Нека си го кажем. Темата за себепознанието и самоусъвършенстването все още ни е чужда. Не го казвам от трибуната на себепозналия се човек...
Първо бяха книгите
Преди години темата за себепознанието намираше израз предимно в книгите, а издателство "Кибеа" бе първото, което започна да превежда и издава качествено такъв тип литература. В началото на 90-те хората бяха особено гладни за автори за Луиз Хей, Уейн Дайър, Дейл Карнеги и т.н. Сега ситуацията е различна. Пазарът буквално е залят от такива книги, а читателят стана мнителен. И с право. Литературата по въпроса стана особено изобилна, а авторите - съмнителни.
За това свидетелстват грозните от полиграфическа гледна точка и недобре преведени книжлета. С течение на времето хората започнаха да отсяват заглавия и да се насочват към друг тип начини за себепознание. Някои тръгнаха по семинари. Днес много автори и гурута по личностно развитие идват у нас и предават посланията си "на живо".
На един от семинарите, на които бях, чух, че в процеса на работа със себе си е много важен моментът на "преживяването". Защото едно е, когато сме прочели Х на брой заглавия и сме "осъзнали" някои неща, и съвсем друго, когато същите тези слова сме ги "преживяли" в ситуации на семинар. Или както казват будистите: "Да знаеш и да не го правиш още не значи, че знаеш".
Готов ли си да платиш
Дали сме готови да платим цената за участие в такива сбирки? Може би най-добре е първо да опитаме, за да сме сигурни, че цената си струва. Скъпо е, казват мои познати.
Все пак е ноу хау, хората, които го представят, са инвестирали да това. Няма как да не струва пари. Но с лека ръка можем да похарчим/инвестираме столевки в ядене и пиене. На маса ще се и пооплачем от живота.
Но освен парите, май има и страх. За това, че ще се сблъскаме със себе си като с бързия влак. Значи не стига, че парА ще дам, ами ще има и драма. Айде на кръчма!
За едни участието в семинари е тръпка, която ги увлича, но не успяват да "изживеят" наученото в истинския живот, защото не им остава време. Други пък са особено доволни. Ти ги питаш как е минало, а те те гледат блажено: "Е, как, супер!". А дали е било супер или заради парите, които са инвестирали... Да не си помислят хората: "Тоя как се е овътрил!"
Всъщност един семинар дава на аудиторията си толкова, колкото тя самата му позволи да й даде. Какво имам предвид? Ако един човек е настроен като цяло критично към всичко, което среща в живота си, то тогава дали ще му е от полза? Най-много да си каже: "Каква е тая секта от луди!".
За семинарите за жени
И понеже хейтърът е краен, би казал, че на семинарите ходят предимно "депресирани и смачкани от живота" жени. Хейтвайте на воля! Семинарите се посещават колкото от жени, толкова и от мъже. И съвсем не са "женски работи".
Бях накоро на "Изворът на женската сила" с водещ Галя Мутафова. Психолог по образование, тя работи в сферата на взаимоотношенията между мъжа и жената. Преди да отида, смятах, че сбирката е вдъхновена от едноименната книга на Лариса Ренар. Не беше така. Примери, игри, връщане назад към миналото показаха как да се възвърнем към женската (си) същност.
"Любовта ни оголва", казва Халил Джубран. Наистина, в любовта сваляме всички маски - там сме истински и не можем да излъжем себе си. Само че днес жената е в "мъжка кожа", изпълнявайки всеки ден непосилни задачи.
И тъй като светът и мъжете са свикнали да виждат жената в тази й роля, предизвикателствата се увеличават. Поради тази мъжкост в живота й, много жени започват да се обръщат към книгите, семинарите и всичко, което може да "оголи" женската й същност.
Психологията казва, че "ние можем да получим толкова, колкото можем да си дадем на нас". Колкото ние си определим като миза, толкова и ще получим, защото всичко е в нашите глави. Но първо трябва да дадем на себе си.
Факт е, че укриваме тази своя същност от мъжете, правим я недостъпна. Думите помагат, но за да се научим да правим мостове от тях, като първо ги "извадим" от себе си, понякога е нужна помощ. За да бъдат самоуверени, на жените им е необходимо чувството за баланс, спокойствие и уют. И точно когато интуицията е най-силна, се осъществява връщането към истинската женска същност. Това е изворът на силата.
