Да живееш на квартира в младите си години, освен своите неудобства, има и доста плюсове. Един от тях е, че на принципа проба-грешка можеш лесно да определиш какъв тип жилище ти пасва най-много - като се започне от квартала, мине се през това на кой етаж от блока се чувстваш най-комфортно и стигнеш до това дали да бъде старо или ново строителство. И още много други фактори, разбира се.
За 15 години минах през много различни варианти.
Доста време живях в симпатична гарсониера на 14-ия етаж в панелен блок. Класика. Но поне местенцето беше страшно светло, с отнемаща дъха и самоконтрола гледка. Е, имаше и минуси - от асансьорите, през шума на съседа до нас, до постоянната борба с десетки пеперуди и комари, влитащи през прозорците.
След това живях и на първия етаж. Квартирата бе мрачна и усойна. Постоянно събираше праха на колите и фасовете, хвърляни от съседите, които считаха улицата за голям пепелник. Но въпреки това там ми беше уютно. Може би защото в тази квартира за първи път заживях с най-благия и подкрепящ мъж на света.
След няколко години заедно най-накрая се сдобихме със собствен дом или поне ипотека за такъв. Така намерих своята идеална среда - на шести, предпоследен етаж. Достатъчно високо, за да имам гледка, но не твърде високо, за да ми се завие свят. Но най-вече достатъчно светло, уютно и приветливо, че навсякъде да се чувствам... у дома.
Ако трябва да избирам обаче, определено бих номинирала спалнята за любимото си място вкъщи. Малка стая със скосен таван и два покривни прозореца, през които непрестанно струи светлина и които често ми напомнят на Божиите очи в Деветашката пещера.
Първото нещо, което виждат очите ми сутрин след досадния звън на алармата, е мъжделеещото се небе, посрещащо първите слънчеви лъчи. А понякога в ясните вечери виждам дори звездите и минаващите самолети.
Обожавам да виждам, чувам и усещам летния дъжд, удрящ се по прозореца докато сгушена на леглото чета любима книга. Кучето се е свило в краката ми и ги топли, а дрехите, уловили мръсния град или пропуснатите мейли, са захвърлени на земята като стар билет. А през зимата няма по-голяма изненада от това да видя как първият сняг прави плътна пелена от снежинки върху прозорците.
Знам, че невинаги можем да живеем в достатъчно атрактивни и светли помещения. Затова през годините открих няколко хитрини, с които успях да направя стаите на дома си максимално уютни и които ще представя по-долу без претенции за изчерпателност. Надявам се обаче, че ще бъдат полезни:
Осигурете си колкото може повече прозорци по стените
След като купихме апартамента и се нанесохме, установихме, че предишният собственик беше зазидал не един, не два, а цели три прозореца. Заради това първото нещо, което направихме, беше отново да възстановим притока на светлина.
Така само за няколко дни неприветливият малък „килер" се преобрази в светла и топла стая, в която има естествена светлина през почти целия ден. Да не говорим и за красивата гледка, която се разкри през доскоро зазидания прозорец.
В момента използваме стаята като място за работа и учене, но се надявам в близките години да стане и прекрасна и светла детска, по чиито стени ще се полепят мазните ръчички на децата.
Осигурете си колкото може повече прозорци по покрива
Да, правилно ме чухте. Ако живеете на последен или предпоследен етаж като мен, задължително заложете на няколко покривни прозореца. Усещането за светлина е коренно различно. И да, напук на притесненията ви това реално вкарва огромни дози уют в дома.
Дори и жилището ви да е с висок таван, то може да контролирате отварянето на прозорците с дистанционно. А ако се притеснявате, че може да влезе дъжд или сняг, просто им сложете сензори - при първите капки прозорците се затварят автоматично. Така можете да си осигурите постоянен приток на свеж въздух в стаята. При това без да се притеснявате, че след като се върнете от някоя разходка, паркетът ще е подгизнал.
А ако сте с южно изложение и не искате слънцето да влиза безпрепятствено в стаята, можете просто да се сдобиете със затъмнителни щори или сенници, с които да управлявате количеството светлина.
Не блокирайте светлината от прозорците
Моля ви, не слагайте големи и тежки пердета! Да, те наистина внасят известна доза уют, но и много прах. Освен това отнемат и част от свободното пространство.
Ако все пак не искате вечер да си махате за поздрав със съседите докато се преобличате, заложете на т.нар. римски щори. Те се прибират лесно, компактни са и така през целия ден светлината минава безпрепятствено.
Оставете вратите отворени или заложете на стъклени такива
Колкото и да обичам да ходя на гости у моя близка приятелка, всеки път се побърквам, когато пристъпя в тяхната тъмна пещера, наречена коридор. Всички врати в апартамента им са перманентно затворени. Дори и през лятото, когато е топло! И въпреки, че лампата в коридора хвърля някаква светлина, винаги си удрям кутрето на крака в един шкаф. Винаги! Не знам как самите те успяват да се движат без да се потрошат. А когато им гостувам, всеки път си налагам да се въздържам, за да не изкъртя част от вратите и да направя коридора по-светъл и уютен.
Например, вкъщи през деня вратите на стаите са винаги отворени, дори когато ни няма. От една страна, кучето може да се движи спокойно навсякъде, а от друга, след тежък ден в офиса ни посреща светъл и спретнат коридор.
Ако все пак не искате да оставяте вратите отворени, то поне заложете на такива от стъкло. Така ще позволите на светлината да достига максимално до вътрешността на апартамента. Освен това, стъклото носи усещането за нещо леко и "въздушно" и със сигурност ще стои по-свежо в тъмната стая. Доста повече отколкото масивната, дървена врата.
Бяло = светло
Знам, че със следващото твърдение няма да открия топлата вода, но фактите са си фкти. Белите стени, таван и под правят жилището да изглежда по-светло.
Предполагам, че сте посещавали не един или два малки апартамента, които въпреки малките си прозорци изглеждат уютно. Истината е, че боравенето с цветовете може да доведе до триумф, но и до истински провал. Така че не се захващайте с цветови експерименти, особено когато ще водите битка за повече светлина.
Моят съвет е да почерпите идеи от шоурума на големите мебелни магазини или от специалист по интериорен дизайн, както в моя случай. Съветите, които получих от архитектка, определено си струваха похарчените пари.
А ако не искате да боядисвате стена или настилка, изберете голям и светъл килим. Стаята пак ще светне. В повечето случаи минималистичните мебели стоят по-леко и могат да омекотят мрачното излъчване на помещението. Картини в живи цветове, изобразяващи слънчеви места и морски изгледи, също ще помогнат в подсилването на илюзията.
Превърнете стената в огромно огледало
Дори и да страдате от комплекси за външния си вид, заложете на огледалата. Те помагат да си играем с илюзията за повече пространство и светлина. Затова не се страхувайте и отидете до края - направете цяла "светлоотразявяща стена". Ще се изненадате от ефекта.
В моя случай стената-огледало е голям трикрилен гардероб, в който съхраняваме всичките ни дрехи. Той се намира в по-тясната част от коридора, но въпреки това всичко изглежда много по-голямо, светло и просторно.
Огледала поставихме и на вратите в баните, които също изглеждат големи и не толкова клаустрофобични въпреки ограничените си размери.
Заложете на гланцирани повърхности
Не се страхувайте да ги използвате върху мебелите, на пода, или като панели върху стените, тъй като гланцираните повърхности отразяват светлината и правят атмосферата по-жизнена. Да, по-трудни са за поддръжка, защото отпечатъците по-тях са по-видими, но крайният резултат си заслужав
