Майнц - Силициевата долина на Средновековието

Немският град Майнц е разположен по бреговете на река Рейн. Известен е с виното си, катедралата си и с това, че е бил дом на Йоханес Гутенберг, който е дал печатната преса на Европа. Тези неща не звучат особено свързани едно с друго на пръв поглед.

Дори не ни се струват особено вълнуващo, все пак не говорим за откритие като електричеството или интернет.

Оказва се, че виното, религията и изобретенията всъщност водят до това един немски град да напомня Силициевата долина, само че на границата между XIV и XV век.

Можете да видите как тези три елемента се сливат по време на пазарните дни, когато местни производители на вино продават стоката си на централния площад на Майнц, точно пред катедралата "Свети Мартина".

Срещу сергиите по диагонал е музеят на Гутенберг, кръстен на най-известния жител на града. Той е роден в Майнц около 1399-а и умира там около 1468-а.

Именно Гутенберг изобретява първата метална печатна преса, която също така може да бъде пренасяна. Така започва революция, сравнима с тази на навлизането на смарт-устройствата в ежедневието ни. Тогава печатната преса отбелязва прехода между Средновековието и модерните времена в западната част на света.

Разбира се, китайците използват дървени печатни машини от векове и дори имат завършени напечатани книги. Най-ранната от тях е от 868-а и е намерена в пещера от Северозападен Китай.

Само че китайските бамбукови преси не стават много популярни заради почитта към калиграфията и сложността на йероглифите, различни за множеството провинции.

Пресата на Гутенберг от своя страна е добре пригодена за нуждите на европейския начин на писане, а разработването й има огромно влияние върху региона, в който е създадена.

В Средновековието Майнц е един от най-важните градове, защото архиепископия му има огромно влияние и власт.

Гутенберг като образован и предприемачески настроен патриций вижда нуждата на църквата да копира писанията, които до този момент размножава на ръка. Последното дело е бавен и много трудоемък процес, който не може да задоволи нарастващата необходимост от книги на епохата.

Един монах за един ден успява да изпише около страница. Гутенберг умножава стократно тази цифра.

В музея на Гутенберг в Майнц има реплика на пресата му. Там се вижда как се загрява метална сплав и се изсипва в матрица. След като се охлади, малките метални букви се подреждат в думи и изречения и се напояват с мастило. Накрая се поставя хартията и се пресова.

Процесът напомня този на пресата за грозде - показателно за начина, по който всичко в Майнц е свързано.

Пръвообразът на пресата е модифицирана преса за грозде. Римляните привнасят винарството в района и той става един от основните за Германия винопроизводители със сортове като ризлинг и дорнфелдер.

Страницата, която винаги се принтира в музея на Гутенберг, е от Библията на Гутенберг. Това е първата страница от житието на Йоан, което започва с "В началото бе словото...".

Писането се смята за първата революция в комуникацията, а пресата на Гутенберг я превръща в тогавашния еквивалент на масова комуникация. За 15 години разработка и след огромно капиталовложение, през 1455-а Гутенберг публикува първата си Библия.

От оригиналната преса излизат 150-180 Библии, но в момента по света има 48 от тях.

Първоначално църквата приветства новата възможност да се копират религиозни текстове. Принтирането позволява да се разпространяват религиозните послания и да се събират индулгенции. Унищожителната сила на печатаното слово скоро обаче става неудобна.

До 70-те години на XV-ти век всяка европейска държава има печатни преси и компании и технологията се разпространява бързо.

До началото на XVI-ти век вече са отпечатани над 4 млн. книги. Сред тях обаче не е само Библията, но и 95-те тезиса на Мартин Лутер например, в които критикува продажбата на индулгенции.

Извън дълготрайните последици от изобретението му, за Гутенберг се знае малко. Личността му е обвита в мистерия, заровена дълбоко в историята на Майнц. Паметна площа показва мястото, където е бил роден, но там в момента се издига модерна сграда.

Гробището, където изобретателят е погребан, е покрито с паваж, и въпреки че из целия град има негови статуи, не се знае как точно е изглеждал. Обикновено е изобразяван с брада, но не е изключено въобще да не е имал такава. Гутенберг е бил патриций, а по онова време само евреите и пилигримите са имали бради.

Въпреки че следите на този мъж не са ясно проследими, влиянието му в Майнц може да бъде усетено навсякъде - плакат рекламира козметика, жена чете менюто, мъж преглежда вестника, докато пие кафе. Нещо повече - нашата комуникационна революция, възможна заради интернет, дигиталните технологии и социалните мрежи, нямаше да бъде възможна без Гутенберг.

Всеки път, в който достъпът до информация става по-евтин, позволяваме на все повече хора да изказват мнението си. Така се чуват повече различни гласове и мнения.

Парадоксално, но нашата интернет ера може да бъде сравнена и с ерата около появата на печатната преса.

Както влиянието на пресата се усеща векове по-късно, така и въздействието на Силициевата долина и нейните изобретения тепърва ще променя и повлиява живота ни.

#1 Уточнител 08.07.2018 в 21:11:14

КАФЕ-то, НЕ ПУБЛИКУВАЙТЕ СИМПЛИЗМИ! В това, което сте писали за печатарската МАШИНА на Гутенберг, НЕМА почти нищо верно. Печатарската машина на Гутенберг НЕМА нищо общо с китайската технология, която сега се възхвалява до небесата от чайнафилите (с активната поддръжка на китайската държава). Методът на Гутенберг е "наборно отпечатване", докато китайските опити по нищо не се отличават от хилядолетния метод на печатите - образ или текст огледално се изработва върху носител и след това се пренася върху материал (пергамент, хартия, метален лис и т.н.). И досега се използват печатите в търговията, администрацията и бизнеса. Китайците са изрязвали цели дървени страници с огледалното изображение на йероглифния текст и са го отпечатвали върху хартия, чрез известната технология на печатите. Тези дървени клишета имали много кратък живот и осигурявали ниско качество. И затова (а пък и заради сложността на йероглифната писменост) НИКОГА не са предизвиквали никаква революция*. Гутенберговата революция е нещо СЪВСЕМ ДРУГО: той създава наборен шрифт, огледални букви от азбуката (само 32, например), изработени от оловна сплав, от които "набира" и реди в специални форми думи и изречения в един ред от книгата - клишета. По този начин набира цялата книга, страница по страница, като самата страница е фиксирана в касета. Другото изобретение на Гутенберг е печатната преса, която създава ГОЛЯМО НАЛЯГАНЕ между буквите от страницата и хартията и осигурява изключително високо качество. Оловните букви издържат десетки хиляди удари и осигуряват още първите десетина години милиони екземпляри от различни книги. Великата революция е факт! _________________________________ *много е странна китайската цивилизация - неравномервно и бавно развиваща се: 2-3000 г. изкл. бавно развитие; т. напр. изобретяват хартията, но не и кнгопечатането, изобретяват компаса, но от това НЯМА никаква практическа полза, защото в Китай, с едно-две изключения НЕ СЕ ПРАКТИКУВА мореплаването (най-често е забранено). Затова до XVII-XVIII в. в. НЯМА китайски търговци в чужбина, а само чужденци, за които е отворено САМО ЕДНО пристанище в Китай; С други думи страната е била в почти пълна изолация. Тази политика се ожесточава още повече след завладяването от манчжурите в 1640; Китайците изобретяват барута, но го използват САМО за увеселителни ракети и фойерверки и за запалителни смеси; Първите огнестрелни оръжия (оръдия) купуват през XVI в. от португалците; Много слаби са познанията им в математиката (за разлика от съседните индийци, затова културното влияние е винаги еднопосочно - от Индия към Китай). Първата книга, която йезуитите отпечатали в Китай (със специален набор за йероглифи) през XVII в. на внесената от тях печатарска машина била..."Геометрията на Евклид"....Същото е положението и в другите естествени науки, във философията и т.н; В Китай НИКОГА не се ражда идеята за различни от съществуващата система на управление, за демокрацията, за човешките свободи и т.н. и още... и още...

#2 e-mil 09.07.2018 в 10:42:00

Уточнител | 08.07.2018 21:11 "... печатната преса, която създава ГОЛЯМО НАЛЯГАНЕ... Оловните букви издържат десетки хиляди удари..." Оловото е страшно меко - можеш да го огъваш с ръце. Няма начин да изкара дори стотици удари дори при слаб натиск на пресата. Буквите на Гутенберг са били калаена сплав с малко олово и други примеси. Отделно, металите не са гъби, че да се напояват с мастило, както си мислят в Уебкафе. Всъщност не знам... може пък в домовете на журналистите лъжиците и вилиците да се напояват с влага, когато ги мият, но навън в реалния свят металите се държат различно.

#3 explorer 09.07.2018 в 11:39:40

Не знам колцина са виждали печатарска преса или машина в действие, но в случая с оригинала на Гутенберг, натиска е по-голям отколкото при писането с перо, затова говорим за отпечатък, а иначе преди хартията мастилото се е нанасяло върху матрицата с валяк.

#4 explorer 09.07.2018 в 11:55:07

За който се интересува от изобретението на Гутенберг и има един час бих препоръчал следното: https://youtu.be/8svE2AjQWYE

#5 Specifier 09.07.2018 в 22:01:23

НЕ ДРАЩЕТЕ ГЛУПОСТИ. Последното поколение печатарски машини - линотипите от средата на ХХ век (съсипани от офсетния печат в края на същия век), представляваха едно усъвършенствано развитие на Гутенберговата машина. При линотипа просто се отливат (също от калаено-оловна сплав) цели редове, докато операторът набира текста на клавиатура. Тези клишета издържат десетки хиляди удари... Простотиите за оловото, цитирани по-долу, няма да ги коментираме. Невежеството е велика сила, особено в комбина с гугъл-папагалството

#6 e-mil 11.07.2018 в 12:28:37

Простотия е да пишеш от два различни профила, именувани по един и същ начин (Уточнител-Specifier), като се изразяваш по един и същ начин (с първи ред от главни букви) и да си мислиш, че никой няма да те познае. Бях 10-11 годишен, когато с кварталната банда претопявахме олово за да си отливаме кръстчета. Горе-долу по същото време влязох за пръв път в печатница и видях как линотипният печат става с натиск на въртящ се барабан, а не чрез удар на преса, както си фантазираш. И за офсета мога да те просветя, понеже това пък съм го надзиравал отблизо. Когато лично видиш олово на живо го подържиш в ръка, а не на снимка в Интернет, и когато лично се запознаеш с печатните процеси, тогава може да разбереш собственото си невежество и Гугъл папагалство.

Новините

Най-четените