Превръщаме ли се в гаджетата си?

Изглежда, че все повече започвам да приличам на приятелката си. Знаех, че това се случва от известно време насам, но не го признавах пред себе си допреди няколко седмици. С нея бяхме тръгнали за чаша кафе една сутрин, когато осъзнах, че сме облечени в подхождащи си черни суичъри и носим почти еднакви очила с квадратни рамки - тя ходеше в тоя стил много преди мен. Бих го преглътнал като съвпадение, но тогава изрекох една дума, която тя използва през цялото време. "Абсолютно," казах аз, потвърждавайки каквото и да е, което тя току-що бе изрекла.

Сякаш това не бе достатъчно, скоро забелязах, че съм наследил поне един от говорните й дефекти. Тя има навика да удължава гласните в някои думи - сега и аз правя същото. Винаги ми звучи странно, когато чуя странния й акцент, излизащ от моите уста, но изглежда няма какво да направя, за да го спра.

Дори и да се смеем на жените, истината е, че инстинктивно заприличваме на тях

Откакто едно видео на име "[Неща], които момичетата често казват" придоби широка популярност миналата година, всички започнаха да се подиграват на момичешкото говорене в Интернет. Истината обаче е, че независимо дали ни харесва или не, всички започваме да говорим като тийнейджърки накрая. Поне такова е заключението на няколко лингвисти, интервюирани от New York Times.

По думите на един експерт в тази област, младите жени са с половин поколение преднина пред мъжете, когато става въпрос за използването на нови фрази или разпространяване на нови начини на говорене. Последният говорен тренд, провокиран от жените, е така нареченото "вокално изпържване" - издължено и преграчено изричане на последната дума в изречение, което е знак за скука или раздразнение.

Знам, че имитацията е най-искрената форма на ласкателство, но винаги съм чувствал, че трябва да остана верен на себе си. Предполагам, че така са ме научили, че правят истинските мъже. Както се оказва обаче, според експертите, които изучават имитацията, всъщност има много причини, поради които не бива да се притесняваме, че започваме да звучим като момиче - и по-специално като гаджето ни.

Най-важната от тях е социализацията - и повишаването на самочувствието на другия

"Десетилетия наред имитирането е било свързвано с про-социалното поведение", коментира Таня Чартранд, социален психолог, който изучава този феномен в университета "Дюк" от 90-те години насам. Не само, че хората подсъзнателно имитират другите около тях, които харесват, но и проучванията показват, че когато даден човек бива имитиран - стига подражанието да е достатъчно деликатно, за да не помисли той, че му се подиграват или манипулират - той се чувства по-уверен в себе си.

Това означава, че всеки път, в който кажа "абсолютно", самочувствието на приятелката ми се "напомпва". Всъщност, когато използвам любимите й фрази, това като цяло я превръща в по-добър човек. "Ефектът надминава отношенията в една двойка," допълва д-р Чартланд. "Хората, които са имитирани по-често, стават по-независими като цяло и са по-склонни да помагат повече на останалите".

Мъжете рядко осъзнават това сходство, като се стараят да се контролират повече

Ако знаех всичко това преди един месец, въобще нямаше да се притеснявам. Въпреки това, д-р Чартранд твърди, че моята съпротива е напълно логична. "Като цяло, жените имитират по-често от мъжете," разкрива тя, предполагайки, че мъжете са по-склонни да се дразнят от това, когато забележат, че самите те го правят - и по този начин контролират поведението си.

След като разпитах други мои познати мъже, обаче, всеки един от тях призна, че също се превръща в жената на живота си. Като цяло, всички те приемат това. "Въобще не се притеснявам - това е просто част от връзката ми," сподели един мой приятел в Twitter.

Нерядко пренасяме дори подражания от предишни връзки в настоящата

Друг от познатите ми стигна дори по-далеч в примирението си. Той ми призна, че умалителното име, което използва по адрес на неговата приятелка, е "гушкав пухчо". Това само по себе си е странно - защото звучи по-скоро като прякор на домашен любимец, но произходът на това нарицателно е още по-необичаен. "Една моя бивша имаше бивше гадже, което наричаше "гушкав пухчо", споделя той. Когато излизал с въпросната бивша, тя използвала това умалително като начин да изрази любовта си към него. Когато скъсали, той инстинктивно продължил да използва тази фраза и я прехвърлил към настоящата си приятелка.

"А сега," шегува се той, "тя ми го върна тъпкано и също ме нарича така!" Неговата история ме накара да осъзная, че в крайна сметка може би не се превръщам в гаджето си. Със сигурност обаче се превръщам в някой нов човек, но просто не знам със сигурност какъв е той. Всъщност вероятно и двамата споделяме един и същи акцент като някой тийенджър трендсетър - младо момиче, което се разкарва постоянно в черния си суичър, Както и да е, вече не се опитвам да защитавам своята уникалност. Преживях го. Абсолютно.