От регулация върху пушенето на наргиле имаше нужда отдавна. Строгият контрол върху цигарите и другите тютюневи изделия, както и забраната за пушене на закрито, сякаш дадоха път за утвърждаването на модата на наргилетата.
Те минаха между капките, като все още е разрешено да се пушат в закрити барове (реално в такива условия се създава подходящата атмосфера за пушене на наргиле), няма забрана и за това кой да ги пуши. Няма установени правила, които да регулират съставя на тютюна и да следят доколко вреден е той.
Подобно много други неща, те навлязоха като мода отвън. Въпреки че в България още от годините на комунизма има много хора от арабските държави, Афганистан и Иран, наргилето не успява да пробие тогава. След идването на демокрацията на места постепенно започват да се появяват различни наргиле барове. Такива се появяват по морето и в Студентски град, като така започва културното попиване на идеята за наргилето.
Популярността му дойде около 2005-2006 г. с поотрасването на поколението на милениълите, които искаха да опитат нови неща, да се докоснат до екзотичното. Сладкият дим от овкусените тютюни беше кратък път към точно тази екзотика.
Това доведе до отваряне на повече такива барове и до тоталния бум преди 3-4 години, когато масово младежи и тийнейджъри откриха съществуването на нещо подобно.
Така в момента на Женския пазар в София, където е едно от най-известните места за продажбата на наргилета, тютюни, въглени и т.н., можеш да си купиш във всякакъв вид и форма. Цените варират между 10 и 240 лева, а купувачите са предимно тийнейджъри.
Съществува ли опасност от пушенето на наргиле и каква е тя?
Да започнем с това какво е наргилето. То представлява уред за пушене на тютюн, билки или плодове. Съществуват разнообразни теории за произхода му, като според различните теории то идва от Индия, Персия, САЩ, Европа или Африка. Какъвто и да е истинският му произход, днес най-често то се свързва с ориенталския свят, Близкия изток, арабските държави и Персия.
Самото наргиле представлява тръба, на която от единия ѝ край е поставен тютюн, индиректно нагрят на огън, а тръбата води до стъклен съд с вода, в който се филтрира димът и после се вдишва от един или няколко маркуча.
Тютюнът, използван за наргилето е специфичен и се различава от обикновения тютюн за цигари или този за лули. Той е овлажнен с мед или глицерин, което намалява силата и никотиновата тежест, като най-често е овкусен допълнително, като именно това овкусяване представлява 80% от целия тютюн.
В статия от блога си от 2013 г. Боян Юруков, който се занимава често с фактчекинг по интересни социални теми, цитира изследване, според при експеримент с автоматично пушене поетият никотин от едно наргиле малко надвишава това на една средно статистическа цигара.
Там той цитира накратко изводите от изследването:
- Едно наргиле има никотин колкото 1-2 цигари
- Всекидневното пушене покачва поемането на никотин значително
- Водата разтваря по-малко от 5% от никотина
- Сухият тютюн (тютюнът за цигари, който не е минал овлажняване с мед или глицерин) е 10 пъти по-вреден от влажния
- Стилът на пушене е много важен за това колко никотин се поема от организма.
- От голяма важност е и доколко самото наргиле се поддържа.
Тези данни влизат в известно противоречие с българските експерти, според които наргилето е много по-опасно от цигарите. Те цитират данни на Световната здравна организация, според които един пушач на наргиле за два часа поема обем въздух, който е равен на обема дим от 100 и повече изпушени цигари.
Тези данни обаче са представени по относително манипулативен начин. За да се поеме този обем дим, пушещият буквално трябва да диша през него в продължение на два часа. Всеки, който е пушил някога наргиле обаче знае, че най-често то се пуши в компания и в далеч по-малки количества.
В същото изследване на Световната здравна организация се казва, че ако един обикновен пушач вдишва половин литър дим, пушещите наргиле при вдишване може да поемат от 1/6 от литъра до 1 литър дим, в зависимост от това каква е техниката им на пушене. Иначе казано - много важно е как точно се пуши то.
Фактори като големината на "главата" на наргилето, как се приготвя то, колко тютюн се слага, колко хора пушат и по колко дим поемат. На някои места по света пушенето отнема между 45 и 60 мин. с 50 гр. тютюн докато на други – до 2 часа с глава съдържаща 200 грама тютюн. В България наргилетата, които намираме в заведенията и магазините, обикновено са с глави около 20 гр. и позволяват пушене до час, ако използвате два въглена.
Относно поетото количество никотин, нещата също варират. То до голяма степен зависи от фактори като честотата на пушене, дали пушим и цигари, колко често пушим и т.н. По-честото ползване увеличава приема на никотин лавинообразно. В същото време, сравнително рядкото пушене на наргиле генерира никотин по-малко от две цигари дневно.
Важен въпрос е дали то предизвиква пристрастяване, както твърдят експертите в България. Индустрията е приела граница от 5 мг. никотин или 5 цигари на ден, при които се смята, че тялото започва да се пристрастява физически. Рядкото пушене на наргиле води до концентрация доста по-ниска от това. Много по-важен обаче тук е въпросът с психическото пристрастяване, което обаче варира от човек до човек.
Най-важен обаче е маниерът на пушене. Големината на главата, приготвянето, честотата и дълбочината на вдишване, с колко души се пуши и колко дълго. Голяма роля играят и фактори като това дали наргилето се почиства често, какви въглени се използват, колко въглени се слагат, какъв точно тютюн се пуши, каква течност се използва за филтриране и охлаждане на дима и още други. Всичко това прави относително невъзможно да се каже колко вредно е едно наргиле за отделния индивид.
Единственият извод, който можем да направим за наргилетата, е, че те оказват негативен ефект върху здравето. Той може да е както по-малък от този на обикновените цигари, така и по-голям. Всичко зависи от начина на пушене и честотата. Добре е ако човек избере да пуши по този начин, да го прави просто по-рядко и да не прекалява.
Иначе казано, поводи за паника по темата за наргилетата няма. Неглижирането на темата обаче също не е полезно.
Регулацията тук не е лоша идея, тъй като по този начин ще се установят относителни правила, които да намалят малко или много рисковете. Забраната за пушене под 18 години също е добра идея, макар че ако гледаме колко се спазва тя при продажбата на цигари и алкохол, това вероятно ще е поредната врата в полето. И ако не искате детето ви да пуши наргиле, по-добре е да лично да му обърнете внимание и да поговорите с него по темата.
