Във времето на Джеймс Дийн с неговата вечна цигара и Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани" с нейното цигаре, пушенето е било белег за аристократичност. Задимените френски кафенета, в които са пушили големите мислители на 19 век, пурата на Чърчил, тази на Фройд... цигарите дълго време бяха знак за артистичност и принадлежност към някаква интелектуална общност.
Днес нещата са различни: пушачите са изритани на дъното на социума и стигматизирани като хора, които нехаят за здравето си.
В един свят, в който здравето е стожер на една модерна ценностна система, практикуването на доказано вреден навик, въпреки съзнанието за неговата вредност, се възприема като обидно погазване на правото на човек да живее здравословно.
С въвеждането на забраната за тютюнопушене на обществени места, тази промяна даде отражение в заядливи телевизионни дебати, откровени кавги в социалните мрежи и разделение на хората на пушачи и непушачи. Пушачите се превърнаха в онези смрадливи брънки на обществото, които висят в студа пред заведенията, за да дърпат нервно от цигарите си, и умишлено вредят на другите.
Майките започнаха да изпадат в панически кризи щом видят някой да пуши на пейка в парка само на километър от мястото, на което играят деца.
Някои непушачи започнаха масово да се перчат с грижата за здравето си и с перспективата за 400 години живот без кашлица и жълти зъби.
И ето на един такъв фон, на който пушачите, маргинализирани като утайката на един съвършен социум, който закусва чиа, накисната в био кисело мляко, бяга по пет километра на ден в парка на чист въздух и ходи на профилактични прегледи на „целия организъм" всяка седмица, се появи IQOS. Технологията, която реабилитира самочувствието и достойнството на любителите на тютюна.
В последните 14 години Philips Morris инвестира милиарди в разработването на устройство, което да нагрява тютюна, вместо да го изгаря. Температурата на нагряване освобождава ароматите и никотина от тютюна, като по този начин доставя необходимото удоволствие на потребителя, без да освобождава голяма част от вредните вещества, които се отделят при горенето в цигарения дим.
Резултатът излиза на пазара през 2014 г. - устройството IQOS (I quit original smoking), което досега е най-разпространената и приемлива алтернатива на добре познатите цигари.
Трудно е да накарате страстен пушач да пробва нещо ново, което да замени цигарите. Електронните цигари не се справиха със задачата да привлекат пушачите към нещо различно. IQOS обаче бележат сериозни успехи и за това си има причини.
Първото, което веднага прави впечатление, когато се ползва IQOS, е миризмата. Грешка, не миризмата, а аромата. Той няма нищо общо със зловонието на пушека/дима от обикновената цигара: парата, която излиза от IQOS устройството, ухае на камина в хижа през зимата, на пукаща в камината цепеница.
Косата, дрехите и мебелите не се омирисват, тъй като става дума за пара, а не за пушек, и тя не оставя трайно миризмата в помещението, в което се ползва.
Това автоматично разкрива безкрайни нови хоризонти пред пушачите: вместо да се свират под абсорбаторите си, за да не овонят завесите у дома, те могат спокойно да си дръпнат тютюна с IQOS в работния кабинет, вкъщи в хола пред телевизора, а дори и в спалнята.
Според законовите разпоредби на всеки е ясно, че тютюнопушенето е забранено в закрити обществени места.
А IQOS не се пуши, няма дим, тютюневите стикове са бездимни продукти, следователно ползването на IQOS е позволено.
Още повече, че парата не вреди на околните, а ако има слаба миризма, тя много бързо се разсейва, поради което няма причина да бъде ограничавано.
Разбира се, ако извадите демонстративно IQOS в градския транспорт, винаги може да се намери някой, който да ви направи забележка, мислейки си че пушите. Но може да го оборите: „аз не пуша - няма дим, а просто пара с лек мирис", който може и да е много по-лек и приятен, в сравнение с подмишниците на някой в близост. Освен това, повечето хора харесват миризмата и не роптаят.
Откакто минах на IQOS, съм го ползвала дори в чакалнята на лекарски кабинет. Идеята, че не дразниш околните, а в същото време си набавяш никотина и не ангажираш ума си с безбрежно досадното „Пуши ми се, но не ми се излиза", издига нагряването на тютюна съвсем ново ниво: чувството за вина, което често съпътства пушачите е торпилирано.
Първоначално имах притеснения относно зареждането: кабели, зарядни, 4 минути изчакване...звучеше ми сложно. Оказа се елементарно.
А четирите минути, които трябва да минат между всеки следващ стик, вместо трън в очите, се оказаха полезно нещо.
Тези нищо и никакви четири минути възпрепятстват човек от излишно палене на втора цигара веднага след първата. Наистина, тютюневите стикове все още не се намират на достатъчно места и един минус, който трябва да се отбележи, е че трябва да се мисли за запасяването с тях, тъй като ако се сбъдне кошмара на всеки пушач да останете без цигари по средата на парти през нощта, ще ви бъде по-трудно да си купите стикове.
Като негативна обратна връзка, колегите казаха, че кондукторите в БДЖ не знаят какво е IQOS и правят забележки, ако ползваш в купето.
Но всичко е точно. Достатъчно е да им кажеш, че „това не е обикновена цигара и не се пуши", за да те оставят на мира. Освен това, не е далеч от истината. Това наистина не е обикновена цигара. Тютюневият стик е по-къс, по-вкусен и е много вероятно да е по-малко вреден.
Но носи същото „удовлетворение", което дава и обикновената цигара. Докато пиша, обичам да си набавям никотин, защото мислите ми потичат по-гладко. Доскоро трябваше да стана от лаптопа си, да изляза на балкона или да се набутам под абсорбатора в кухнята и набързо да дръпна 2-3 пъти, след което да тичам обратно на компютъра, за да не си забравя мисълта.
С IQOS си седя на писалището и се чувствам като Чърчил, който измислял големи неща зад облака от дим на вечната си пура, или като Айнщайн със своята дълга лула, който открил теорията на относителността.
Само дето с IQOS няма дим, а само лека благоуханна мараня, която придава творческа атмосфера на мястото.
Макар да оставям здравния аспект на последно място в този тест „smoking vs. vaping", е ясно, че той не е на последно място. От петима пушачи, минали на IQOS в редакцията, четирима казват, че откакто не са палили обикновена цигара, се чувстват по-добре физически.
И наистина, сутрешната кашлица я няма, а изкачването до третия етаж не се чувства като изкачване до деветия. Спомням си когато баща ми отказа цигарите и след месец каза, че „то било много приятно да чувстваш, че имаш въздух в дробовете си и можеш спокойно да си поемеш дъх". Подобно е усещането и след минаване на IQOS.
Рекламирането на вредностите никога няма да стане модерно, и така е редно.
Естествено е желанието на хората да живеят дълго, без тегобата на болести, които могат евентуално да избегнат. Но истината е, че нито един пушач не се е отказал от цигарите, защото рекламите на цигари бяха забранени, а пушенето в заведения стана невъзможно.
С мерките, които взе правителството срещу тютюнопушенето, то по-скоро потисна пушачите, отколкото да ги вкара в правия път на лишения от вредни удоволствия живот.
Онова, което направиха Philip Morris, е по-смислено. Те въведоха технология, която има всички шансове да промени реалността на пушача към по-добро. Ако искате живот без тютюнев дим, но обичате тютюна, вече има алтернатива: такава, която не ви лишава от насладата на тютюна, а ви прави човек с вреден навик, който контролира. Човек, който има своето място сред закусващите с чиа и био кисело мляко.
