Любопитните пазаруващи се зазяпват, докато лъскава сребриста открита кола спира до задния вход на централен лондонски магазин. Вратата на магазина се отваря и оттам излиза модно облечена млада жена, изпратена на излизане от свита стилисти и асистенти от персонала на магазина.
Любопитни, минувачите спират и гледат как тази разсипница бива ескортирана до вратата на колата за 175 000 лири. Докато тя си заминава в облак прах, те се взират след нея, опитвайки се да свържат мистериозната VIP персона с име.
Скъпи читатели, това бях аз! Аз изпитах усещането какво е да бъдеш моден за ден, благодарение на CoolBrands, които публикуваха своя годишен списък на 500-те "най-модни" марки във Великобритания.
Списъкът е съставен от съвети от влиятелни хора, като се вземат предвид качества като новаторство, оригиналност и стил, след което тези препоръки са подложени на гласуване от профилирана аудитория. Прекарвайки миналата седмица в пътувания из Лондон с целенасочено "извън модата" Freecross, се възползвах от шанса си да преоткрия малко стилен имидж.
Може да има по-добри начини да се започне денят от това да те вземат с Aston Martin DBS Volante (въпреки че наистина има по-екологични начини). Не зная нищо за автомобилите - никога не съм ходила дори на шофьорски курсове - но дори аз мога да преценя, че това е над нивото на притежаваното от баща ми Volvo.
Първоначално си поръчах мотор Harley Davidson - очевидно те отново са на мода; кой да предположи? - но изкълчено рамо сложи чертата на моите фантазии да стана един от Ангелите на ада. Все пак, да си призная, замяната на харлито в последния момент не беше чак толкова лоша. Наистина, Aston Martin оглавява списъка на CoolBrands, измествайки на второ място iPhone.
Първата ни спирка беше Urban Outfitters, доставчици на дрехи от модните шоута на масови цени. Или поне така ми казаха; дотогава не съм пазарувала там. UO е една от малкото достъпни актуални марки, които влизат в списъка с модни продукти, наравно с лидера на категорията - Topshop, отстоявайки територията си със скъпи дизайнерски марки като Chanel и Jimmy Choo.
Личен асистент ми помогна да избера подобаващо стилен костюм за деня, убеждавайки ме да предпочета минималистична жилетка в прасковен цвят, тесни шорти в цвят каки и кафяви туристически ботуши на високи токове (много по-хубави и недотолкова абсурдни, отколкото звучи описанието им).
Тя повиши ставките за модност, съчетавайки това с вид шал, който никога преди не съм обмисляла - но в течение на деня направо бях завързана хирургически за него, както и с висяща огърлица, която ме убеди, че бижутерията не е непременно безсмислена, в крайна сметка.
Толкова се увлякох в един момент, че наистина си мислех, че огромна карирана пелерина в стил Шерлок Холмс е добра идея. За щастие ме разубедиха. Теглих сама чертата пред някои безумни предложения: носенето на барета с леопардов принт изисква ниво на дързост, каквато не притежавам.
Напуснах магазина с новото ми "модно" облекло, като скучните ми дънки и маратонки бяха надеждно скрити. Връщаме се към гореспоменатия момент на псевдознаменитост при напускането на магазина... Отново на път, поехме за студиото на 6 Music - единствената радиостанция, сметната за достатъчно модна, за да влезе в списъка.
Като стабилен почитател на Radio 4, отново бях малко извън свои води, но поне си бях разучила ролята. Оказах се в студиото с Лорън Лавърн, повелителката на модата, и Eels, които свиреха на живо. За щастие съм фенка на остаряващи брадати инди-рокери, така че си прекарах фантастично.
Очаквах актьорските ми умения да бъдат подложени на изпитание, докато имитирах ентусиазъм за група слабички тийнейджъри, за които никога не съм чувала, така че реалността беше доста облекчаваща.
След края на шоуто отидохме да обядваме. Претенцията да си модерен се оказа занимание, което - за моя огромна изненада, отваря голям апетит. Като любител на похапването, очаквах с нетърпение този момент. Какво, чудех се, беше новото модерно място в Лондон, сервиращо ултра-актуална храна?
Сечуанската кухня беше донякъде модна напоследък - вероятно друг китайски район е готов да пожъне голяма слава? Не. Вместо селската кухня на провинция Юнан, се оказах сред костюмираните люде от Мейфеър в Corrigan's, консумирайки класическите британски и ирландски ястия на готвача Ричард Кориган.
Колосаният лен и легионите сервитьори може и да не се вписват в дефиницията ми за моден ресторант, но Стивън Челиотис, председател на съвета на CoolBrands, казва: "Има много нива на модност." Corrigan's очевидно представлява класическото модно, както и Aston Martin.
Шампанското ми попречи да се вълнувам твърде много по този въпрос (Dom Perignon беше номер десет в списъка с модни марки). До същото доведе и наистина добрата кухня: омлет с шунка (патешка шунка и пъдпъдъчи яйца - доста по-модни от свинете и кокошките), скат с морски копър и торта с черешово суфле. Последната беше особено вдъхновяваща; толкова лека и въздушна, че би могла да отлети, ако сервитьорът не я беше отворил и не беше досипал вътре ванилов сладолед.
Шегата настрана, но моят сътрапезник си поръча катерица. Може ли съставка да бъде модна, ако може да бъде купена в супермаркета? Така или иначе, опитах - и беше неочаквано сочна и вкусна.
Заситена и с леко замаяна глава, бях откарана до последната ми дестинация: Aveda. Aveda е марка за красота, специализирана в растителните продукти - която попада в класацията в категорията "грижа за косата". Спрях се на растителна терапия за косата и кожата на главата, описвана като "лицев масаж за косата" (което звучи почти толкова смислено, колкото и педикюр за гърба).
Тя включваше масаж, дълбоко почистване и поддръжка и изсушаване със сешоар. Тръгнах си с усещане за блаженство, а косата ми определено беше по-мека и по-лъскава отпреди, но дали бих го направила отново? Не и при цена от 60 лири за това удоволствие. Бих могла обаче да отделя пари за някои от техните продукти за домашни грижи.
Прибирайки се у дома, сбогувайки се неохотно със откритата кола, погледнах назад към деня ми. Главно се чувствах... уморена. Но дали се чувствах по-модна? Е, бях получила няколко добри съвети за модата, и определено ще пускам понякога 6 Music.
В основната си част обаче това беше поглед отвътре в начина на живот на знаменитостите: живота, където парите не са проблем, където решенията се взимат вместо теб, и където имиджът е всичко. Беше забавно за един ден, но не бих могла да живея така. Това просто не е удоволствие.
