Невидими за жените мъже

Както ще ви каже всеки таен агент или шпионин, в някои случаи е най-добре да изглеждаш "сив" - достатъчно привлекателен, но винаги на заден план. Хората в този бранш никога не са сред първите, които ще забележите в претъпкана зала, а не е изключено в някои случаи и въобще да ги пропуснете.

При такава професия повечето от тях и предпочитат да остават в сянка. Така че вероятно ще се изненадате, ако споделят, че едно от най-неприятните неща, когато един мъж остарява, е да стане "невидим за жените". Не просто те да не се интересуват от него, а въобще да не го забелязват.

Всъщност доста малко са мъжете, които откровено, в прав текст ще си признаят това, но много от тях над 50 - и немалко около 40-те, със сигурност познават усещането за "сливане с пейзажа" и абсолютна незабележимост за нежния пол.

И не е изключено именно това усещане за невидимост да прави някои мъже - особено политици и актьори, които са градили кариерата си в опита да бъдат обичани от масите - да се превръщат направо в жалко зрелище, когато остаряват.

От Уайнър, през Строс-Кан, до Шварценегер

За превърналия се в нарицателен герой 46-годишен републикански сенатор Антъни Уайнър страхът да остане незабелязан е толкова голям, че той снима епилираните си гърди и интимните си части и изпраща фотографиите на абсолютно непознати в Twitter и Facebook.

Може би през целия си живот конгресменът толкова се е притеснявал, че никой няма да го забележи - и че е такъв смотаняк, че направо би бил достоен за съжаление, ако не е толкова арогантен. (Да се чуди човек дали Рик Моранис не е вече прекалено стар, за да го изиграе в екранизация на нашумелия скандал, озаглавена "Уайнър: филмът"?)

Подобни страхове за невидимост, скрити или явни, може би са се загнездили и в мозъка на 62-годишния Доминик Строс-Кан, който доскоро беше директор на Международния валутен фонд и бе спряган като най-обещаващия кандидат за следващите президентски избори във Франция.

Преди около месец той се опита да изнасили в известен хотел в Ню Йорк 32-годишна камериерка от африкански произход. Според полицейската информация, през цялото време я е питал: "Знаеш ли кой съм?" Но явно отговорът на този въпрос е бил отрицателен.

Строс-Кан, който в момента очаква присъдата си за сексуално насилие и няколко подобни свързани обвинения, отрича да е извършвал каквито и да е било нередност. Едва ли обаче би могъл да отрече с лека ръка факта, че се е оказал в ситуация, заради която изглежда като тотален глупак.

Бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер е бил на 50, когато е преспал с домашната си помощница през 1997 г. (В резултат на което тя забременява.) След като новината излезе наяве миналия месец, таблоидите разкриха, че Шварценегер - вече на почти 64 години, е предпочитал жени, които смятат, че той е по-красив от тях - или поне такива, които са създавали това впечатление у него.

С други думи, той е имал вкус най-вече към жени, които го виждат по начина, по който му се иска.

Сделката сменя тръпката

Но това, което наистина липсва на тези мъже, това, по което въздишат всички, дори тайните агенти на средна възраст... е най-вече страхотната тръпка, която може да пламне само от един поглед, когато си на 20 или 30 години. Изведнъж това просто изчезва напълно. И тогава откриваш, че секси погледът на младия мъж се е превърнал в похотливо зяпане на стар чичка. Мислиш си, че си зрял жребец - или поне просто привлекателен мъж с няколко сиви косъма, но по изражението на младата жена, с която разговаряш, ти става ясно, че си дърт развратен козел. И тогава започваш да й задаваш въпроса: "Знаеш ли кой съм аз?"

С възрастта женското внимание все по-често е резултат на сделка Без тръпката и химията от младостта новите връзки започват да заприличват все повече на бизнес. Крепят се на обещанието за сигурност и другарство или просто на пари и амбиции.

Силвио Берлускони, 74-годишният министър-председател на Италия, стана известен както с безбройните си любовници, така и с това, че особено по-младите сред тях получават заплащане за присъствието си около него. Повечето жени сигурно си мислят, че мъжете са прекалено цинични, за да се интересуват от това, но всъщност почти всеки мъж осъзнава добре разликата между връзка с жена, която го желае, и жена, която желае нещо от него.

Най-елегантният пример за последната категория жени е последната сцена на "Джентълмените предпочитат блондинки": "Много си забавен," казва Лорелай Лий (Мерилин Монро). "Не знаеш ли, че богатството за мъжете е като красотата за момичетата?" Но поне за някои мъже, това просто не е достатъчно.

Жените го знаят отдавна...

В интерес на истината да станеш невидим е неизбежно. Жените винаги са знаели това, чувствали са го, страхували са се от това и са говорили за него. Ако говорите с жени над 40-годишна възраст, надали ще попаднете на поне една, която да не се усети на мига какво точно имате предвид.

Но най-красивият и болезнен израз на трагедията на невидимостта реално е стихотворение, писано през 60-те години от Рандъл Джарел, която тогава е наближавала своята 50-та годишнина. Пише за жена приблизително на същата възраст. Нейното най-голямо желание е просто "момчето, което носи покупките до колата ми, да ме забележи. Притеснявам се, че той въобще не ме вижда."

Единственото, което жадува и всеки мъж над определена възраст (бил той таен агент или не), е поне момичето, което му сервира студения чай в бара, да го забележи. Но в повечето случаи това просто няма как да се случи. Той просто се слива с пейзажа, както в крайна сметка ще стане с повечето от нас.