Американската киноакадемия, основана от продуцентите на неми филми точно в момента, когато нямото кино отмира, има намерението сега да връчи най-голямата си награда на ням филм - Артистът.
Докато организацията затваря цикъла след седмица, а медиите съобщиха, че съставът на избиращите носителите на златните статуетки изглежда като факултет на елитен университет през 1964 г. (94% бели, 77% мъже и 54% над 60-годишна възраст), цинично ли е да запитаме дали Оскарите не надживяха периода си на адекватност?
Организацията зад статуетките всъщност е замислена като "псевдо-профсъюз"
Според историята, през 1926 г. Луис Майер, шефът на Metro-Goldwyn-Mayer, обмисля дапострои крайморска вила в Санта Моника - там, където сега се намира Редондо Бийч. Той пресмята, че студийните дърводелци биха могли да построят вилата с наклонен покрив за 6 седмици, но се разколебава при мисълта колко трябва да плати на наскоро създалите профсъюз работници.
Седмици преди завършването на райското му кътче на тихоокеанския бряг, Майер започва да обмисля стратегии с други босове на студиа. Дали да създадат група, която да "посредничи" в споровете на работниците в кинобизнеса - евфемизъм за предотвратяването на появата на бъдещи профсъюзи, създаващи главоболия на бранша?
В началото тя се е наричала "Академия за киноизкуство и/или науки". Въпреки че явната й цел е била одобрено от мениджмънта посредничество, косвената идея е била да се попречи на актьорите, сценаристите и режисьорите да се самоорганизират в профсъюзни организации, както дърводелците, музикантите и електротехниците са го сторили през 1926 г. Златните статуетки се появяват едва по-късно.
"Оскарите" пък възникват като начин за подобряване на имиджа на киногилдията
Няма исторически записи за момента, в който Майер или някой от неговите подчинени стига до идеята, че награди за "талантите" биха помогнали да бъдат държани под контрол профсъюзните деятели. В момента, в който академията става "одобрена от студиата алтернатива" на реален профсъюз, както коментира филмовият историк Ричард Косарски, системата й за членство (само по покана) води до "хронично недоволство, особено сред актьорите и сценаристите".
Доколкото гилдиите на киноактьорите и киносценаристите са основани едва през 1933 г. (с благословията на позитивно настроения към работниците президент Франклин Рузвелт), творението на Майер забавя неизбежното с цели 6 години.
Като повечето организации, създадени от комисия или комитет, академията е имала многобройни цели. Подобряването на връзките с обществеността, както и взаимоотношенията с трудещите се, са били първоначалните и приоритетни идеи. Както напомня на присъстващите на банкета по повод сформирането на Академията първият й президент - Дъглас Феърбанкс-старши (между другото прототип на героя в Артистът), хората в кинобизнеса се трудят под облак от обществено презрение. Той призовава за конструктивни действия за легитимиране на кинопроизводството. И между другото той добавя, че ще има "награди, представляващи признание за изключителни достижения".
Първите "Оскари" правят категорична разлика между масово и художествено кино
Не е имало "Оскар" за най-добър филм на първата церемония през 1929 г. (отдаваща признание на постиженията през 1927-28 г.). Отбелязвайки разграничението между масови развлечения и творчески амбиции, членовете посочват Криле, въздушна драма за Първата световна война, като "най-изтъкнат филм," а Изгрев: песен на двама души, лиричен и първичен разказ за съпруг, съпруга и изкусителка, като "най-уникален, артистичен, достоен и оригинален" проект.
На следващата година двете категории за награди са обединени в една - за "най-добър филм". Статуетката получава нарицателното си, когато библиотекарката на академията възкликва, че тя изглежда точно като чичо й Оскар. И това е неофициалното име на наградата, докато Уолт Дисни не я нарича публично "Оскар" в речта си при получаването й през 1934 г. След това, прозвището се запазва чак до наши дни.
Нека превъртим лентата 83 години след тази първа церемония по награждаване
Филмите вече не са зараждаща се форма на изкуство, а "кинематографско развлечение," в основната си част продуцирани от същите корпоративни поделения, създаващи и телевизионни програми. Оскар е почетният гражданин в сезона на наградите, когато тези гилдии, които някога академията е имала за цел да възпрепятства - на киноактьорите, режисьорите и сценаристите - връчват статуетки, които придават на мнозина холивудски блясък.
Дори преди 35 години, много преди броят на "триумфите на признанието", както холивудското издание "Variety" определя церемониите по награждавания, героят на Уди Алън в Ани Хол, Алви Сингър, коментира ехидно истерията на Холивуд по наградите: "Награди! Единственото, което те правят, е да връчват награди! Статуетката за най-велик фашистки диктатор отива при... Адолф Хитлер!"
Политическа кампания и конкурс за "мис"
В годините, след като Ани Хол получава "Оскар" за най-добър филм, наградите на киноакадемията все повече възприемат двойнствения характер на политическа кампания и конкурс за "мис". Продуцентите успешно конструират оскароносни филми и роли, харчейки толкова пари в процеса на подготовка за церемонията, че се появяват призиви за реформа в кампанията за "Оскарите". Рекламодателите, изгарящи от желание да продават продукти на масовата аудитория в тясно маркетирана вселена, превръщат събитието в спонсориран филиал на модната индустрия. Титани на модата използват "Нощта на Оскарите" като възможност да облекат звездите и да ги използват като живи манекени за своите колекции.
Джеф им го каза
На церемонията по връчване на "Оскарите" през 2010 г. Джеф Бриджис приема отдавна закъснялата си статуетка за нискобюджетния филм Лудо сърце, отбелязвайки, че повече време и пари са били похарчени за кампанията за "Оскар", отколкото за самия независим филм.
Да, златната статуетка все пак увеличава дългосрочните приходи за филма и повишава ставките за участия в други филми на носителя й, както и възможностите му за преговори за заплащането. Но хайде да си признаем, че Джеф Бриджис е от актьорите, които нямаме нужда да видим в смокинг, за да ни вдигне в очите.
А и както той самият самоиронично казва: "Имам много интереси - обичам музиката, занимавам се с керамика и рисувам. А актьорството е сложна професия".
