"Оскар"-ите през 2017 г. преминаха под знака на една грешка и на едно странно връчване на награда. Социалните медии обърнаха особено внимание на факта, че когато Бри Ларсън връчи наградата за най-добър актьор на Кейси Афлек, тя отказа да ръкопляска. Все пак миналата година Ларсън беше отличена за ролята си на жертва на сексуално насилие и като отявлен активист срещу сексуалното насилие, тя не успя да симулира радост, връчвайки статуетката на младия Афлек - обвинен от две жени именно в сексуално посегателство.
Когато обвиненията срещу Кейси станаха публични, той все още не беше особено известен. Никой не е правил шеги за негова сметка. И той се просълзи, когато прие "Оскар" за най-добър актьор, пише "Вокс".
Тази година обаче награда получи и друг актьор, обвиняван в тормоз над жена. Когато преди 8 години всичко това стана публично, той беше в пика на славата си. Филмът, който Мел Гибсън режисира, беше номиниран за шест "Оскара", включително за най-добър филм и най-добра режисура, и той се усмихваше широко сред шепата безобидни шеги за негова сметка по време на церемонията.
Гибсън и Кейси Афлек ни напомнят, че когато казваме: "Жените, които обвиняват мъжете в тормоз, лъжат, за да съсипят кариерите на мъжете," не само обвиняваме жертвите, но и активно подкрепяме мит. Защото тормозът над жени често не вреди на мъжките кариери - особено ако въпросните мъже са богати и бели.
Мел Гибсън, чийто филм "Възражение по съвест" спечели два "Оскара", някога каза на съпругата си, че заслужава да бъде изнасилена.
През 2010 г. тогавашната жена на актьора - Оксана Григориева, подава молба за ограничителна заповед. Тя твърди, че той многократно я е удрял, счупил й е зъб и й е предизвикал сътресение на мозъка. Гибсън отрича да я е удрял, но признава, че "веднъж" й е ударил шамар.
В случая става дума за ситуация тип "той каза/тя каза", така че няма как да знаем със сигурност дали да вярваме на Гибсън, или на Григориева. Това обаче, което е безспорно е, че Гибсън е ударил поне веднъж жена си и че е прибегнал към обидни реплики към нея, в която дори й е заявил, че заслужава да бъде изнасилена. В записи, изтекли пред масовата аудитория след инцидента, Гибсън казва:
"Изглеждаш като ш*бана разгонена кучка, и ако бъдеш изнасилена от тълпа от негри, това ще е само по твоя собствена вина. Ясно ли е? Защото го провокираш. Провокативно се обличаш през цялото време, с фалшивите ти цици, смяташ, че трябва да се развяваш в тесни дрешки и тесни панталони (неясно) и може да се види п****та ти отзад. И това зелено нещо днес ми преля чашата. Провокативно е, ясен ли съм? Казвам ти го в прав текст. Просто ти казвам истината!"
В друг изтекъл запис от 2006, Гибсън изнася пиянска антисемитска тирада, в която заявява, че "Евреите са отговорни за всички войни по света."
На "Оскарите" тази година "Възражение по съвест", режисиран от Гибсън, беше номиниран за шест награди, като спечели две - за звуков монтаж и филмов монтаж. Тези награди често отиват за военни филми, така че те не са непременно гласове за Гибсън. Самият факт, че е бил номиниран за най-добър режисьор, и редовните близки планове на неговото приветливо, усмихнато лице пред тълпата на екрана показват, че той не е отхвърлен от "готините хлапета" в Холивуд. Той се е завърнал сред своята клика.
Кейси Афлек, който спечели "Оскар", беше съден за сексуален тормоз от две жени, част от филма „Все още съм тук", който той режисира през 2010 година.
През 2010, Кейси Афлек бе обвинен в сексуален тормоз от двама членове на екипа му, докато е режисирал "Все още съм тук".
Една от ищците, Аманда Уайт, твърди, че Афлек е накарал друг член на екипа да й покаже пениса си и редовно е определял жените като "крави". Тя казва още, че Афлек се е опитал да я убеди да остане в хотелска стая с него - и когато отказала, той опитал да я сплаши, като я сграбчил, а по-късно й е изпратил поредица от гневни и агресивни съобщения.
Другата ищца, Магдалена Горка, описва как се събудила посред нощ и е открила Афлек в леглото до нея: "Той беше с ръка около нея, галеше гърба й, лицето му беше на сантиметри от нейното и вонеше на алкохол." Според иска, който тя е подала срещу Афлек, той е напуснал стаята, след като тя многократно му е казала да го стори, "като тръшна вратата в изблик на гняв" - но "тя не знае къде той я е докосвал, докато е спала."
И двата иска бяха уредени извънсъдебно срещу неуточнени суми.
"Иска ми се да имах нещо по-голямо и смислено, което да кажа," заяви Афлек на церемонията по връчване на "Оскарите" тази година, докато приемаше статуетката за най-добър актьор за изпълнението си в "Манчестър край морето", "но просто съм щастлив да бъда част от тази общност."
Все пак Афлек не остана безучастен към обвиненията и наскоро ги коментира пред в. „Бостън глоуб": „Мисля, че каквото и да е лошо отношение към някого по каквато и да е причина е неприемливо и порицаемо. Всеки заслужава към него да бъде проявявано уважение на работното място, а и навсякъде другаде".
Що се отнася до критикуващите избора му за най-добър актьор, той отговори, че „не може нищо да направи, освен да живее, както досега, и да говори за собствените си ценности и как през цялото време се старае да ги спазва".
За разлика от Афлек и Гибсън, един режисьор приключи кариерата си след обвинение в изнасилване. Разбира се, разликата е налице - при него обвиненията не са в тормоз, а в изнасилване. Той трябваше да бъде сред номинираните за „Оскар", но стана ясно, че в миналото му има мрачна тайна.
Нейт Паркър беше сред ранните фаворити за „Оскар" в първата половина на 2016 г. заради водещата си роля в "Раждането на нацията", на който е и сценарист и режисьор.
Една тема обаче превзе медийното отразяване на Паркър и "Раждането на нацията": Паркър е бил обвинен в изнасилване през 1999 г.
В крайна сметка той е бил признат за невинен, но от гледна точка на 2016 г. доказателствата срещу него изглеждат по-непреодолими, отколкото очевидно са били през 1999. (Основна част от защитата на Паркър зависеше от тълкуването на разликата между "мъртвопияна" и "в безсъзнание".)
Надеждите на Паркър за "Оскар" се изпариха безследно. Той тихо изчезна от светлините на прожекторите. Поне към настоящия момент, кариерата му изглежда почти ликвидирана.
Случаят с Паркър не е идентичен с този на Гибсън или на Афлек: той не е обвинен в побой или тормоз, а в изнасилване; и той не е бил обвиняем в гражданско дело, което е уредено по извънсъдебен ред - като Афлек, а в наказателен процес.
Нейт Партър беше относително неизвестен актьор, който беше на ръба да направи голям пробив. Той нямаше връзките или богатството, за да потули скандала. Този сюжет се задържа в паметта на обществото по начин, по който историята на богат и заможен бял мъж, тормозещ жена, не може.
"Оскарите" обичат да твърдят, че отделят изкуството от политиката. Но не го правят.
В навечерието на "Оскарите", много членове на киноакадемията отстояваха тезата, че личният живот на номинираните не би трябвало да има по-голямо значение от творчеството му. "Гледам на всеки филм само като на произведение на изкуството и преценявам дали ми въздейства," казва режисьорът на "Зоотрополис" Рич Мур. "Всички ние сме хора, всички правим грешки, всички имаме своите слабости, но това не означава, че човек не може да създаде истинско произведение на изкуството."
Това е същият аргумент, който се употребява, когато Уди Алън получи награда за цялостен принос, или Роман Полански бива удостоен с "Оскар": да, тези мъже са били обвинени (а в случая с Полански, и осъдени), че са извършили чудовищни неща с малки момичета, но в крайна сметка изкуството си е изкуство, нали?
Не може да се спори, че играта на Кейси Афлек в "Манчестър край морето" е много въздействаща, а "Възражение по съвест" е доста добре изпипан филм. Сами по себе си, отделени от социалния им контекст, те вероятно наистина биха заслужавали награди.
Но случаят с Нейт Паркър ясно показва, че хората не са отделили творчеството му от социалния контекст.
