През юни 2007 г. цял медиен цирк се разви около център за задържане в Линуд, Калифорния. Там, в течение на въпросния месец, бе затворена, после освободена по здравословни причини - и после отново затворена - знаменитостта Парис Хилтън.
Тълпа от над 400 папараци кръжаха около нея, сериозни политически фигури се активизираха да коментират. А американският ветеран в интервютата Барбара Уолтърс, разговаряла с много световни лидери, разкри, че Хилтън й се е обадила и е казала, че е "станала много по-духовна" в затвора. Както и че кожата й е станала суха заради липсата на овлажняващ крем.
В деня на окончателно освобождаване на Хилтън нещо в съзнанието на Аби Мур прещраква. Автор на материали в Интернет от Люишам - южната част на Лондон, Мур работи върху филм за Наоми Халас - химик, опитваща се да създаде лекарство за рака. Това е един от цяла серия филми на CNN за визионери. CNN същевременно са и същата тв мрежа, която излъчва първото интервю на Хилтън след излизането от затвора.
Мур прекарва деня на освобождаването на Хилтън в полет от Тексас до Великобритания - и колкото и да се старае, не може да избегне медийното й отразяване. "На следващия ден бях на работа. Всички още бяха обезумели по Парис, и нещо в мен просто издрънча. Обадих се на сестра ми Ема и й казах: "Какво мислиш, да вземем да направим един уебсайт за момичета - с реални ролеви модели?'"
Срещу "културата на розовото"
Резултатът е PinkStinks, сайт, който включва списъци с жени с впечатляващи постижения в спорта, филмовия бизнес и технологиите, статистики за полова дискриминация и ролеви модел на месеца (в момента той е Маги Адерин-Поукок, която създава инструменти за космически мисии).
Както подсказва името, уебсайтът също така е ориентиран срещу "културата на розовото", която диктува, че момичетата трябва да възприемат традиционната женственост - любов към принцесите и всякакви неща в шокиращи оттенъци като нездраво, подобно на сьомга, розово.
"Културата на принцесите стартира от мига, в който се ражда детето," твърди Мур, "и за тийнейджърките завършва с Парис Хилтън, която е съвършената принцеса. Ако 32% от момичетата се моделират по подобие на Парис Хилтън (както установява проучване от 2008 г.), значи имаме проблем."
Липсата на силни жени
Със сигурност е вярно, че живеем в странна, объркана култура, където силните жени по тайнствен начин отсъстват от публичното внимание. Може да изглежда сякаш завещаваме на младите момичета - тези, които без съмнение имат най-голяма нужда от ролеви модели - пустинен пейзаж. Въпреки че социалната позиция на жените се засилва, масовата култура изкарва на преден план образи, предназначени да ги поставят обратно на мястото им.
Така че например през последните пет години наблюдаваме обсесия на медиите по сексуални обекти, забъркали се в различни каши - група, която включва Хилтън, Бритни Спиърс, Ана Никол Смит, Ейми Уайнхаус, Кери Катона, Линдзи Лоън и Кати Прайс. След това идва обсесията по жените-съпруги и приятелки.
По-рано тази година медиите бяха пълни с истории за футболни съпруги, медийна мания още от Световното първенство през 2006 г. Това концентриране върху жените като притурка към силните мъже зарази дори общата избирателна кампания в Англия. Докато жените в парламента бяха почти невидими, поведението и външният вид на Сара Браун (съпругата на бившия британски премиер-лейбърист Гордън Браун - бел. р.) и Саманта Камерън (съпруга на настоящия британски премиер-консерватор Дейвид Камерън, която роди четвъртото си дете през август- бел.р.) бяха отразявани в колкото може по-изчерпателни подробности.
Ролевият модел на Острова - хиперженствената Черил
В многобройни актуални изследвания най-големият женски ролеви модел във Великобритания е Черил Коул, хиперженствена икона, известна колкото заради брачните си премеждия с футболиста Ашли Коул, толкова и заради своята решителност и целенасоченост. И очевидно продава повече списания от която и да е друга британска звезда от кориците. Когато разговарям с тийнейджърки за нейния статус като ролеви модел, те изглеждат малко изумени.
Бронте Норман Теръл, студентка от Айнфийлд, около 20-годишна, казва, че харесва Коул. "И тя е минала през раздяла и всичко останало, но лично аз не смятам, че е направила нещо особено вдъхновяващо. Медиите изглеждат доста по-заинтригувани от знаменитости и от футболни съпруги, отколкото от каквото и да е сериозно", казва Теръл.
Приятелката й Рианън Браун споделя същото мнение. Питам я дали смята концентрирането върху женските психологически проблеми за нещо изненадващо - и тя отговаря: "Не, защото това именно подават медиите в крайна сметка. Но ме изненадва, че почти не се виждат мъже в такава ситуация."
15-годишната Кейтлин Уолтън-Дойл от Ормскърк казва, че "свестните жени, които са на прицела на общественото внимание, често са засенчени от пристрастените към наркотиците или към пластичната хирургия".
Има ли някоя друга нашумяла жена в момента, от която те да се възхищават? След известно мълчание Рианън казва: "Бионсе - харесва ми начинът, по който тя е толкова деликатна за личния си живот и брака си. Смятам, че тя наистина проявява себеуважение." Никой не може да измисли някакво друго име.
Къде са силните жени
Дали липсата на силни женски ролеви модели има значение? Темата може да изглежда абсурдно старомодна и остаряла. През 1998 г., когато актрисата Ема Томпсън бе поставена в правителствен списък на женски ролеви модели, тя паметно отбеляза, че "незабавната й реакция е била непреодолимо желание да излезе и да изшмърка планина от кокаин".
Разговаряйки с Бронте и Рианън обаче, бързо добиваш представа колко слабо представени се чувстват те - и поради това неангажирани. Да вземем предвид и факта, че само 14% от членовете на настоящия британски кабинет са жени. "Скучно е, когато виждаш мъже да спорят в Камарата на представителите, и просто се вижда жена на заден план, която кима с глава," твърди Рианън.
Има голям брой изследвания, които показват, че силните ролеви модели от нежния пол са особено важни за младите жени. През 2006 г. например Пинелъпи Локууд от университета в Торонто прави изследване, в което студенти - жени и мъже, получават измислена вестникарска статия за някой, който е успял в избраната от тях област.
Докато някои четат за жена, други четат за мъж. След като прочитат материала, студентките, чели за жена, се поставят по-високо от тези, които са чели за мъж. Няма подобно разделение сред мъжете студенти.
Негативните стереотипи
Не е изненадващо, че ролевите модели биха били по-важни за жените, отколкото за мъжете. В доминирана от мъже култура - в която мъже са 78% от депутатите и 95% от изпълнителните директори на 100-те най-големи фирми на борсата - мъжете и момчетата, особено белите мъже и момчета от средната класа, имат цяла армия от примери, които показват, че успехът е възможен.
За жените и момичетата индивидуалните истории на успеха стават изключително важни. Женски постижения, които показват, че стъкленият таван е преодолим... В крайна сметка, ако идеалът е жените и мъжете да бъдат представени равностойно в основните институции, изключителните жени са тези, които би трябвало да доведат до това.
А засилването на негативните стереотипи? В скорошната си книга "Живи кукли: завръщането на сексизма" Наташа Уолтър изследва идеята за "заплахата на стереотипа", концепцията, че "постиженията на хората в определени области може да бъдат сериозно повлияни от познанието им какво се очаква от групата, към която принадлежат".
Например тя пише, че Кортни фон Хипел от университета в Куинсланд е демонстрирала, че ако жени бъдат подложени на шофьорски изпит и им бъде заявено, че той ще "проучи защо жените са по-лоши шофьори от мъжете", е два пъти по-вероятно те да направят катастрофа по време на изпита, отколкото жените, на които не е бил напомнян стереотипът. Което ни кара да се чудим как постоянният образ на жените като нещастни, пристрастени секс-обекти и глуповати отдадени съпруги влияе на младите момичета.
Моята майка...
Разбира се, ролевите модели не е необходимо да бъдат в публичното внимание или да са част от популярната култура. "Моята майка" често оглавява класацията, когато момичетата бъдат запитани за основния им ролеви модел, и въпреки че това понякога може да изглежда като леко изтъркан отговор, в случаите, когато е искрен, той, естествено, е идеален. Какво би могло да бъде по-добро от това най-впечатляващата жена, която познаваш, да е тази, която също така най-вероятно ти е и най-близка?
Ами тези исторически фигури, които са примери - като Мария Кюри и Флорънс Найтингейл? Те отново са важни за жените - и за някои момичета те са истинско вдъхновение. 18-годишната Роузи Смит от Лондон ми казва, че напоследък чете Едит Уортън "и писателите като нея, живяли в общества, където жените изобщо не са имали никакво значение, и те са хора, от които искрено се възхищавам". От друга страна, техните истории може да изглеждат твърде отдалечени от нашите собствени, за да осигуряват полезни напътствия.
За щастие ролевите модели могат да бъдат с най-различна форма. Като тийнейджърка аз възприемах самата фраза като леко отблъскваща - и бих сметнала идеята да се възхищавам на някоя почитана, но стерилна личност, като пълна глупост.
Но през този период - 80-те и началото на 90-те години, имаше много жени в центъра на общественото внимание - реални и измислени, които отхвърляха сегашните тенденции в един много конкретен и важен аспект: те не изглеждаха прекалено заинтересувани от това да се харесват на мъжете.
Силните женски ролеви модели биха били от полза за всички
Ех, ако само масовите медии не се интересуваха толкова от премеждията на жени, често току-що излезли от тийнейджърството - които в повечето случаи никога не биха искали да бъдат ролеви модел, нито биха претендирали да бъдат такива, но които стандартно се превръщат във всичко, което връстниците им някога виждат.
Позитивната страна на нещата е, че циркът около Парис Хилтън и подобните на нея изглежда до някаква степен отминава. А и имаше толкова негативна реакция на демонстрираното отдадено съпружество в британската избирателна кампания, че да се надяваме, че в следващите години това натрапчиво отразяване на съпругите ще изглежда като странно, аномално изключение.
Мур казва, че често получава критики за това, което прави, но продължава въпреки всичко. "Хората питат защо, като майка на две малки момчета, се интересувам от това," разказва тя. "И си мисля, че не искам моите момчета да израснат с мисълта, че това е, което представляват жените - или че това е всичко, което жените желаят да бъдат."
