Има нещо гнило в контейнерите за боклук, преносно казано, и това е ежедневното им обискиране и обръщане с хастара навън. Покрай клошарите и хората в крайна бедност, принудени да ровят по кофите, за да оцелеят, настана същински грабеж на отпадъци, само че от други - алтернативните бригади по чистотата, които изкарват нелоши пари и то не съвсем законно.
Няма как да не сте ги засичали в квартала - те отиват до контейнера, разбутват му съдържанието, преценяват внимателно, а след това действат. Загорял тиган, масивна секция в стил „хепи соц", старо легло, изкъртена дограма, бутилки, списания - всичко се взима, опакова се по количките и се изнася, незнайно къде.
Със светкавична скорост тези вехти мъже прибират всичко „ценно", а след себе си оставят камара разпилени отпадъци по улицата.
Така комуналните дружества са принудени да събират боклука по два пъти. За вас остава неприятната гледка, въпреки че плащате на общината такса „смет". Да не говорим, че подобно нещо просто не съществува в Западна Европа, защото е незаконно - нарича се кражба. Затова фирми и общинарите в София се заеха да спрат "клошарската мафия", с промяна в общинска наредба.
Така се роди идеята да се наложи глоба от 1000 лева на всеки, който рови в кофите
Първоначално прозвуча смешно, всички знаем колко „дисциплиниращ" е ефектът на глобите - по-скоро отрицателен дори. Засега намеренията звучат в сферата на научната фантастика, защото опазването на контейнерите не изглежда като най-неотложният и голям проблем, а и ще изисква допълнителен ресурс от страна на общините.
После общинският съветник Лорита Радева увери, че ще има диференциран подход - ще се наказват само тези, които грабят, а не търсят как да оцеляват. Само че кой ще следи и контролира неприкосновеността на боклука?
Какво става с тези, които купуват от събирачите на черно и с техните покровители? Отделно, как ще се събират глобите от видимо бедните и декласирани от пазара на труда "отговорници" по контейнерите?
Тук не става въпрос някой бездомник да изкара дневната си дажба
Аргументът, че ровенето в кофите е вид социална политика, единствен спасителен вариант за нуждаещите се звучи цинично поради две причини. Първо, това няма как да е социална политика, а точно обратното - ясно показва отсъствието й. Нещо повече, показва фалшиво състрадание и подмяна на истинския проблем.
Наскоро Facebook отново зажужа заради баба Мария, по професия медицинска сестра, която от години живее в кашони на метри от Президентството и църквата „Света Неделя". За нея се изписаха всякакви неща - как синът й е починал, загубила е апартамента заради измама, наскоро картонената й от къща е подпалена от минаващи младежи, а тя била в шок. Толкова.
Уязвими хора като нея, най-вече възрастни и болни, поради което и нетрудоспособни, имат нужда от по-различна подкрепа, вместо да бъдат благородно оставяни на произвола на съдбата - и на захвърлените „съкровища" в контейнерите.
Второ, припечелването на няколко лева на ден с вестници и бутилки бира или намиранено на нещо „вкусно", съгласете се, действително измъчва възрастните и нездрави хора, захвърлени в утайката на обществото.
Те са принудени да вършат това, докато за други интересът надскача в пъти екзистенц минимума. И това намирисва на организирана дейност.
Проблемът е особено видим в София, но е валиден и за останалите по-големи градове, където аналогични труженици дублират и без това маломощната система на преработване на отпадъците.
По данни на ЕКОПАК, дружество за оползотворяване на отпадъци, годишните загуби възлизат на около 7 - 9 милиона лева, защото на практика в контейнерите не остава нищо за рециклиране. Оказва се, че кофите се изпразват до 80 - 90 на сто откъм материали, подлежащи на обработка - хартия, стъкло, пластмаса, метал.
Има случаи, в които цветните контейнери буквално са разбивани и разрязвани - по-точно 138 пъти до април
Според изпълнителния директор Тодор Бургуджиев това е бизнес за милиони, а някои от клошарите всъщност са милионери. Дейността им се улеснява от сравнително бавния график по извозване на разделно събраните отпадъци - обикновено по веднъж в седмицата в кварталите на София - за всяка община е различно, тъй като няма ежедневна необходимост, както е за черните контейнери за битови отпадъци.
Последното говори за културата на хората, които все още смятат разделното изхвърляне за излишен разход на енергия.
МОСВ е регистрирало четири такива дружества, а законодателството задължава всички общини с население над 5000 души и курортите да въведат разделната система с поне три цветни контейнера - стъкло, пластмаса и метал, хартия и картон.
Въпреки незначителните показатели - 3 на сто от общото количество отпадъци в София, амбицията процесът да се разраства е добре дошла да обирджиите на боклук. Така те печелят на гърба на данъкоплатците, на дружествата и на общините, които имат задължението да осигуряват и подпомагат разделното събиране.
В случая на София, чийто завод за преработка на боклук стана исторически, но вече е на 95 на сто завършен, проблемът е особено скъп, защото освен всичко, общината плаща санкции за депонирания отпадък - всичко това, което не се рециклира. А както разбрахме рециклирането е доста скромно по мащаби.
Ако все пак креативността на институциите ви допада, нека попитаме за вашата отговорност: знаете ли, че 150 лева е глобата за всеки, който не разделя и смесва отпадъците? Ако живеехте в Брюксел или Лондон, подлежите на глоба, дори ако объркате хартията с метал.
Законът в България предвижда глоби за изхвърляне на отпадъци на неразрешени места - от 300 до 1000 лева, продажба на отпадъци от черни и цветни метали без лиценз - от 1400 до 4000 лв и т.н., включително за нарушения на фирми и кметове.
Санкции има, но дали се спазват?
Всъщност това е генералният въпрос. Докато не го решим, контейнерите ще привличат златотърсачи за черния пазар.
