Добрите находки на мъжете

Жените пазаруват, мъжете трупат запаси. Това е една от теориите защо мъжете купуват дрехи по различен начин от жените. Ако жените приемат шопинга като възможност, социално или дори терапевтично преживяване, според тази теория мъжете го възприемат като необходимо зло, като момент да презаредят склада със запаси.

С риск да рециклираме половите стереотипи, архетипът може би е самият Стив Джобс. Когато Джобс почина през октомври, той остави след себе си не само несравнимо наследство, но и гардероб, пълен с идентични черни памучни полота на Исей Мияке. "Ако си хареса риза, той ще поръча 10 или 100 екземпляра от нея", споделя сестра му - писателката Мона Симпсън.

Това е мания, която е обхванала много мъже. По-долу, някои стилни нюйоркчани размишляват за трупането на запаси в гардероба.

Грейдън Картър, главен редактор на Vanity Fair

Преди около 10 години се натъкнах на спортна риза на Пол Смит, която просто ми взе очите. Беше тъмносиня, с дълги ръкави и имаше леко старомодна навита червена яка. Трите копчета отпред бяха малки, светлосини, полирани полукълба  с пингвини на тях, Реших, че това е типът риза, която бих могъл да нося с години и се върнах в магазина в долната част на пето авеню да си взема още, но вече нямаха от моя размер. Бяхме далечни познати с Пол, така че му писах с молбата дали би могъл да направи още няколко като тази, която съм си купил - и да ми изпрати сметката, което той и направи след известно време. Все още пазя тези ризи. Все още ги нося - и проклет да съм, ако не ми се иска да бях купил дори още повече.

Фабиън Барън, основател на Baron & Baron

Имам едни обувки - Adidas Campus 80 - сиви от велур. Някога си взех пет чифта от тях. Когато един от чифтовете се износи, винаги си купувам нов.

Грег Фоли, творчески директор на V и VMan

Преди няколко години Adidas пуснаха наново обувките си за тенис в стил 70-те Rod Laver в черно и бяло. Те бяха най-нископрофилните спортни обувки, които са излизали на пазара от доста време, и аз си купих по един чифт от двете разцветки. Те бяха практически без видима марка, с елегантна форма и изненадващо леки.

За жалост те се разпродадоха бързо и повече не бяха пускани на пазара. В крайна сметка, подметките и на двата чифта се износиха, затова ги дадох на обущар. Той ме изгледа малко странно, но все пак ги закърпи. После му ги носих още три пъти, като внимателно преценявах в кои дни да ги обувам, за да удължа живота им.

След време Adidas пуснаха нещо подобно на Rod Laver, но ги опорочиха с яркочервени и сини ивици и доста по-твърда подметка. Те ми изглеждаха като тотално оскърбление. Купих си един чифт от тях и веднага отрязах с удоволствие противните ивици. Един сезон по-късно най-после върнаха оригиналните Rod Laver, но дори още по-опростени - изцяло от кожа, без метални капси - версията Tournament. Веднага си купих няколко чифта.

Гейб Шулман, сътрудник в TheStyleBlogger

Магазинът Epaulet в Бруклин продаваше панталони с перфектен силует, които ми пасваха идеално. Те следват формата на тялото, но не прилепват напълно. Преди няколко години пробвах чифт от мохер, които ми стояха толкова добре, че си купих три еднакви - в тъмносиньо, кафеникаво и маслиненозелено - както и чифт сиви джинси със същата кройка.  

Джонатан Галаси, издател на Farrar, Straus и Giroux

Мразя да пазарувам и обикновено ходя само в два или три магазина. През годините това бяха Пол Стюърт, мъжкото отделение на Bergdorf Goodman (макар невинаги да отговаряше на вкуса ми), Brooks Brothers (които в наши дни са много по-добри, слава Богу) и J. Crew.

Трябваше да си купя много мокасини на J. M. Weston. Вече не се намират почти никъде, но са най-добрите обувки, които някога съм носил. Когато ги видя на нечии чужди крака, веднага ги разпознавам и адски му завиждам.  

Кристофър Болън, главен редактор на сп. Interview

Никога, през целия си живот, няма да спра да нося сиви суичъри, така че притежаването на перфектен комплект облекло ми позволява да концентрирам тревожността си върху работата си, или върху това дали ще живея, или ще умра. Адам Кимъл произвежда - или поне произвеждаше преди две години, съвършените сиви суичъри. Тежки, но не старомодни, достатъчни за справяне със студа, но същевременно не сковаващи движенията, така че бихте могли дори да тичате с тях, без да се запотите; те са перфектни за писане на отворен прозорец.

Купих си един и толкова го харесах - и дотолкова се опасявах, че ще изчезнат от пазара - че си взех още два като него. И трите в момента се редуват в живота ми, напълно идентични - с изключение на това, че един от тях има леко петно от супа по средата.

Били Рийд, моден дизайнер

Трупам дрехи от години. Например няколко винтидж модела като Levi's 517 - тях винаги ги купувам по 3-4 наведнъж. Имам три чифта от ботушите Roper в различни степени на износване. Имам и половин дузина бели класически ризи и два морскосини блейзъра. Причините за това са свързани главно с достъпността им на пазара - особено ако знам, че няма да ги произвеждат повече или както е при официалните мъжки обувки - по-новите модели си пасват с костюми, а по-старите - с дънки.

Пол Бирарди, собственик на Odin New York

Като цяло не трупам облекло, ако не вземаме предвид многобройните модели обувки от Common Projects. Но наскоро си купих доста екземпляри от протритите спортни панталони в различни цветове на J. Crew - основно защото намеря нещо, което ми става добре, гарантирано дизайнерът ще се откаже от този стил следващия сезон.

Скот Кембъл, татуист

Черни чорапи. Обикновените стари скучни Gold Toe на Target. Остатъкът от гаредероба ми е къде ли не, но чекмеджето ми с чорапи би могло направо да принадлежи на Батман. Вътре има 20-30 чифта еднакви черни чорапи, подредени в редички.

Майка ми ми беше разказвала една история за първия път, в който баща ми дошъл вкъщи, за да я изведе на среща. По-големият брат на майка ми отворил вратата, огледал баща ми от главата до петите и забелязал, че той носи бели чорапи - след което го отпратил с думите, че сестра му е твърде изискана, за да излиза с мъж, носещ бели чорапи. Ако искал да излезе на среща с майка ми, трябвало да покаже малко уважение и да се върне, обут с черни чорапи. Вероятно съм бил на 11 години, когато чух тази история - и оттогава не съм спрял да нося черни чорапи.