Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Оскарите като шуробаджанащина

В най-споделяното селфи след церемонията Елън Дедженеръс блесна около дузина холивудски звезди. Семейните връзки са здрави
На червения килим беше пищно както винаги. Най-обрата актриса на Академията Кейт Бланшет беше и сред най-елегантните
Лупита Нионго грабна Оскар с дебюта си на голям екран. Някъде зад нея стоеше 84-годишната Джун Скуиб, блеснала в „Небраска” като сопнато мамче
Дженифър Лорънс не успя да вземе втори пореден Оскар, въпреки че беше сочена за фаворит
Подобна церемония не може да мине без Бранджелина
Космическата одисея на Сандра Бълок в "Гравитация" напомня „Соларис” в добрия и лошия смисъл
На Лео Ди Каприо отново му се размина Оскарът
Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро
Евън Рейчъл Ууд
Лейди Гага
Джаред Лето
Баркхад Абди е сочен за най-интересното нещо в "Капитан Филипс", но това не се оказа достатъчно, за да получи Оскар за първата си роля в киното
Ейми Адамс
"12 години в робство" се оказа големият победител

Два дни проливен дъжд. Той спира по поръчка точно преди да пристигнат звездите с рокли, покриващи максимум 2/3 от тялото им, или както бе подхвърлено в ефир - с облекло на пияни учителки.

А повечето от мъжете водят под ръка майките си, които са далеч по-млади дори от номинираната за поддържаща роля ефектна баба от „Небраска" (84-годишната Джун Скуиб).

Шпалирът от гипсови фигури с нечовешки ръст на чичо Оскар са внасяни в мантия от найлон, а живите превъплъщения на евентуалните скорошни победители минават спокойно по обезсушения червен килим, за да започне седемчасовото шоу на годината...

Три часа от него се състоят в представяне на звездите, предимно на техните прекрасни и почти еднакви рокли, и бърз шеговит разговор на тема на кого колко ще му се полага да се забавлява в тази (уж) незабравима нощ.

Разбира се има и контрапункт - някаква фигура по къси панталонки, представяна за певеца Фарел Уилямс, ще се бори за статуетка в категориите песен (Happy) и саундтрак  - с други думи, ще го възприемаме повече звуково, отколкото визуално, и това сякаш му дава право на всичко.

Ако наблегнем все пак на визията, Джаред Лето, изпълняващ ролята на трагичен травестит в „Клубът на купувачите от Далас", се появява силно развълнуван с майка си под ръка и с разпуснати коси, които водещата на церемонията определи като „мръсни".

Знаем, че Лето идва в България на 6 юли с групата си 30 Seconds to Mars, най-вероятно без майка си

Когато по-късно поемаше Оскара си за поддържаща мъжка роля, Лето смело изрази подкрепата си към мечтателите, Венецуела и Украйна. И обяви, че се е правил на травестит във филма заради нас, а не заради тях.

Но най-красноречивият контрапункт на дефилето на рокли, облечени от мами и актриси, бе постоянната смяна на мъжки костюми с или без шалче на водещата на церемонията Елън Дедженеръс. Тя смело използваше дрешника си, за да покаже, че може да се променя непрекъснато като певица във видеоклип.

Но тя каза и някои много съществени неща - че може би сме във времена, когато имаме нужда от герои повече от всякога

И ги потърси първо в залата - зрителите в нея имаха общо 1400 филма и се съревноваваха като в едни същински „Игри на глада". През повечето време Дедженеръс стоеше сред публиката и подхвърляше злъчните си реплики.

Скупчваше звездите около себе си, снимаше се на техен фон и туитваше веднага снимките. После продаваше пици със салфетки и пластмасови чинии и така дори получи двайсетачка от Мартин Скорсезе, както и един балсам за устни от хубавата Лупита Нуонго, взела Оскар за поддържаща роля в дебюта си на голям екран „12 години робство".

Истински ли бяха героите

Да, навръх нашия празник за освобождение от 500-годишно робство, Академията нахрани с най-тлъстите награди филм за иго, продължило скромните 12 лета.

За да подкрепят робите като герои, академиците подминаха позитивно настроения към живота пенсионер в „Небраска" и малодушния му син, както и котилото от жестоки семейни образи в „У дома през август", подлатени от убийствено остър диалог.

„У дома през август" е филм, в който е трудно да се определи коя е главната роля, въпреки че е приписана на Мерил Стрийп. Направен по пиеса, наградена с Пулицър, той дарява Джулия Робъртс с уникална и май единствена съществена роля в киното, а дори особнякът Бенедикт Къмбърбач е в неочаквана, но незабравима светлина.

Само че достоверните и жизнени герои от гореспоменатите филми бяха изместени от сенките на миналото и виртуалните образувания на бъдещето - във филми не без качества, но сякаш без адрес. В обления с награди моноспектакъл „Гравитация" Сандра Бълок се шири из космоса с гъвкавостта на анимационен образ и с душевните травми на земен жител.

В един писан като по учебник сценарий, филмът успява да си направи драматургично стъпало от всеки скрупульозен и измислен детайл. Сандра Бълок по шорти и в безтегловност, чуваща външни и вътрешни гласове, е много близо по епична героичност до другия фаворит на церемонията - писателя, съчиняващ честитки и писма по поръчка, залюбил се с виртуален призрак.

„Тя" предлага интересен замисъл и не случайно бе отличен за сценарий, но е достоен за филм най-много в рамките на 10-20 минути. Разбира се, това е въпрос на вкус и днес всеки има възможност да изгледа филмите и да прецени самолично за какво става на дума.

Батко и Братко

На тези Оскари героизмът се изяви освен чрез роби, космонавтки, загубили детето си, травестити, болни от СПИН и писатели на повикване, така и чрез шантави алкохолички в ментална и финансова депресия. Става дума за „Син жасмин" на Уди Алън, който се озова на финалите само с награда за главна женска роля на строгата Кейт Бланшет.

Дамата от скандинавски тип помоли публиката, изправила се на крака, когато тя поемаше статуетката, да седне веднага, защото всички били достатъчно стари вече. От подобен тип е и хуморът във филма на Уди Алън, който се фиксира болезнено върху жена, представяна във всеки миг с чаша в ръка и напълно обезводнена. Образът, който Бланшет изгражда жертвоготовно, може би е твърде претоварен, схематичен и сексистки, но поне е наистина антигероичен.

Ако човек търси героични женски образи, трябва да погледне другаде: например към „Филомена" с Джуди Денч. Тя е в ролята на семпла и дразнеща на пръв поглед личност, която тръгва да търси отнетото й насила дете и разкрива неговата необикновена и славна съдба.

Вярно, че „Филомена" остана с празни ръце (както и „Американска схема"), но в крайна сметка на тази церемония имаше по някой герой за всеки Оскар - дори и героизирането му да изглеждаше отчасти поръчково.

Както каза Елън Дедженеръс „Човек има нужда от приятели, семейство, а който ги няма, трябва да се захване с шоубизнес, защото тук сме едно семейство". Ще доживеем ли и у нас такова откровено признание за шуробаджанащина?

Най-четените