В днешно време всички сме някакъв вид документалисти - къде целенасочено, къде по неволя. Снимаме, записваме, споделяме мигновено - и така малко или много „взимаме хляба" на професионалистите в областта. Или пък не съвсем?
Всъщност, улесненият достъп до технологии не е променил съществено ролята на класическия документалист. Той продължава да търси теми, които по някакъв начин раздвижват обществото и предлагат различна и неочаквана гледна точка.
Това успя да направи един от опитните наши документалисти - Ралица Димитрова, заедно с обичайния си партньор, включително и в живота - оператора и продуцент Пламен Герасимов. Тя го постигна, повдигайки един противоречив въпрос - имат ли право родителите сами да образоват децата си.
Нейният филм „Аз съм домашен ученик" разказва за първото поколение домашни ученици в съвременна България. Те не ходят на училище и биват обучавани вкъщи от своите родители - или съвсем самостоятелно, или чрез спомагателни материали и дистанционни програми. Част от децата са ходили на училище и в един момент са прекъснали, други никога не са влизали в класна стая.
Методът все още е доста непознат в България, макар че домашно образование у нас е имало и преди 9 септември 1944 г., когато е било нещо съвсем естествено. Днес е напълно нелегално, но семействата, които застават пред камерата във филма, показват на всички, че не се крият от обществена критика.
„Просто отглеждаме децата си, както се е правело винаги", обяснява един от родителите в „Аз съм домашен ученик". „Изборът на героите ми е техен - неочакван, плашещ и объркващ за повечето хора. Но всеки поглед към неочакваното е повод да премерим собствените си критерии и да прокараме собствена следа", казва авторката Ралица Димитрова.
„Когато започнахме да обикаляме България и да проучваме начина на живот на тези, които са се посветили на домашно образование, тази тема беше почти непозната у нас .. не че сега е особено популярна)", добавя тя.
И продължава с разказа: „Самите семейства се учудваха, понякога дори се плашеха, от вниманието, което предизвикваха. Някои дори отказаха да се снимат. Други пък след прожекцията на филма съжаляваха, защото не бяха убедени, че е трябвало да влизат в центъра на публичния интерес".
Извън закона
Какво все пак представлява домашният ученик - бунт срещу образователната система? Бойкот на обществото или просто някакво отчаяние? Изглежда не е нито едно от тези неща. Родителите уверяват, че нямат желание нито да се бунтуват, нито да изключват детето си от обществото. Все пак те признават, че не харесват образователната система и нямат доверие в учителите, напротив - убедени са, че училищната среда се отразява зле на децата им.
В световен мащаб доста родители споделят това мнение. Затова домашното образование е световно движение, което е и напълно законно в някои страни, като например Англия и САЩ.
У нас обаче училището е задължително до 16-годишна възраст, тъй че всички тези семейства на практика са извън закона. Не че това е трогнало властите - повечето „нарушители" признават, че не са притеснявани по никакъв начин от институциите. „Те не ни търсят, и ние не ги търсим, и така", смеят се двама от родителите във филма.
Въпросителните
Естествено, дори да оставим закона настрана, не всеки може да си позволи домашно образование. Като начало, методът предполага поне един от двамата родители да има възможност редовно да си бъде у дома.
След това възникват множеството въпроси - на всички тях родителите твърдят, че са намерили решения. Например - за точната система на преподаване, за социализацията на децата, както и какво става с тях впоследствие, щом като не получават дипломи за основно и средно образование.
„Повечето чужди университети и без това не признават българското средно образование", казва по последния въпрос един от родителите във филма. Но пък българските университети изискват диплома от кандидатите да учат в тях.
Ето защо родителите настояват домашното образование да се предвиди в законодателството - според тях е достатъчно да се внесе поправка в закона за висшите училища, която да допуска домашно образованите деца до кандидат-студентските изпити, пък там - каквото сабя покаже.
„Филмът винаги предизвикваше дискусии и, за мое съжаление, не точно в плоскостта, която аз бих искала", признава Ралица Димитрова. „Обикновено въпросите винаги започваха с: "А вие самата одобрявате ли...". И всеки път ми се налагаше да казвам, че ако снимахме филми или говорехме и пишехме само за неща, които одобряваме и харесваме, светът щеше да е залят с любовни излияния и пълно игнориране на разнообразието и различността".
Тя съжалява също, че при повечето дискусии й се е налагало да защитава домашното образование (а това не е било нейна цел в нито един момент) и твърде малко да говори за филма като художествен факт.
На „Златния ритон"
Премиерата на филма беше на 5 февруари тази година, а сега „Аз съм домашен ученик" участва и на юбилейния „Златен ритон" в Пловдив.
В 20-ото си издание Ритонът се е утвърдил като сцена, на която българските документалисти (и аниматори) могат да покажат творчеството си. Фестивалът е именно за филми като „Аз съм домашен ученик" и за идеи, които интригуват, провокират и предлагат различна гледна точка към света.
Някои от другите теми, вдъхновили авторите тази година, бяха животът на ромската общност у нас, борбата за оцеляване на българите в условията на резки политически преходи, обърканата съдба на голобърдците след Балканската война, трафикът на български жени, както и кое превръща България в една от малкото страни в ЕС, които са донори на деца за осиновяване в чужбина.
В разгара на фестивала, показал тези филми, Ралица е категорична, че дори условията за правене на документалистика да се променят, корените си остават същите.
„Всички все още знаем азбуката и можем да пишем, но не всички са велики писатели. Телефоните и камерите са просто инструмент, те не мислят сами, а са насочени от човек и идея. И ако има интересна история, личност, поглед към нещата - ето тогава вече можем да говорим за документалистика", казва тя.
„Аз съм домашен ученик" вече стигна до чужбина, като беше показан в Испания и в Германия, и със сигурност ще продължи да предизвиква множество дискусии - именно в това е идеята му.
„Целта на филма е да покаже различен вид мислене и действие - различен от обикновеното и ежедневното. Което да ни кара да помислим какво самите ние бихме избрали, направили, харесали. Да помислим за правилното и неправилното, доброто и лошото. Да потърсим свои отговори на въпросите", завършва Ралица.
Да осъдиш децата си на затвор... и трябва филми да правим за това? Ма може и рекламки да пуснат: "Ако не искате детето ви да се сблъска с лошия свят, дръжте си го под ключ в къщи". Резултата от възпитанието на родителите проличава едва при самостоятелната реализация на децата. Тези от филма произвеждат депресивни невротици, щото пазейки ги от лошото, децата не се научават да се справят сами. Но рано или късно ще излязат от златната клетка на мама и тате и тогава ще са тотално неадекватни. И колкото по-късно излязат, толкова по-неадекватни ще са. А неврозите са следствие разликата между представите ни за света и това, което света наистина е. Отделно ще са конкурентно неспособни, щото просто няма да знаят какво е конкуренция. Изобщо тези родители са за освидетелстване и то преди да направят децата си годни за освидетелстване. Горките деца
Нищо лошо няма в такова образование , но родителите субективно ще определят насоката на пичлемето. Ако родителите са английски лордове, наздраве! Ако обаче са идиоти, както повечето у нас, кво правим с децата? Излезте и вижте по улиците. И това е от край време. Ни родителите, родители, ни децата, деца. Всички са невротици в това балканско сборище.
"Ни родителите, родители, ни децата, деца. Всички са невротици в това балканско сборище." То ти личи по поста...
Подобно на това обучение съществува отдавна и в САЩ. За първи път се запознах с него в далечната 2000 г., когато приятелско американско семейство бе дошло с децата си в Европа за 1г. На въпроса ми относно образованието на децата, родителите отговориха, че няма проблем, те учат дистанцинно всеки ден. Тогава и видях как става това .Те дори признаха, че са започнали още преди 2 г в САЩ, защото училищната среда не била подходяща в градчето , където живеят. Децата учат разбира се по дистанционна програма от училище и решават тестове. Именно тестовете ме впечатлиха най много, защото бяха за време, тоест интернет страницата се затваря след определено време, както на изпит. Някой ще каже, каква е приликата със статията, а тя е, че децата стоят и се занимават сами в къщи или с родители. Разбирам основанията в коментара на Rowan, че такива деца са подложени на изолация от общуване с връстници в училище. Но искам да му кажа, че не е прав, просто те комуникират по различен от нашето детство начин, чрез интернет. Не можем да спрем технологиите, просто ние остаряваме. Аз лично съм превърженик на комбинация от двата метода.
Хапчетата Потник, хапчетата си пий редовно...
13 Джоу Гладника | 22.11.201122:52 Много щастлив , паякът позна, без да си иска "Педал съм, признавам Смее се При това, активен и сега се кискам muhihihihi Ако туй дитйе би знаело само как с белезници за сопа на мивката през 1978-1980 съм ги връзвал такизи кат нйега Ща схрускам И са им разбивали от карауля зъбите, докато съм им пръскал дупетата на мангалите, турците и помаците, мамините синчета от ГУСВ Отегчен Ша са потрисйе и насерйе, клетото Усмивка Най-обичам да развращавам и после да възвсявам Ща схрускам електоратните единици фром БАНТУСКОТИЯ СТЕЙТ ъф ДС Mr. Green ОЛЕ България!"
6 Кокошият трън на delight | 23.12.201300:17 Все така за 12.2 м сто метра На лазене ли ги вземаш тия 100 метра за 12.2 минути, бе плужек?
http://www.webcafe.bg/id_270549739/fpage_0/#Comments
Любимира, а ти дете имаш ли? Ходи ли на училище?
Напълно съгласен съм с Любомира и Благовест. Образованието в България е едно от малкото неща, които останаха здраво задушени в държавната прегръдка, след 1990-та. Училището е машина за пропаганда и власт имащите не искат да изпускат лоста за управление на обществото. За сегашните управляващи, да се лишиш от възможността да произвеждаш тълпа, която е лесно манипулируема, означава да изгубиш властта. Затова в образованието няма свобода, защото на господа управниците не им изнася в България да се раждат и растат свободни и независими хора. Е, новината за тях е, че вече изпуснаха поводите и слава Богу, има смели родители, които си вършат работата. Само така ще има бъдеще за страната ни!
@13,15,16 Начи, ем да е безплатно,ем да отговаря на кретенските ви критерии! Като сте толко отворени си изпращате магаретата в Швейцария в пансион и преставате да риветИ!Там ше ви ги социализират екстра,ама хем ше си плащате. Плещите колко да не заспите!
Много съм против домашното обучение. Не съм убеден, че хората, които го подкрепят, са напълно наясно с ролята на училището - или поне каква би трябвало да бъде тя. Ролята на училището е да поднесе на децата систематизирано базови познания по език, науки, история, изкуства и така нататък. Знания, които родителите им или нямат, или ако ги имат, не разполагат с необходимите умения да ги поднесат другиму, особено пък на дете. Ролята на училището е да даде на децата един широк набор от знания, който да им даде избор в каква посока да се развиват. Другата роля на училището е именно да ги откъсне от родителите им - да ги постави в среда, където да получат образование, необременено от идеология. Дадем ли на всички право да обучават сами децата си, даваме го на религиозни фанатици, които ще възпитат децата си в омраза, на конспиративни теоретици, които ще възпитат децата си в страх, откровени малоумници, които ще научат децата си, че науката е форма на черна магия, както и на най-нормални хора, за които, например, литературата не е никакъв приоритет и съответно изобщо няма да отворят този прозорец пред децата си. Училището поне донякъде може да противодейства на това. Или поне би трябвало да може. Социализирането е отделен въпрос - и е важно, но далеч не е най-важното.
Доброто домашно обучение определено е постижимо - съществуват толкова добре образовани и ерудирани родители, които биха могли да дадат по-добро (най-малкото начално) образование на децата си, отколкото им дава българското училище. Поради редица причини, които Дракон споменава, обаче, не е практично да се позволява домашното обучение, освен ако не се въведат Драконови квалифициращи условия и мерки за намеса на държавата в случай, че родителите не се окажат на необходимото ниво. А такива мерки единствено биха довели до социално напрежение заради накърненото самочувствие на родителите, които пожелаят да обучават децата си в домашни условия, но се окажат недостатъчно квалифицирани и компетентни.
Дракон с кисело зеле знае закона на Гудуин, само дето не да види именно своя пост като повод за проявата му. Любомира, вместо да изпадаш до лични нападки, можеше да ми посочиш къде греша. Защото, в действителност, последният ти коментар действа до голяма степен в подкрепа на твърдението ми. Съжалявам, че го казвам, но аз не желая хора, които излизат на протест против доматите с ДНК, да имат право да обучават домашно децата си на биология. Не искам идиотът, който ще си напише името с три правописни грешки, да има право да обучава домашно децата си на граматика. Не мога да приема креационистът да обучава детето си домашно в каквато и да било наука. Пък ти си мисли каквото си искаш. Можеш ли да кажеш трите принципа на механиката? Ей така, веднага, без да търсиш в Гугъл? А да анализираш творчеството на Шекспир? А да познаваш случайно биографията на Пикасо? Чакай малко, в коя година е роден Моцарт? Знаеш ли десетте Божи заповеди подред? Известно ли ти е какво стои зад абревиатурата "ДНК"? А адекватна дефиниция на понятието "химична реакция"? Това са все неща, които се покриват максимум в началото на гимназията. Като се изключи Шекспир, всичко останало се учи нейде докъм седми клас. Ако не можеш да отговориш адекватно на всички тези въпроси (и на още хиляда пъти по толкова, и това само за догимназиалния материал), как ще предадеш на дете познания по съответните предмети? Безспорно има хора, които могат да дадат адекватно домашно обучение на децата си. Но колко са? Да не говорим, че в огромна част от случаите това са хора, които осъзнават собствените си ограничения и не биха тръгнали да ги налагат и на децата си, ако имат друг избор. Докато писах този пост, се е появил и коментар на Деовин, с който съм доста съгласен.
Апропо, склонен съм да мисля, че вероятността преводач и църковен пастор да дадат на децата си образование, по-добро от училищното, е сравнително ниска. Нищо лично, просто наблюдение.