Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разводът разлайва кучетата...буквално

Борбата за попечителство над децата е демоде. Време е за война за домашните любимци
Мелани Грифит и Антонио Бандерас обявиха края на почти 20-годишния си брак и обещаха да приключат нещата "с любов и приятелски отношения" Снимка: Getty Images
Мелани Грифит и Антонио Бандерас обявиха края на почти 20-годишния си брак и обещаха да приключат нещата "с любов и приятелски отношения"
Борбата е за попечителството над 3-те им кучета, а не за 18-годишната им дъщеря Снимка: Getty Images
Борбата е за попечителството над 3-те им кучета, а не за 18-годишната им дъщеря

Когато Мелани Грифит и Антонио Бандерас обявиха края на почти 20-годишния си брак, те обещаха да приключат нещата "с любов и приятелски отношения". Това обаче може да не се случи точно така, тъй като назрява ожесточена борба за попечителство. Поне така твърдят близки до разделящата се двойка.

Не попечителство над дъщеря им, която скоро ще навърши 18 години - а борба за попечителство над домашните им любимци.

Твърди се, че Грифит настоява да получи правата върху трите кучета на семейството

Въпреки че това предизвика известен присмех в киберпространството, според експерти споровете за кучета и други домашни любимци изобщо не са смехория, поне в юридически аспект, като са станали често срещани в семейното право.

Доколкото американците харчат повече за домашните си любимци отвсякога, а средната двойка отлага задълго родителството, любимците са придобили сериозен статут в културата и в семействата, с адаптацията към който законите все още се бавят.

"Виждал съм много съдебни битки за домашни любимци," казва прочутият адвокат Раул Фелдър, известен с това, че е представлявал знаменитости като Рудолф Джулиани. "За съжаление поне от гледна точка на закона любимците са "вещи" и съдбата им се определя на същия принцип или закон, според който съдиите решават какво става със сватбените подаръци, кой получава еди-коя си ваза и т.н."

Джаред Ууд, партньор във фирмата Goldstein, Egloff, Ramos and Wood в Масачузетс, подкрепя същата теза: въпреки че за много хора любимците са като деца, от гледна точка на съда те не са.

В резултат на това съдилищата решават спорове за любимците при развод по най-различни начини. Съдиите, които имат отношение към домашните животни и съзнават ценността на връзката им с някого, изискват доказателства кой е по-ангажиран в ежедневните грижи за домашния любимец.

Много съдии обаче третират домашните животни като мебели - с потенциално катастрофални последици

"Най-често", коментира Ууд, "съдиите казват: "Колко ценен е той за вас?" и започва война на наддаване." Според него точно както се постъпва с мебели от рода на дивани, тази страна в делото, която желае да задържи кучето, трябва да плати на другата страна.

Някои адвокати препоръчват на хората да се подсигурят и да не оставят нещата на яснотата на законите, като просто споменават домашните любимци в предбрачния си договор (ако сключват такъв). Ако желаете да имате пълните права върху любимеца си, в случай на развод преди смъртта му, може да впишете в договора "Встъпвам в този брак с кучето си и ще го взема, когато прекратим брака".

Нерядко се използват и следбрачни споразумения особено когато двойката купува или осиновява домашен любимец съвместно. Обикновено грижата за него се поема само от едната от страните, и следбрачното споразумение може да гарантира, че при развод или раздяла любимецът ще остане с този партньор, с когото има изградена по-силна емоционална връзка."

Ако няма предбрачен или следбрачен договор за попечителството на любимците, според експерти "съдилищата традиционно позволяват посещения."

Така съдилищата ясно показват, че са наясно, че домашните любимци не са само собственост в традиционния смисъл. Съдът поне в САЩ и Западна Европа вече започва да ги приема като нещо от рода на юридически "хибрид" между имущество и деца. Миналата година в Ню Йорк съд даде право на развеждаща се двойка да оспорва попечителството над домашен любимец за първи път в историята на правораздаването на САЩ. В крайна сметка обаче не се стигна до съдебно решение по темата - двойката се споразумя извънсъдебно.

Ууд казва, че е извънсъдебните споразумения са често срещани, когато хората осъзнаят колко дела и процедури, време и пари изискват исковете за попечителство над любимци. Американецът Крейг Дърсковиц примерно се прочу миналата година с похарчените $60 000 в съдебни битки за връщането на кучето му Нъкълс след тежка раздяла с приятелката си.

Често обаче на карта е заложено нещо повече от само пари

Според Фелдър нерядко има заплахи за насилие срещу любимци по време на разводи. "В един от случаите, с които бях ангажиран, съпругът получи правата върху говорещ папагал, а съпругата трябваше да остави папагала при портиера, за да бъде взет от съпруга. След като бе уточнен моментът на предаването му, съпругата прошепна на съпруга: "Той ще е мъртъв, когато го вземеш". Съдията предупреди жената и й заяви, че птицата трябва да бъде в перфектно здраве, когато бъде взета от спечелилата страна. В хиляди случаи, които съм имал през 40-годишната си кариера, имаше хора, които са отравяли куче, поставяли са коте в микровълнова печка, или са слагали малко куче в съдомиялната машина. Кучето в съдомиялната все пак оцеля; котето нямаше този късмет", казва Фелдър.

Според Ууд, особено при женените двойки без деца, любимците имат невероятна символична ценност и се превръщат в център на борба, много по-важна от самия домашен любимец. Той обобщава: битката около тях най-често се води с идеята някой от двамата да чувства, че е спечелил.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените