Всички си поставяме амбициозни цели за новата година, понякога дори правим опит да ги реализираме, но лека-полека нещата отиват по дяволите и пак си действаме по старо му. Познато нали?
Първи януари си минава, после и цялата година... Накрая чакаме отново да стане декември и обикновено си поставяме абсолютно същите цели: "Спирам цигарите ей сега, само да почне 2017-а!", "Започвам да спортувам редовно!", "Минавам на онзи хранителен режим от понеделник."
Причината всички тези иначе добри намерения да се провалят на практика е проста. Когато фиксираме в съзнанието си какво трябва да направим, ние всъщност не сме наистина толкова мотивирани, колкото ни се ще да бъдем. Тези цели са изкуствено наложени от нас самите върху нас самите.
Сами влизаме в ролята на родителя-критикар, който размахва недоволно пръст пред своето непослушно дете с думите: "Айде, подреди си стаята най-сетне, излагаш се просто" или пък "Време е да си подобриш оценките, виж другите колко са по-напред..."
Новогодишните резолюции обикновено са продиктувани от ултимативното "трябва". Сякаш се самобичуваме за всичките си провали, назидаваме се и си посочваме най-гадните недостатъци, само че под формата на нови цели и планове.
И тогава една строга възпитателка се обажда някъде от дъното на замъглените ни от празнични трапези съзнания, за да ни се скара: "Хайде, стягай се вече!"
Бунтовникът в нас обаче се противопоставя на вечно дуднещата и критикуваща авторитарна фигура на строгия родител или учител, не е съгласен да се вслуша в това "трябва".
А и откъде да извадим сили, за да си изпълним амбициозните планове за новата година? Та нали вече сме вложили целия си ресурс в ежедневните си задачи - работа, отношения, деца.
Така че, вместо да си поставяме някакви свърхвелики цели за пореден път тази година, защо не пробваме нещо по-отговарящо на истинската ни същност, на реалния ни живот? Нещо не чак толкова мъчително и не толкова далеч от всичко, което на този етап реално ни вълнува всеки ден.
Просто пропуснете тазгодишното "от първи януари" и се концентрирайте върху нещата, които реално са важни за вас в момента.
Да помислите върху следните няколко неща е едно добро начало:
Какво искам най-много в живота си в момента?
Оставете съзнанието си да рисува картини. Визуализирайте точно това, което желаете да се случи, колкото и смело да е то.
Ако си позволите да излезете от оковите на онова "трябва" и просто помечтаете мащабно, какъв тип живот ще имате?
Позволете си това упражнение. Всичко в крайна сметка е само в главата ви. Никой няма да ви държи отговорен за големите ви мечти и не е нужно изобщо да споделяте с някого за тях.
Какво стои между вас и мечтания от вас живот?
Може би ще се наложи да смените местожителството си, за да сбъднете мечтите си. Може би ще е необходимо да започнете нова работа.
Да, тези неща са големи, но това не бива да ви натоварва и стряска. Живейте с мечтите си. Ако трябва си ги записвайте. Нека първо се сбъднат във въображението ви.
Обкръжете се с хора, които ви разбират и ценят.
Подарете си тяхната подкрепа, дори това да значи да прекратите стари контакти и да потърсите нови. Грешните хора около вас ще сринат мечтите ви, преди да имате шанса да ги сбъднете.
Най-накрая, спрете да си насаждате чувство за вина и да давате шанс на лошата другарка в себе си да ви потиска.
Вместо това си ударете едно рамо и колкото и клиширано да звучи, повярвайте в себе си. Наистина.
Кажете си:
"Справям се добре и ще се справям още по-добре. Бъдещето ми е вълнуващо и хубаво, няма за какво да съжалявам или да се извинявам."
"Докато продължавам да се уча, нищо лошо няма да ми се случи. Всичко, което преживявам, ме учи на нещо важно."
"Не всеки е длъжен да ме разбира. Трябват ми само няколко души, които да са до мен и да ме заслужават."
"За всичко, което ми се случи дотук, има причина. Задачата ми е да продължавам напред и просто да не спирам."
Много по-вдъхновяващо и лесно звучи, нали? А сега, весели празници!
