с колегите в понеделник пред компютрите и се надцакваме с колоритни описания на зимнината, с която сме се запасили - благодарение на грижовни родители или баби, живеещи с мисълта, че слабееш, защото умираш от глад.
Преди кризата да провокира по-внимателно отношение към храната, всички постсоциалистически граждани преживяхме някакъв аматьорски хайлайф период. И от топла дума "буркан" се превърна в символ на селяния. Все пак преди да завиеш към някой магазин на "Витошка", на ъгъла има пица на парче. Голям смях пада, ако някой отглежда домати, а после ги консервира с бамя, при условие, че по-светнатите от нас са "открили" кетчупа и всякакви готови сосове за спагети.
Въпреки че е герой на изтърканите скечове с битови смешки, бурканът връща не само етиката, но и естетиката към храната (интересно защо убийствените полуфабрикати и хората, отиващи на работа с брандирани найлонови торбички от супермаркет така и не влязоха в сатирата).
В пазарската ми кошница тая вечер например има само пакетче бадеми - единственото, което ми липсва, за да направя истински зелен фасул с индийски мотиви. Спокойно можех да заменя това признание с описание на ястие от екзотична кухня.
Но подобен експеримент е прекрасно занимание за началото на ноември, когато инстинктивно почваш да обитаваш дома си с много повече любов. И си способен да режисираш наличните подправки и консервирани селски зеленчуци, така че да си дадеш сметка колко малко средства са нужни, за да се храниш, без да правиш компромис с насладата. Но в случая бе нужно и бионаследството на една много скъпа баба. Наясно съм, че не всички са благословени с такава.
В контекста на увеличаващото се население обаче - в началото на седмицата станахме 7 милиарда - и лицемерното тюхкане как ще се изхранва то, може би е цивилизовано всеки да преосмисли колко храна му стига.
Ясно е, че нашата пестеливост няма да нахрани Третия свят, но поне ще намали арогантността на Западния, който настръхва от страх пред нарастващия брой хора в развиващите се държави. Тя не е само в това, че всеки от 300-те млн. жители на САЩ потребява колкото 32-ма кенийци. (през 2008-а Джаред Даймънд, спечелил "Пулицър" с книгата си "Пушки, микроби и стомана" казва, че ако населението на държави като Кения расте, това е проблем за тях, но не е тежест за целия свят, тъй като кенийците консумират много малко).
Арогантността е и в това, че според доклад на ООН около 1/3 (1.3 млрд. тона) от храната, произвеждана всяка година, се изхвърля. Пропиляваното се равнява на над половината от световния добив на зърнени храни. ...925 милиона по света гладуват.
Хората в развитите индустриални държави са насърчавани да купуват много повече храна, отколкото им е необходимо, твърдят авторите на доклада и дават за пример полуфабрикатите и шведските маси.
В света има всякакви тенденции за по-етично отношение към яденето, като най-подходящият пример за това са обсебените от добрата храна италианци. Именно те демонстрират как храната, която се каним да изхвърлим, може да се превърне в гурме на вид и вкус. Подобно шоу имаше по време на кулинарния фест Salone del Gusto в Торино - майстори готвачи направиха от остатъци кулинарни шедьоври. Според тях, разбира се, предизвикателството към пестеливост, не трябва да е за сметка на удоволствието.
Именно това е идеята на по-голямата сдържаност в потреблението на храна - количеството да бъде заменено от ентусиазма и умението да направиш нещо "голямо" от нещо на пръв поглед незначително.
В проточилата се криза, която на всичкото отгоре ще продължи, вече е проява на лош вкус да си тъпчеш пазарската количка с всичко, което предизвиква слюноотделяне, докато пазаруваш на гладно в супермаркета. Няма логика признак за статус да е големият хладилник. Колко място заемат няколко резена филе от аншоа и 200 г маслини - между другото прекрасен вариант срещу махмурлук, ако си загубил доверие в шкембе чорбата.
За още по-животворния ефект на мариновани люти чушки от буркан (с препечен хляб и сирене) няма нужда да ти обясняваме. В петък отваряме сезона и пускаме духчетата, когато с колеги ще си мерим киселите краставички. И понеже това опира до хубава водка, за нея няма да се стискаме.
Браво,Арманда!Харесва ми как разсъждаваш! В къщи бях бесен,когато изхвърляхме хляб.Купихме си хлебопекарна и вече хляб не се хвърля.Малко по-трудно ни е с другите продукти,но и там постепенно гледаме да ограничим лакомията...
При нас отдавна хладилникът се е предал и вее бяло знаме... Само фризерът се пръска по шевовете.. и то от лед, че питиетата си го сакат ... Малко объркана ми се видя статията... Не схванах каква е основната идея - критика срещу консуматорството или критика срещу начините на готвене и хранене ...
П.С. А от остатъчни продукти в хладилника може да се спретне едно прекрасно гюведже
"... Не схванах каква е основната идея - критика срещу консуматорството или критика срещу начините на готвене и хранене ... " ------- Двете неща изключват ли се взаимно? Браво за статията.
Покрай задълбочаващото ми веганство , бурканите станаха задължителни.
@ 5 strawsPulledAtRandom "... Не схванах каква е основната идея - критика срещу консуматорството или критика срещу начините на готвене и хранене ... " ------- Двете неща изключват ли се взаимно? --------------------------------------------------------------------------------- Амиии...Според мен има разлика между това да угаждаш на червата си и начина по който си угаждаш. Едно е да си купиш 3 вида шоколад, за да имаш жъст ин кейз и друго е да си купиш черен шоколад, за да имаш ако ти се дояде... хъх...не знам дали се изразих правилно?!
П.С. Да уточня: Консуматорство: Отиди пред някой хипермаркет и се вгледай какво става. Особено пък когато има "намаление", примерно, хипермаркета им предлага евтинко, да речем, развалена кайма, чревоугодниците/консуматори ще се изтрепят да се награбят, та после да се налапат с кюфтета, а пък сред това да се посерат в нужниците си, но щастливи, че са пазарували на изгода! А през това време, храната, която е била налична и тя се разваля... И си ходят перманентно с разстройство... Начин на хранене: Хладилникът отново може да ти е пълен, но от всичко "изложено" там, може да си направиш разнообразно меню за цяла седмица без да изхвърляш храна...
"Арогантността е и в това, че според доклад на ООН около 1/3 (1.3 млрд. тона) от храната, произвеждана всяка година, се изхвърля. Пропиляваното се равнява на над половината от световния добив на зърнени храни. ...925 милиона по света гладуват" Арманда, замисли се върху това- ако ти се опитваш да се отървеш от консуматорската нагласа, както ми изглежда - успешно, това с какво ще помогне на гладуващите? Излишна вметка. За останалото съм съгласна с тази разлика, че предпочитам фризера пред бурканите. Ще се учудите, колко много продукти / зеленчуци/ могат да бъдат успешно съхранени и запазили вкусовите си качества , че и витамини, които всички знаем при обработка се губят...
Сега те разбрах. Консуматорството за мен не е само да се натъпчеш физически (с кюфтаците от развалена кайма), но също и псиихически - постоянното засищане на детското желание да хапваш лакомства (желателно в луксозни опаковки, това добавя към удоволствието). Имам го този порок, вечер когато чета, цъкам на ПС-то или зяпам научнопопулярни по ТВ, обичам да имам по няколко различни благинки за хапване и пийване. Но мразя да хвърлям храна. Предпочитам да остана гладен, но не и да хвърля. По този въпрос имам големи спорове с жена ми и много и се дразня. Имам чувството, че за нея благополучието се изразява е това да има МНОГО храна. Няма значение, че става дума за картофи или ориз. Разбирам да е оставала гладна някога като дете, но не... Дайте съвет как да я отуча.
Хмммм... Единият от начините да я отучиш, е да я караш да изяжда всичко неизядено от предният ден-два /ако е готвено/... Другият вариант е да намериш от някъде 3-5 молеца и да ги пуснеш при "чувалите" с ориз и брашно... А ако изхвърля годна за ядене храна, й напомняй да я слага в пластмасова чинийка, в плик и да я слага отгоре върху кофата. За съжаление все пак има хора, които се хранят от там...
veselavesela | 02.11.2011 11:40 ако ти се опитваш да се отървеш от консуматорската нагласа, както ми изглежда - успешно, това с какво ще помогне на гладуващите? ------------------------------------------------------------------ Най-вероятно с нищо,но поне няма да я мъчи съвестта и!А пък знае ли човек... Майка ми работеше известно време в стола на почивната станция на МВР-един-два пъти в седмицата,когато се случеше добър главен готвач носеше в къщи по две големи торби пълни с пиле в палачинка,кебапчета,кюфтета,пилешки и свински пържоли,кашкавал пане,нарязани колбаси всякакви видове,пасти,торти,баклави и всякакви десерти и всичко непокътнато-да ти се замае главата на онези гладни години/90-те/!Понеже знам,че никога не би откраднала или присвоила нещо се учудих-обясни ми,че така или иначе всичко,което остава се изхвърля на боклука!Бях втрещен-ние,че рядко хапвахме такива неща вярно,но не сме оставали гладни.Но пък в същото време ни показваха как по сиропиталища и приемни домове децата са цял ден на по една ябълка,филия хляб и чиния постна супа.Никога не можах да разбера тази идиотия да се хвърля такова количество храна!
Не можах да схвана иронията Ви, Павуре! Храна не хвърлям. Ако имам стар хляб го слагам в плик и отстрани на кофата има едни дръжки и го закачам там. Всеки ден, само докато тръгна на работа и пуша на терасата със сутрешното кафе, кофата ни се проверява от 4-5 човека. Храната, която комшийте оставят, по описаният от мен начин се прибира от първият "откривател"! Има хора, които знаят, че могат да "намерят" хляб или храна на кофата ни. Сори, че нямам мелачка на мивката, с която да раздробявам органичните отпадъци, с които се хранят някои хора и по този начин да ги оставя да умрат, защото на Вас Ви пречат!
П.С. Ще ти пиша догодина, когато заминавам за Етиопия. Ако ме пуснеш над Судан - ще ми спестиш 3 800 евро и ще съм ти благодарна!!! Има кой да ме прибере после от там... с гащи или без гащи
Хареса ми статията, защото и вкъщи не сме фенове на претъпкания хладилник, в който е пълно със забравени и гниещи продукти, които след това заминават в кофата. Храната се готви за конкретния обяд или вечеря и в количество достатъчно за всеки от нас, защото храна от вчера не ядем. Тея, твоите коментари са шедьовър на мисълта! Четеш ли изобщо текста преди да коментираш?
Лео Меси, прав си - абсурдно е, но доставянето на остатъците от столове, ресторанти, супермаркети до нуждаещи се струва много пари, а типично за България никой не би инвестирал в бъдещето на обществото си(искаме или не - бездомниците са част от него). В Германия, примерно, има такива складове с персонал (Тafel), до които се доставя стоката, която е пред изхвърляне и бездомните пазаруват, доколкото знам на символична цена от там. Това, разбира се, не е решение на проблема, но си е идея. За Африка не ми се говори (части от Латинска Америка са поне толкова зле), защото там транспортните разходи за доставяне на помощи стават космически и изход не виждам. Арабите са на една крачка от там, но те както са много набожни, така и ги боли уя за ближния.