Представям си след десетина години едно ново поколение в България, сред което и моят син - самодоволни, нахъсани, самовлюбени и твърде разглезени младежи, които се имат за центъра на света. Поколението на самите деца, расли без брат или сестра. Тези, в които родителите са фиксирани, на които почти никога нищо не е отказвано, в които е съсредоточено вниманието на мама, тати, баби и дядовци, често - и лели, вуйчовци и прочие роднини.
Националната ни статистика очерта тенденцията - по-малко семейства, по-малко деца, всяко осмо в момента се отглежда от един родител. И най-вероятно ще си остане едничкото му. 63.3 на сто от всички семейства с деца отглеждат "един на мама и на тати". А без деца са 38.3% от семействата в страната.
Когато растяхме със сестра ми, мама и татко носеха по един шоколад вкъщи. Съвършено умишлено - за да се научим да делим. Години по-късно, с деца, партньори и домове нито една от нас не може да си представи, че ще бъдем разделени една от друга.
Не защото тя, като по-голямата, е броила и чупила точно наполовина шоколада. И не защото аз пазих три дни парче от любимата й торта в хладилника "за кака, като се върне". Научиха ни така родителите ни, примера на майка ми и леля ми, сестрите на баба. Така те учи любовта.
Само кризата ли в днешна България е причина за едното дете? Преди много години помня как дядо ми казваше, че останал без брат и/или сестра, за "да не се дели богатството...". Все едно - не се е разделило, но народната власт го иззела.
Вариант първи: Отчетох се
Чувам от мои познати с по едно дете - и съпруг, израз, от който ме втриса: "Ами аз се отчетох..." Детето не е цел, а аргумент да задържиш мъжа до себе си, да имаш семейство, да се направиш на майка, да докажеш, че не си "развалена стока", да се уредиш с (добра) месечна издръжка. Изобщо да изглеждаш завършена личност, че и достойна за уважение, в очите на обществото.
Плаша се само като си помисля как, без да иска, синът ми ще израсне като добре отгледан егоист - просто защото майка му не се е решила да има още едно дете. Помня, че като малък, докато бяхме заедно с баща му, често ме питаше: "Мамо, защо не ми родиш едно братче?"
Сега, когато аз го питам не иска ли да има и друго дете с нас, започва: "В моята стая ли ще трябва да спи?", "Не искам да ми пипа компютъра", "А ти като го гледаш, кой ще ме води на боулинг?", "Ами ако е момче, ще ми пипа колекцията спортни колички..." и т.н. Всичко с обилна доза страх, че ще дели единствения си родител с още едно човече и част от удоволствията ще му бъдат отнети. Например всяка събота да си поръчва за приготвяне по един любим десерт за закуска.
Засега е обречен да остане единствен Властелин, да не се състезава с никого за одобрението на близките си, рядко да е подложен на критика, понеже се сърди и затваря в себе си. Но наред с това виждам колко високо е самочувствието му, дори когато по-малкият му от него братовчед два пъти го би на шах. Просто извади друга игра, на която е много добър - "Монополи".
Вариант втори: Не мога да си го позволя
Разбира се, има и друга ситуация. Иска ти се да имаш още едно дете, но само ако би могъл да му осигуриш чудесно детство, самостоятелна стая, качествена храна, качествено образование и всички ония добри неща, които си мислим, че децата ни на всяка цена трябва да имат.
Да гледаш две деца в гарсониера или едностаен апартамент със сигурност е най-изнервящото нещо на света - и за родителите, и за хлапетата. Всеки има нужда от лично пространство, а дори въздухът не стига.
Кризата и страхът от "утре"-то отлага браковете и съжителствата, както и появата на бебе до възможно най-далечния момент. В България - страна, в която работодателят съвършено безнаказано може да не ти плаща месеци наред и никой да не е в състояние да го задължи да го направи, да се скатае от осигуровки или да те стигне безработица, и бебетата прецизно се планират.
Въпросът е какви хора ще станат един ден тези наши еднички деца, дето не сме ги научили да се справят с трудното. Ако им се наложи, ще минат ли без маркови маратонки или ще изпаднат в депресия? Дали един критичен или обиден постинг във Facebook, който им показва неодобрение, ще ги тласне към изолация или, не дай си, боже, мисли за самоубийство - в случай че са в опасната тийнеджърска възраст?
Ще искат ли от човека до тях пълно и безусловно себеотдаване както са го правили родителите им - или ще могат да търпят особеностите му и да се съобразяват, след като дотогава винаги са се съобразявали със себе си...
Да видим. Все си мисля обаче, че не е твърде добре.
Айде първо да родим второ, а защо не и трето дете и после това размахване с пръстче, а ?
Накъдеткееее, къде видя да размахва пръстче жената!??? Тя само се тревожи за последиците са сина си, от това, че е само дете! Тя не смята, че това е добре, но не може да си позволи второ и намира това за много трвожно! На никого не рамахва пръст!!! (Или най-много - на себе си един вид!) Еееей, как ме дразнят всички дето и в най-разумните приказки виждат лична нападка!
Никой не може да ме убеди, че израствайки само детето задължително става егоист. Нали все пак не расте съвсем самичко? Има майка, татко- защо да не се научи да дели с тях шоколада? Или с братовчеда? Или с комшийчето? И защо трябва да е самовлюбено детето, живеещо само? ------------------ Не, не езадължително! Но е мноооого често срещано! Добре, шоколадчето ще го раздели с мама? А играчките? А детските дрешки? А колекцията от бръмбари/топчета/ел. игри... А претенциите са джобни/заеми/някаква финансова помощ/наследство от родителите?? Естествено, че има някои неща, СПЕЦИФИЧНИ за малки/големи/пораснали деца и други за възрастни/зрели/остаряли родители!!! И колкото и да иска родителят, не може винаги да играе ролята, на някой с едно поколение по-млад!
Или с братовчеда? Или с комшийчето? --------------- И да добавя- детето не живее всеки божи ден, нито в една къща, нито с братовчеда ,нито с комшийчето! По същия начин както ще има разлика дали се разбира добре със съучениците си (на което, разбира се може да въде отлично възпитано и научено), или с гаджето/съпруга, с който ще споделя ЕДНА къща... И което гадже/съпруг ще е от същото поколение (дори да има фрапираща разлика във възрастта, ще има еднаква отговорност, а няма единия да е в ролята на родител/обргижващ на другия)... За съжаление, не всеки има >1 дете, но братя и сестри са винаги в плюс за детето и като малко и в зрели години. Същото е като сравнението на дете, израстнало с двама любящи родители и такова израстнало само с един, сираче и т.н.т. ВИнаги, ама винаги има разлика. Жалко е, че не може всички деца и всички семейства да са щастливи вовеки веков. Поне, докато не се изнамери цял за болестите, станем безсмъртни и се намери формулята за правилния избор и никой, никога не е оставен сам... АМа това може и никога да не стане. Поне със сигурност, не по време на нашия живот.Така, че в нашия живот можем само да с еопитаме да се сремим към идеалния вариант. Пък ако, ще и да е в панелка или в гарсониера....
и отново минка, която няма деца, най-компетентна и по тая тема...
@ Мина, ами като се тревожи за сина си - да си направи второ и да се спре с тази тревога. Лична нападка няма как да видя, защото "аз съм се отчела".
"Въпросът е какви хора ще станат един ден тези наши еднички деца, дето не сме ги научили да се справят с трудното. Ако им се наложи, ще минат ли без маркови маратонки или ще изпаднат в депресия? Дали един критичен или обиден постинг във Facebook, който им показва неодобрение, ще ги тласне към изолация или, не дай си, боже, мисли за самоубийство - в случай че са в опасната тийнеджърска възраст? Ще искат ли от човека до тях пълно и безусловно себеотдаване както са го правили родителите им - или ще могат да търпят особеностите му и да се съобразяват, след като дотогава винаги са се съобразявали със себе си..." Ще станат хората, които сме възпитали! Ние - родителите.
Защото strawsPulledAtRandom статията би била много хубава, ако авторката имаше 2 деца, които гледаше в гарсониера или беше написана, без изобщо да се намесва тя и семейното и положение...а в момента е : "Аз имам едно дете и не мога да си позволя второ, ама съм много притеснена то да не стане егоист и не искам да си създавам излишни грижи като станем 100 човека в гарсониерката - затова родете си вие по второ". И защото са първо пълни глупости това за децата егоисти, защото нямали брат и сестра - познавам такива егоистчета, които са второто, любимо дете, че не е за говорене и още толкова, които са били нон стоп пренебрегвани,заради брат или сестра и хич не им е леко - всичко е до родители, до манталитет, до желание и възпитание. Ще се повторя, НО децата стават това, което си възпитал и растат с ценостите, които си им предал.
Към авторката: Мила не искам да те нападам. Не искам да те убидя , НО ( винаги има едно но ) от статията си направих много тревожни изводи за състоянието на твоето чедо. Тревогите на една майка рядко са безсмислени и в момента пораждат странни мисли в главата ми. Замисли се какъв мъж ще стане. "В моята стая ли ще трябва да спи?", "Не искам да ми пипа компютъра", "А ти като го гледаш, кой ще ме води на боулинг?", "Ами ако е момче, ще ми пипа колекцията спортни колички..." и т.н. Този и няколко други цитата ме карат да си мисля ,че момчето е презадоволено , не е изпитало трудностите на живота и така нататък. Може би е добре да срещнеш чедото си с реалния живот , който никак не цветя и рози. И накрая тежки думи , но мисля ,че заслужаваш да ги чуеш. Когато момче е отглеждано от сама жена то много много трудно би станало МЪЖ. Поради факта ,че нежната половинка винаги гледа детето да не се сблъсква с ГРАМ лишения и трудности. замисли се над тези няколко реда. аз вярвам ,че ще успееш да "покажеш" на МОМЧЕТО тази част от живота - ИСТИНСКАТА - с лишенията и трудностите и БЕЗ марковите дрешки и най нов модел джунджурии : ) Да ти е живо и издраво момчето и всичко най - хубаво ви пожелавам на Вас
Сашке, трай си. Жената е споделила мнение, къде пише, че това се отнася за всички, които нямат братя или сестри.
Значи, на авторката и е виновно детенцето, че е само и семейството няма две( хехе, три!?)дечица .Защото , ако правилно съм разбрала, тя го питала"Искаш ли , мама, братче или сестриче?" пък то казало"Нее, ще ми пипа играчките"..Майстора(таткото, съпругът, според намеците на авторката също още и "хранещата ръка") никой не го пита за мнение..Ама ,че дивотия!!Ама, че семейство
27Кака Мара | 01.04.201216:53 Значи, на авторката и е виновно детенцето, че е само и семейството няма две( хехе, три!?)дечица .Защото , ако правилно съм разбрала, тя го питала"Искаш ли , мама, братче или сестриче?" пък то казало"Нее, ще ми пипа играчките"..Майстора(таткото, съпругът, според намеците на авторката също още и "хранещата ръка") никой не го пита за мнение..Ама ,че дивотия!!Ама, че семейство ------------- Ужас! Нищо не си разбрала! Я да позная- млада си и никога не си разливала тема по литаратура в училище- нали!? За това се налга РАЗБИРАНЕ на текста първо! Малк да помогна: детенцете не е "виновно в нищо! Майката отбелязва влиянието на това да расте самО- като ебило по-малко е искало братче, а сега не, защото е започнало да става малко егоистче... Как да пита таткото, като той вече НЕ Е част от семейството- ДА, и ТОВА става ясно от текста- научи се да четеш с разбиране!
Браво на Боби за коментар 19!
13nakadetaka | 31.03.201219:35 @ Мина, ами като се тревожи за сина си - да си направи второ и да се спре с тази тревога. Лична нападка няма как да видя, защото "аз съм се отчела". ----- Накъдетке, права си- това е решение(то)! Но аз видях поне 3 проблема описани в статията, които обясняват защо това не й е решение на авторката (в момента): 1. Съпругът не е вече до нея, следователно няма много благоприятни условия за повече деца.... 2. Неизбежната финансова наличност или неналичност по-точно 3. Малкият вече не ще да има цратче или сестриче, та може да е позакъсняла майката и бяз това....
Какво влияние да расте само бе,Мина???? Това дете майка няма ли си да го научи и да му обясни и да го ограничи и насочи???? Айде прочети ти па текста и този път си задай въпроса според цитираните примери няма ли какво майката да промени!