В неделя сутринта Филип Сеймур Хофман беше намерен мъртъв в своя апартамент в Манхатън. Той беше на 46 години.
Така написани, фактите изглеждат съвсем понятни, но когато новината излезе в неделя следобед, тя беше замъглена от смаяни реакции и шок, така сякаш неочакваната му смърт беше не просто немислима, но и напълно невъзможна тук и сега.
Като актьор, Хофман анализираше крехката човешка психика и ни показваше хора с тежко бреме, които живееха животите си хипнотизирани от собствените си копнежи и импулси.
Но в реалността той беше едър като мечка, с гъста брада, която идваше и си отиваше според ролите му, и с виталността на човек, за когото бяхме сигурни, че ще бъде дълго с нас.
Беше професионален актьор от 23 години, точно половината от живота му; достатъчно дълго, за да ни остави две от най-зашеметяващите актьорски изпълнения в цялата история на киното.
Разкриваше персонажите постепенно
Първото дойде през 2008 г. в „Синекдоха, Ню Йорк" на Чарли Кауфман. Там Филип Сеймур Хофман играеше Кейдън Котард, театрален режисьор, получил възможността да работи по изключително амбициозно свое произведение.
Не след дълго той тотално потъва в работата по проекта (чийто сюжет е базиран на собствения му живот) и не забелязва как губи всички близки хора около себе си.
Втората му велика роля дойде през 2012-а в „Учителят" (The Master) на Пол Томас Андерсън. Тук той играеше Ланкастър Дод, предводител на странен култ, който цели да прочисти човешкото съзнание от всякакви емоции.
Хофман изгради образа с огромен усет към старата американска традиция на шарлатанството: можем даже да проследим директна връзка към големия мошеник на киноизкуството Орсън Уелс - единственият актьор освен Хофман, който би се справил с ролята така блестящо.
Но докато останалите актьори (дори вероятно самият Уелс) може и да се изкушат да представят ролята по грандиозен начин от-до, Хофман ни разкрива персонажа на малки късове.
Така сцените, които остават дълго в съзнанието не са бомбастичните епизоди, колкото и невероятно да са изиграни те, а по-скоро онези моменти, в които героят е най-уязвим.
Към края Ланкастър Дод тихичко изпява песента Slow Boat to China на главния герой Фреди Кюел (Хоакин Финикс): най-пламенният последовател на култа му и вероятно любовта на неговия живот.
Оскарът
И въпреки това Хофман спечели Оскар още преди тези два филма - за ролята си на Труман Капоти в биографичния филм „Капоти" на Бенет Милър (2005).
Дотогава кариерата на актьора беше набирала скорост толкова уверено, че когато той скромно прибра наградата си на церемонията, изглеждаше, че тя ще е само една от многото.
Наистина ролята на Капоти беше ключова за Филип Сеймур Хофман. Първо, заради смайващата прилика, която Хофман постигна с американския писател, и второ: защото тъкмо тогава той излезе от цикъла на поддържащите роли и започна да играе все повече главни герои.
„Игрите на глада"
Срещнах се с Хофман през септември 2012 г. в деня, когато „Учителят" се излъчваше премиерно на фестивала във Венеция. Той изглеждаше свеж и весел, с радост обсъждаше всяка тема и беше особено ентусиазиран, че беше приел ролята на Плутарх Хевънсбий в поредицата „Игрите на глада".
"Синът ми тъкмо ще стане на 10", каза ми той, „Тъй че му купих книгите и ще ги четем заедно - дори само защото това ще е първият ми филм, подходящ за него".
В онзи момент филмите, които му предстоеше да направи, изглеждаха безкрайно много. Загубата му и загубата за киното просто е неизмерима.
