„Вече е очевидно невъзможно да се направи някакъв филм без човек да е принуден да се оправдава", казва Шарлот Генсбур за може би най-противоречивия филм през последните години - Антихрист. В него актрисата за пръв път работи с режисьора Ларс фон Триер, а след ролята си в Меланхолия, който бе изключително добре приет, въпреки скандалните изцепки на Триер по време на фестивала в Кан, Генсбур влиза за трети път във филм на скандалния датчанин.
Вероятно новата й роля ще се приближава до мъченията - емоционални и физически - до които Генсбур стигна в Антихрист. The Nymphomaniac е описан от сп. "Варайъти" като "детайлно изследване на еротичния живот на жената". Сюжетът ще проследи главната героиня от раждането й до момента, в който навършва 50 години. Вероятно режисьорът отново ще се върне към смелото до извратеност разказване на теми-табу, тъй като през есента на 2012 г. филмът ще се появи в цензурирана и нецензурирана версия.
Антихрист, в който героинята на Генсбур - майка, страдаща за детето си, което пада през прозореца, докато с мъжа си правят секс в другата стая - се обрязва сама, получи определения като "най-женомразката творба". Въпреки това актрисата взе наградите на редица фестивали и тя бе човекът, който отговаряше на нападките, че насилието във филма е необосновано.
„Ларс не е човек, който би започнал да провокира само заради самата провокация", казва тя в интервю за fr-online. „Не ми е трудно да повярвам, че жените могат да се чувстват виновни когато трябва да избират между ролите си като майка и субект на собствената си сексуалност. Разбира се, филмът не дава какъвто и да е отговор на тези въпроси, макар и да показва, че тази жена е малтретирала детето си преди това, че по някакъв начин тя е била лоша майка, че в края на краищата е намерена за виновна и трябва да умре. Но това са неща, които наистина съществуват. И защо да е осъдително да се показва тази лудост?"
Все пак актрисата признава, че е имало сцени, „които са и дошли в повече". Става въпрос за кадрите с пениса на порно-актьор и нейното лице зад него. „ Не съм особено свенлива, но изведнъж се почувствах в погрешен филм: това не беше Уилям Дефо (главният актьор - б.р.), а този порно-актьор, който мастурбираше, защото пенисът му трябваше да бъде възбуден за снимките. После Ларс ме попита дали можем да направим кадъра, в който смазвам гениталиите му с онова парче дърво. Всичко, което беше необходимо, бяха ръцете ми. Но това ми беше прекалено много. Просто не можех да направя порнографските сцени. Това е моята граница".
С участието си в Меланхолия дъщерята на Серж Генсбур и Джейн Бъркин не успя да вземе наградите, за които беше номинирана. Ролята й като че ли бе възприета по-скоро за поддържаща, макар че всъщност Генсбург изигра противоположността на героинята на Кирстен Дънст. Триер показва красивия си, наситен със спотаена истерия разказ за края на света през призмата на двете сестри, които посрещат апокалипсиса по коренно различен начин.
Дънст, която се появява чисто гола в кадри от филма, взе наградата за най-добра актриса в Кан с ролята си на депресирана жена, която разцъфва с приближаването на края и намира начин да го посрещне спокойно. Генсбур е крехката и вечно обгрижваща сестра си Клер, на която е посветена втората глава на филма и която успява да пресъздаде човешките страхове пред апокалипсиса, лутайки се между самоубийството и неистовата любов към сина си, когато вижда, че планетата ще загине всеки момент.
