Наскоро изпаднах в онези Facebook ситуации, за които съм сигурна, че всеки от нас е преживявал.
Преглеждах си съобщенията, когато осъзнах, че от доста време не съм виждала никаква информация за една определена приятелка. След като се разрових малко стана ясно, че тя ме е изтрила от списъка си с приятели.
Стори ли ми се това шокиращо или обидно? Не! Всъщност почувствах огромно облекчение
Аз самата се чудех се от известно време как да прекратя приятелството си с нея. Дали да го направя тихо и задкулисно, или да избера по-директен подход?
Е, изглежда, че тя ми беше спестила усилията. Слава богу. Защото зарязването на приятели е сложна и изискваща време работа. Много хубаво, че е схванала намека и първа ме е зарязала. Но защо съм толкова целеустремена към отърваването от приятели, вместо от намирането им? Ами по същия начин понякога си прочиствам гардероба - просто стигнах до заключението, че в живота ми има твърде много излишни хора.
Запознала съм се с тях в миналото и по същия начин, по който съжалявам, че съм си купила лилаво палто преди пет години, вече не съм убедена, че трябва да продължаваме с приятелство, в което никога не съм била себе си.
Затова се освобождавам от приятелите ми много по-бързо, отколкото ги намирам
Но не съм и единствената. Проучване от уебсайта на Microsoft MSN Messenger показва, че в живота си се сприятеляваме с близо 400 души, ала поддържаме само незначителна част от тези връзки.
Когато навърших 40, за мен това беше моментът да огледам добре старите си приятели и да реша да ги премахна от живота си. Да вземем например дългогодишната ми приятелка от гимназията, с която спрях да се виждам от известно време. През 1986-а споделяхме обща страст към Duran Duran, плисираните поли и тениса.
26 години по-късно, аз вече съм омъжена с деца, а тя винаги си е била необвързана. Аз имам кариера, а тя работа, с която се примирява, за да си плаща сметките, като междувременно се опитва да стане професионален художник. Когато се срещнахме, вече нямахме за какво да си говорим.
Да продължа ли да плащам на детегледачка, за да се виждам с хора, които дори вече не харесвам, само защото някога сме седяли на един чин в училище?
Да я изтрия ли от списъка с хората, на които пращам коледни картички?
Точно в този случай, не оставих връзката ни просто бавно да се разпадне - казах й право в лицето колко досадна е станала. И това беше.
Разбираемо е, че приятелствата от детинство невинаги устояват на изпитанията на времето, ала когато влагаш енергия и усилия, за да изградиш зрели връзки с хората, е много по-трудно да направиш обратен завой.
Което ми напомня за жената, с която се запознах, когато и двете имахме новородени и малки деца. Сближихме се заради умората ни и обстоятелствата. Какво не се получи с нея? Много просто: най-важното нещо, което беше общо между нас - поразителната монотонност на това да си стоиш вкъщи с малки деца, приключи, когато се върнах на работа, а тя не го направи.
Това, което започна като леко отдалечаване, приключи като огромна пропаст
След като помислих малко за себе си, постъпих страхливо и престанах да й се обаждам, докато накрая тя просто схвана посланието.
С други приятелки ни е разделяла простата промяна в начина ни на живот. Запознах се с една жена на паркинга на училището, когато дъщерите ни тъкмо започваха учебната година - тя изглеждаше много забавна и улегнала като мен.
Въпреки това, след няколко месеца срещи на кафе и вечери, изпълнени с червено вино, стана ясно, че нашето приятелство е обречено, защото просто имаме твърде различни мнения за нещата.
Трябва ли да разрешим на дъщерите си- тийнейджърки да си продупчат ухото на две места? Тя беше много съгласна, а аз бях много против.
Трябва ли да оставяме момичетата ни да пътуват с влак, след като се стъмни? Аз не бях доволна от това, а тя беше ОК. Наистина беше много улегнала. Просто навремето не бях осъзнала, че нейната улегналост граничи с плиткоумието.
Въпреки че тя изглеждаше щастлива от развитието на нашата връзка, аз исках да се отърва от нея.
Дали ставам все по-малко толерантна с възрастта?
В миналото, когато все още бях достатъчно неуверена в себе си, за да вярвам, че всички трябва да са ми приятели, щях просто да си премълчавам, да сменям темата и да продължавам да срещам нови хора с надеждата, че в крайна сметка ще намерим нещо общо помежду си.
Сега очаквам сърдечно приятелство, изпълнено с общи цели и желания, или просто не си правя труда. Защото колко ли приятели може да има една заета майка? Вярвам, че сигурно мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка.
Съгласна съм с експертите, които казват, че се иска много кураж и честност, за да сложиш края на едно приятелство.
"Никой не обича да чува, че има недостатъци, които смятате за дразнещи, така че постъпвайте внимателно," съветва Джодин Спейър, авторка на "Зарежете ги: как да скъсаме с всеки - от най-добрия ни приятел до фризьора ни".
Тя е написала тази книга, защото се е борила усилено да прекрати нежеланите си приятелства, и споделя, че с натрупването на опит това става все по-лесно.
"Когато сте ясни и откровени за собствените си чувства, другите хора отговарят на това със същото. Можете да си мислите, че правите услуга на някого, като не му казвате, ала в дългосрочен план става много по-зле," пише тя.
Спейър съветва да организираме "предварителна" среща с хората, които искаме да зарежем
"Дайте им предупреждение, сигнал. Може би могат да се поправят, а а ко не могат, тогава поне ще знаят какво им предстои. И бъдете мили. Те нямат нужда от 100 причини, ала все пак им кажете какъв е проблемът, за да имат.
Как да се отървем от приятелите, които сме надживели? WTF Че щом сме ги надживели, за чий ни е да се отърваваме? П.С. Аз все още имам живи съученици... Единият от тях ходи по къщите на хората и им рови из хладилниците... Ама и него ще го надживея... 100 % некой ще му тури стрихинин у супата... Ще рови в чужди хладилници той.. 'сбираш ли...
Кифленска работа...Къде омешахте Фейсфак с приятелствата.... @Благовеста : Браво! Каза го по простичък и точен начин! Респект! Що се отнася до авторката и двете facebook- celebrities от коментар 3 и 4...кифли, що не вземета да се качите в една кола и да се нацепите с пълна газ в някое крайпътно дърво?!
фейсбук и приятели>!? тия пичове,трябва да сменят дилъра!
Всички описани в писанието са просто познати, а не приятели. Приятел ти е някой, с който сте изяли една торба сол и който ти е подал сламка, когато си затънал и го е направил щото му е дошло извътре. Ама с тия виртуални гевезни света съвсем се изкилиферчи.
"Дали ставам все по-малко толерантна с възрастта?" Определено. От тая статия аз разбрах, че авторката е консерва (смята пробиването на ушите на повече от едно място за плиткоумно) и иска да се похвали, че е кариеристка.
По-добре от Благовеста едва ли някой може да го каже
Какво разбрах от статията...авторката е прочела едно книжле и се смята за спец в прекратяването отношенията си с разни досадници, които и били приятели...странно, но за мен това са си чисти познати...После тя отчаяно си търси приятели с общи интереси и цели...хубаво, ама след примера и с "приятелката" с обеците ...ми тя май си търси някой като нея, а е без значение това, че може да научи сигурно и повече от човек с различно мнение и гледна точка и да си раздвижи закостенелия мозък. Абе като цяло в статията лъха на един вид превъзхождане на авторката спрямо досадниците около нея, защото тя е много успяла, а другите се посредствени... и ми звучи повече като да е някаква скучна патка, която използва различни хора в различен момент от живота си, за да запълва празнинки, ама за тях все още не знае щото не е прочела нужното книжле. А много ми е интересно такива хора с такова високо самомнение как ли ще реагират, ако и кажат истината в очите, че е ебаси скучната и тесногръда кокошка, която е написала статия за себе си и нищо повече.
По-голяма глупост не бях чела Статията описва вижданията на една дребна душица, която търси и намира кусур на всеки един човек. Гаранция, че най-накрая такъв човек си остава сам като куче, без нито един приятел.. Аз винаги неглижирам дребните дразнещи черти в приятелите ми, първо, защото най-вероятно и аз имам такива, и второ - защото човек без приятели и семейство си е кръгла нула, нищо!!!
Сега очаквам сърдечно приятелство, изпълнено с общи цели и желания, или просто не си правя труда. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Цели и желания...хм. Зависи какви са. И все пак, най-добрите ми приятели са от детските и младежките години. Не са останали много, но се радвам, че ги има
Тоз па габровски мачарок Кифла е на майка ти сина с меката китка на гей парада у Берлин... П.С. Джипа е здрав да го еба... 2 бора събори
по-претенциозно писание отдавна не бях чела
Това списание направо плаче за class action lawsuit.
Много добре казано от Благовеста,Никита и Лилаволале.Аз лично смятам,че най-добрите приятелства са "старите".Аз лично смятам за ужасно тъпо нещо "отърваването",ако някои ти е скучен,като му откажеш 2-3 срещи,той повече няма да ти се обади,нещата си стават по естествен тъп,пък и колко ограничено е да му кажа,че е скучен,примерно?Иначе колежката "маха" приятели,защото имали различни разбирания,извинявай!Тук явно се прави грешка между приятели и познати,с които сме имали някаква обща база и сме се виждали.Пък историята с младата майка направо ме пречупи,както и с необвързаната,докато дамата е била необвързана е излизала с нея,ама като е омъжена,вече е нямала какво да си каже,или за младата майка,с която са се оплаквали,но като са почнали работа-край-тъпо,ограничено,нереално.И накрая ще завърша с коментар за Фейсбук-това е социална мрежа,която води до антисоциализиране,важно е да излизаш с приятелите си да ги чуваш,не да зяпаш статуси,снимки и тъпи коментари,както каза колегата е супер тъпо фейса да е съд от последна инстанция,като самата му идея е да намериш съученик или колега,т.е главната му идея е да намериш познати,а не твоите си приятели,с които се виждаш всеки ден.Макар,че като си изпуснал следите на някои,обикновенно е взаимно.Живейте наистина,а не във Фейсбук.
Факбук даун, факбук даун. Ай рипийт - факбук даун