"Няма да си режа косата. Никога. Отговорът е "никога", мамо, и отговорът винаги ще бъде същият, така че просто спри да го искаш от мен."
Така каза той без пози, просто като констатация, сякаш просто съобщаваше времето или часа. На 6 години, вторият ми син - Оливър, е станал почти майстор на поднасянето на неприятни новини - новини, които знае, че човекът отсреща би предпочел да не чува. Оливър вече е свикнал да върви срещу течението.
Откакто стана на 3 години, се запъва за всичко и пред всеки. И най-малките неща за него са неприемливи: неправилният чифт панталони, неправилната вечеря, начинът, по който усеща обувките си или начинът, по който е завит нощем. Той е дете с високи стандарти и ако не е съгласен с нещо, го показва категорично.
Не че Оливър е трудно дете; той всъщност е прекрасен. Мил и щедър, помага на малкия си брат (и на всички по-малки деца). Той забелязва красиви цветове в градините по улицата ни или промяната на листата през есента. Радва се на малките неща, благодарен и любезен е към другите, креативен и умен е. Но когато не е съгласен, той е най-упоритият и вироглав човек, когото съм срещала. Просто не приема да се подчинява, а го прави само когато счита, че е правилно, или когато за него изглежда смислено.
Това на моменти прави живота ми като негов родител по-труден
Всички деца имат малко от този инатлив, пламенен дух в някакъв момент или в някаква степен. Помня как дочух разговор между съпруга ми и най-големия ми син Майло, тогава 2-годишен, по време на къпане преди години. Майло беше казал: "Скоро ще порасна и ще стана мъж." Съпругът ми, развеселен, закачливо отвърна, "Добър или лош мъж ще бъдеш?", на което Майло отговори: "Съвсем малко лош. Но не твърде лош." Лош, като непослушен. Като несъвършен.
Надали Майло е знаел, че по-малкият му брат Оливър, тогава още само бебе, ще подлага на крайно изпитание границите на това определение, след като характерът му се изяви напълно.
"Малко лош" започна да означава буен, със силна воля, твърдоглав и придирчив.
Въпреки че има много пъти, когато родителството на дете със силна воля, което понякога не се подчинява, е трудно и изтощително, оказва се, че има много предимства в малко непослушност или неподчинение.
Научните изследвания показват, че непослушните деца печелят повече като възрастни и е по-вероятно да се занимават с предприемачество. Както се оказва, някои доста интелигентни деца, които не се подчиняват на авторитет или оспорват статуквото, мислят по-нестандартно, което им придава известни предимства по отношение на креативността, когато става дума за нови идеи и стартиране на нов бизнес.
Така де, предприемачите обикновено не играят по правилата.
Лора Маркъм, клиничен психолог в Колумбийския университет, обяснява, че децата със силна воля (тези, които се описват като буйни, упорити, непослушни и дори смели) обикновено са вътрешно мотивирани и се ръководят от собствените си пориви - и често стават лидери като възрастни. Те са по-устойчиви на натиска на връстниците си и се стремят към това, което желаят, с повече усърдие. Те искат да "научават неща сами, вместо да приемат това, което другите казват, така че редовно подлагат на изпитание поставените граници," което е свързано и с взаимоотношенията им. Подобна различност включва не само това кога се подстригват, ядат зеленчуци или избират дали да носят палто, но и в това на кого избират да вярват и кого избират да следват, или на кого позволяват да им влияе.
Послушанието не винаги е желателно поведение, към което да се стремим
Екстремен пример в историята е това, което се е случило (или не се е случило) със съвестта на германците по времето на Холокоста. През 1934 г., по време на реч пред младежи, Хитлер заявява: "Искаме този народ да бъде послушен - и вие трябва да практикувате послушание."
Според психолога Алис Милър, всички водещи личности на Третия райх от малки са били обучени да бъдат послушни, отгледани във фамилии, където "послушанието е било основното правило за поведение." Това, което е последвало - сляпото подчинение на тираничен лидер, колективната загуба на вътрешни морални принципи и унищожаването на милиони невинни животи, ни преследва и досега.
Въпросът за морала, противопоставен на подчинението, е важен - особено при отглеждането и обучението на деца.
Моралът е да правиш това, което е правилно, независимо какво ти казват, докато подчинението е да изпълняваш каквото ти казват, понякога без да се съмняваш в правилността му, понякога въпреки че знаеш, че не е правилно, понякога - причинявайки вреда на другите или на самия себе си.
Естествено, трябва да изискваме от децата ни да ни се подчиняват, когато животът им е изложен на опасност
Те трябва да ни слушат, когато им казваме да ни държат за ръка на паркинги или когато пресичаме улицата. Те трябва да не хващат острия край на ножа или да пипат горещата плоча на печката. Но за малките неща, ежедневните, не-опасни за живота въпроси, можем да ги оставим на спокойствие.
Подчинението в резултат на доверие, а не на сломена воля, е по-важно. Искаме нашите деца да ни слушат, защото вярват, че сме загрижени за тяхното благо, доверие, което идва от разговори, тясна връзка с тях и емпатия, а не от сляпо подчинение заради страх от наказание. Искаме нашите деца да пораснат като независими възрастни, които могат да вземат сами важни решения. Така че засега прежалете малките неща. Косата може да остане неподстригана, но пък и духът ще остане непокътнат.
