София е многолика и се движи на няколко скорости, когато стане дума за култура, но дори за един ден не е била изцяло подвластна на сценичното изкуство. Новото превъплъщение на столицата е съвсем близо и се нарича Нощ на театрите.
Иначе казано - 250 творци и 90 събития едновременно в рамките на няколко часа из 50 различни точки на града. Притичващи между тях актьори, театър, музика, танци, изложби и очаквания за стотици посетители. Поне 20 000 души, както пресмятат организаторите.
Извън богатата програма, която ще представи и независими, и призови постановки, Нощта на театрите е събитие с амбиция да разбие предразсъдъците по отношение на това изкуство, което управлява емоции.
В последните години българският театър се клатушка в полюсната диалектика пълни зали - недоимък и борби за власт. Възторгът от дългите опашки пред касите за билети, авангардните постановки, новото поколение актьори и режисьори срещу неприятното закриване на театри, капитализиране на изкуството и съмнителните директорски рокади.
Раздвижване на тромавите
Когато се каже „театър", най-често си представяме сгради, тоест - институции, а те винаги навяват усещане за костеливост и мудност. Малък на синоним на голямата държава, чиято културна метаморфоза опира до неведоми стратегии, спорни музеи и няколко вампира.
„Театърът е тежка машина - има бюрокрация, нива на решения. Всяка идея има нужда от време да узрее, да се хареса, да се приеме. В нашия случай гроздето ферментира много бързо. Институцията се отвори", изтъква актьорът Стефан Щерев, един от основните организатори на Нощта на театрите.
Още по-радващо е, че едноименният европейски проект се пренася на българска почва сравнително скоро - едва пет години след дебюта му в Хърватия. Амбицията на организаторите е догодина да пренесат маратонската нощ в други градове на България, но за момента мислят повече върху това, което предстои на 14 септември.
Стефан Щерев, познат на широката публика с филмите „Прогноза", „Мисия Лондон" и сериала „Отплата", набелязва ключовата дума, направила театралното начинание възможно - инициатива.
Да поискаш и да направиш - от личен опит знаем, че това далеч невинаги се увенчава с успех. Тук обаче рамо дават Народният театър „Иван Вазов", театър „София", Младежки театър „Николай Бинев", „Сфумато", Софийската опера и балет, Червената къща, театър-лаборатория „@лма @лтер" към СУ „Св. Климент Охридски" и куп други локации из културната карта на столицата. Общо над 50 на брой.
Оптимизмът не е чужд на младия актьор Иво Аръков, лице и посланик на кампанията Нощ на театрите 2013. „Не може да казваме: „Вижте в каква ситуация се намираме с тази криза" - и да се опитваме да намерим воля, варя и кураж в себе си. Мисля, че това ще се превърне в традиция всяка година, защото е една възможност да изберем сами за себе си искаме ли нещо да се промени", заяви Аръков, нашумял с филма „Кецове" и сериала „Фамилията".
Поглед отвътре
Нощта на театрите със сигурност е свеж полъх от столичните творчески среди, но същото така и вид експеримент с българската публика, свикнала да вижда само крайната продукция от актьорския труд и желязната спойка между безименните хора зад сцената.
Нощта на 14 септември ще разголи вътрешните механизми на театъра- зрителите ще могат да надникнат в гримьорните, репетиционните зали, зад декорите и под сцените. А едно пътешествие из дебрите на Народния театър със сигурност си струва.
Там може да видите костюми на легендата Георги Парцалев, кабинетът на Пейо Яворов и директорския стол на Иван Вазов, чието име носи Народният театър. Или пък постановките „Сирано дьо Бержерак", „Идиот 2012" и „Търси се стар клоун".
В Софийската опера и балет пък ще покажат къде балерините се гримират и държат роклите си, гледката от оркестрината и други любопитни подробности. Събитията там ще минат по знака на 200 години от рождението на Джузепе Верди. Останалото може да видите в подробната програма на сайта на събитието.
Усещане за театър
Нощта на театрите се очертава като доста масово, наситено и изморяващо преживяване. Справка - Нощта на музеите, с която няма как да не направим аналогия. Тук обаче повечето събития са платени, тоест - броят на зрителите има горна граница. Все пак, цената на билетите е по-ниска в сравнение с редовния сезон.
Ако това не ви успокоява, тогава ще кажем, че в Борисовата градина и парка „Заимов" също ще кипи от театрален живот. Това особено важи за „@лма @лтер", които са подготвили истинска театър-окупация на Алма Матер.
Колкото до идеята, Нощта на театрите не е маркетингов трик за пълен оборот в зали, салони, работилници, културни центрове и няколко заведения. Организаторите се надяват на нещо по-различно и доста по-лично - публиката да усети театъра отблизо. Току виж го обикнала повече.
„Много е хубаво, когато пред теб един човек изживява чужда съдба и успее да смени мястото ти - да останеш тук и сега, но същевременно в друга реалност", споделя актрисата Силвия Петкова ("За мишките и хората", „Тирамису", „Скачай!").
Стефан Щерев го нарича среща между човешки същества. Обмен на енергия между актьори и публика. Вид общуване. И ви кани на среща на 14 септември.
лека корекция - била е "изцяло подвластна на сценичното изкуство", колкото и робски израз да е това, на 50 годишнината на НАТФИЗ учебният театър беше отворен за около седмица, ако не се лъжа и 24/7 имаше безплатни постановки. беше великолепно!