Такива филми, тип „рокюментари", обикновено се излъчват по VH1 или научнопопулярните канали, а не в кината.
Инди ветеранът Том Дичило* е събрал до болка известни кадри на Джим Морисън, Рей Манзарек, Роби Кригър и Джон Денсмор и други 60-арски клишета (като убийството на Кенеди за кой ли път), за да нахвърли объркания портрет на една от най-великите банди - портрет, който няма да каже нищо ново на феновете, а за останалите - ще си остане просто низ от откъси от стари ленти, на чийто фон дикторският глас на Джони Деп** чете „прозрения" като това: „Макар и за кратко имаше проблясък на протест."
Какъв протест? Опитът да се постави Морисън и групата в политически контекст е нескопосан и пресилен. Заклетите почитатели ще открият доста полуфакти и откровени неистини, което със сигурност няма да помогне за доброто възприемане на филма от публиката.
Началото и краят му са белязани от кадри от HWY - филм от 1969-а, в който Морисън кара през пустинята и слуша по радиото съобщението за собствената си смърт.
През останалото време той дивее и крещи по сцената и колкото по-дълбоко затъва като личност, толкова повече публиката е привлечена от изпълнението на един луд - твърди Дичило.
*Режисьор и сценарист: Том Дичило
**В ролите: Джон Денсмур, Джони Деп, Роби Кригер, Рей Манзарек
От вчера - в Дом на киното
