Ако някога нещо остро съм казвала за българите като туристи, веднага моля да бъда извинена. Не, защото не съм била права, а защото не съм била права да си мисля, че това се отнася само за българските туристи.
Туристът, оказва се, е специална категория човек, който изпада в едно определено състояние на духа, тялото и поведението, независимо от кои географски ширини идва. Това най-вече се отнася не за туриста с раница и обувки за дълго планинарстване или за този с фотоапарата, тръгнал по световни забележителности. Става дума за онзи човек, измъкнал се от матрицата на ежедневното си съществуване, за да отиде на мечтаната, планирана, дългоочаквана лятна почивка. Така да се каже, туристът курортист.
Предистория
Представете си го сега, някъде по света, зад някакво бюро, в кюбикъл или в малък офис, в хале, фабрика или магазин. Стои, човечецът, прекарва работното си време в решаване на казуси, следване на мениджърски стратегии, финансови отчети, банкови декларации, норми и касови бележки, и в малкото свободни минути около обяда или двете почивки по трудов закон, бленува за онези десет дни или ехааа, две седмици, в които всичко това просто няма да го има.
Прибира се у дома, разменя няколко думи с жена си, която също като него мечтае за лятната ваканция, подхвърля някоя и друга остра забележка на децата си, мрънкащи от есента „кога ще ходим на море?!", гледа телевизия, вечеря и заспива. И в съня си пак е там - на почивката, където... ех, където....
Реалност
Породата „турист курортист" не се решава на някакви неясни летни приключения с неизвестен развой. Той, тъй като колкото и да не му се иска, ще води домочадието като ремарке след себе си, почива добре организирано. За целта най-късно веднага след коледните празници се свързва с обичайната си или сериозно препоръчана от доверено лице или телевизионна реклама туристическа агенция.
Така прави, ако е германец или англичанин, защото германците и англичаните са високо организирана материя и не търпят да не им е ясно какво точно ще правят от средата на юли до средата на август тази, че и следващата година.
В случай че е италианец, руснак или французин, курортистът може и да го даде по-лежерно и да се опита да си организира лятото някъде около Великден.
Туристическата агенция има сериозната задача да намери за курортиста и семейството му най-сигурната държава, с най-гарантираното хубаво време, с най-близкостоящия до хотела плаж, с най-многото и добра храна на корем, най-веселата аниматорска програма и най-евтиния алкохол. Всичко това на най-„атрактивната" цена. Затова курортистът скоро се прибира у дома с куп проспекти, сайтове и снимки, които стават повод за доста по-дълги от обичайните семейни разговори и в този смисъл, така да се каже, обединяват фамилията около общия ваканционен момент.
Когато решението е взето, единственото, което остава на семейството е, да чака деня, в който ще се метне на автобуса за самолета и ще запраши към своята дългоочаквана, заслужена морска Мека я в България, я в Турция, я в Испания... За всякакви там далечни острови и презокеански полети курортистът не може още да си мечтае - те са привилегия на шефовете поне две нива над него. Но пък кой знае, някой ден...
Как да разпознаем туриста курортист
Тази широкоразпространена порода почиващи граждани се характеризира първо с тотална пространствена дезориентация. В момента, в който забележите човек с глуповата усмивка и леко блеснал поглед, който да ходи бавно, да се оглежда, да се бута, без да иска, в хората, докато зяпа наоколо или пък просто да кибичи на някакво място, трябва да знаете, че той деветдесет процента е курортист.
В останалите десет вероятно просто е безопасен и добродушен душевноболен.
Ако имате някакви съмнения все пак към коя категория принадлежи вашият субект, обърнете внимание на облеклото му. Курортистът за нищо на света няма да облече нито едно от нещата, с които можете да го видите в ежедневната му работна роля. Той със сигурност е с къси панталони, може и тип бермуди с много джобове и някаква фанела или потник, често с майтапчийски, ваканционен надпис. Той може да е свързан и с личните футболни предпочитания на туриста, ако например е англичанин, или пък с логото на любимата му бира, в случай че е германец.
За французите е малко по-сложно, защото там дискретността е белег на добро възпитание, така че може на фанелата му просто да пише Paris или още по-семпло - нищо да не пише. Въпросът с надписите по летните фанели на курортиста е свързан и с неговата собствена самооценка, затова там може да има лично послание като Fuck me, I am famous (с лека носталгия към партитата на Ибиса от деветдесетте). Възможно е също така чрез дрехата си курортистът да иска да сподели и другите места, на които е летувал или бил като пътешественик, затова в гардероба му могат да се намерят и фанели с имена на държави и курорти (Golden sands, Bulgaria), както и такива с намигване от типа „There is no Hard Rock Café in Insbruck".
Уважаващият себе си курортист често има и шапка. Тя обичайно е сламена, която иска да прилича на такава от Панама. Лентичката около бомбето й също има послание, горе-долу в стилистиката, описана по-горе, с превес на географските забележителности. В аутфита на този тип почиващ има още удобни летни чехли, най-често с анатомична подметка или пък джапанки, които той настоятелно провлачва с шум по асфалта, за да е ясно, че за никъде не бърза.
За отбелязване е, че западноевропейският курортист не притежава необходимата култура за ползване на слънцето и плажа, затова той най-често е изпружен под огнените лъчи именно от 11 до 16 часа, като за по-скоростно почерняване, респективно почервеняване, не ползва никакви слънцезащитни козметични продукти. Ако пък реши да ползва, това е най-вече по настояване на жена му, която чете съветите на списания като Hola! и купува лосиони след вече развилото се мощно кожно изгаряне (никога преди това).
Затова и курортистът, било то от Бристол или Карлсруе, има рачешки червена кожа почти до края на почивката си. Това изобщо не му пречи да се изявява по всякакъв забележим начин на и извън плажното пространство, без да се съобразява с другите курортисти. Айде сега, та той цяла година слуша там някакви шефове и колеги, та сега в единствените десет свободни курортни дни ще гледа да не вдига шум, да не се напива и да не буйства до ранни зори!
Драмата на курортиста е, че на тази почивка някак задължително трябва да е с децата и жена си, с които всъщност хич никъде не му се ходи. Затова, когато се сети какво можеше и щеше да бъде, ако те не бяха се довлачили с него, го хваща гняв. Този гняв освобождава чрез буйно крещене около басейна, където стимулира и децата си да издават нечленоразделни звуци, да скачат с надуваеми неща върху главите на хората и да пищят, както когато са щастливи, така и когато ги е страх ли искат нещо. Курортистът кашля, киха, оригва се и пърди откровено по време на почивката си, а езикът, на който всички около него трябва да говорят и знаят, е неговият собствен.
Детето на курортиста е едно от най-невъзпитаните деца изобщо. То бива насила возено в детска количка из алеите на комплекса, дори и да е в почти училищна възраст и коленцата му да се удрят в ушите. Биберонът залагалка стои като всмукан в устата му до появата на постоянните зъби, за да приказва щяло и нещяло и да се забаламосва, та да не ходи насам-натам.
Ако си мислите, че манталитетът на курортиста се изчерпва с тези белези, лъжете се. Най-важна е поведенческата част от цялостната изява на този човек. Затова не бива да ви учудва, ако се събудите посред нощ от мощен скандал с нечовешки крясъци - курортистът изяснява отношенията си със своята курортеса.
След евтиния алкохол и заспалите от тръскане по алеите деца, след кожното изгаряне почти до пламъци, след обилната храна от ол инклузива, какво му остава на средностатистическия почиващ, освен да разтовари емоционално. В експанзивността си той е способен на всичко - от това да удря жена си с надуваемия крокодил на децата си, през това да хвърля рула тоалетна хартия от терасата на хотелската си стая, докато вика „явойл!", „бездааа!" или „гот а боунър!" или пък да скача в басейна, седнал на стола от стаята си, гол. Не може да му се отрече на курортиста, че е изобретателен!
Курортистът в голяма степен е и артист. Или поне има някакъв пазен в тайна талант, който изскача по време на аниматорските вечерни забавления. Тогава за него е времето да попее на караоке любимите си хитове от осемдесетте, да танцува с тиган, закачен на колан на кръста му, да храни жена си с кисело мляко, докато тя е с вързани очи и да се опитва да вземе мокър сапун от деколтето на съпругата от друга семейна двойка, все такива весели зевзеци като него и собствената му жена!
Най-тъжната част от живота на курортиста, независимо от неговата националност, е моментът, когато трябва да свали гумената гривничка от китката си, да освободи стаята и да се отправи към автобуса за летището. Ей там, в тези няколко така тегави крачки, той осъзнава, че магията на курорта сега трябва да обхване други. И тъжно, с натежала от мъка и обелена от слънце осанка, той се влива отново в сивото си, делнично ежедневие, където го чакат клиентите, оборотите, бонусите, фактурите, плановете, колегите, работното време. И така чак до догодина, когато...
Ех, когато.
