Домашен ученик

В днешно време всички сме някакъв вид документалисти - къде целенасочено, къде по неволя. Снимаме, записваме, споделяме мигновено - и така малко или много „взимаме хляба" на професионалистите в областта. Или пък не съвсем?

Всъщност, улесненият достъп до технологии не е променил съществено ролята на класическия документалист. Той продължава да търси теми, които по някакъв начин раздвижват обществото и предлагат различна и неочаквана гледна точка.

Това успя да направи един от опитните наши документалисти - Ралица Димитрова, заедно с обичайния си партньор, включително и в живота - оператора и продуцент Пламен Герасимов. Тя го постигна, повдигайки един противоречив въпрос - имат ли право родителите сами да образоват децата си.

Нейният филм „Аз съм домашен ученик" разказва за първото поколение домашни ученици в съвременна България. Те не ходят на училище и биват обучавани вкъщи от своите родители - или съвсем самостоятелно, или чрез спомагателни материали и дистанционни програми. Част от децата са ходили на училище и в един момент са прекъснали, други никога не са влизали в класна стая.

Методът все още е доста непознат в България, макар че домашно образование у нас е имало и преди 9 септември 1944 г., когато е било нещо съвсем естествено. Днес е напълно нелегално, но семействата, които застават пред камерата във филма, показват на всички, че не се крият от обществена критика.

„Просто отглеждаме децата си, както се е правело винаги", обяснява един от родителите в „Аз съм домашен ученик". „Изборът на героите ми е техен - неочакван, плашещ и объркващ за повечето хора. Но всеки поглед към неочакваното е повод да премерим собствените си критерии и да прокараме собствена следа", казва авторката Ралица Димитрова.

„Когато започнахме да обикаляме България и да проучваме начина на живот на тези, които са се посветили на домашно образование, тази тема беше почти непозната у нас .. не че сега е особено популярна)", добавя тя.

И продължава с разказа: „Самите семейства се учудваха, понякога дори се плашеха, от вниманието, което предизвикваха. Някои дори отказаха да се снимат. Други пък след прожекцията на филма съжаляваха, защото не бяха убедени, че е трябвало да влизат в центъра на публичния интерес".

Извън закона

Какво все пак представлява домашният ученик - бунт срещу образователната система? Бойкот на обществото или просто някакво отчаяние? Изглежда не е нито едно от тези неща. Родителите уверяват, че нямат желание нито да се бунтуват, нито да изключват детето си от обществото. Все пак те признават, че не харесват образователната система и нямат доверие в учителите, напротив - убедени са, че училищната среда се отразява зле на децата им.

В световен мащаб доста родители споделят това мнение. Затова домашното образование е световно движение, което е и напълно законно в някои страни, като например Англия и САЩ.

У нас обаче училището е задължително до 16-годишна възраст, тъй че всички тези семейства на практика са извън закона. Не че това е трогнало властите - повечето „нарушители" признават, че не са притеснявани по никакъв начин от институциите. „Те не ни търсят, и ние не ги търсим, и така", смеят се двама от родителите във филма.

Въпросителните

Естествено, дори да оставим закона настрана, не всеки може да си позволи домашно образование. Като начало, методът предполага поне един от двамата родители да има възможност редовно да си бъде у дома.

След това възникват множеството въпроси - на всички тях родителите твърдят, че са намерили решения. Например - за точната система на преподаване, за социализацията на децата, както и какво става с тях впоследствие, щом като не получават дипломи за основно и средно образование.

„Повечето чужди университети и без това не признават българското средно образование", казва по последния въпрос един от родителите във филма. Но пък българските университети изискват диплома от кандидатите да учат в тях.

Ето защо родителите настояват домашното образование да се предвиди в законодателството - според тях е достатъчно да се внесе поправка в закона за висшите училища, която да допуска домашно образованите деца до кандидат-студентските изпити, пък там - каквото сабя покаже.

„Филмът винаги предизвикваше дискусии и, за мое съжаление, не точно в плоскостта, която аз бих искала", признава Ралица Димитрова. „Обикновено въпросите винаги започваха с: "А вие самата одобрявате ли...". И всеки път ми се налагаше да казвам, че ако снимахме филми или говорехме и пишехме само за неща, които одобряваме и харесваме, светът щеше да е залят с любовни излияния и пълно игнориране на разнообразието и различността".

Тя съжалява също, че при повечето дискусии й се е налагало да защитава домашното образование (а това не е било нейна цел в нито един момент) и твърде малко да говори за филма като художествен факт.

На „Златния ритон"

Премиерата на филма беше на 5 февруари тази година, а сега „Аз съм домашен ученик" участва и на юбилейния „Златен ритон" в Пловдив.

В 20-ото си издание Ритонът се е утвърдил като сцена, на която българските документалисти (и аниматори) могат да покажат творчеството си. Фестивалът е именно за филми като „Аз съм домашен ученик" и за идеи, които интригуват, провокират и предлагат различна гледна точка към света.

Някои от другите теми, вдъхновили авторите тази година, бяха животът на ромската общност у нас, борбата за оцеляване на българите в условията на резки политически преходи, обърканата съдба на голобърдците след Балканската война, трафикът на български жени, както и кое превръща България в една от малкото страни в ЕС, които са донори на деца за осиновяване в чужбина.

В разгара на фестивала, показал тези филми, Ралица е категорична, че дори условията за правене на документалистика да се променят, корените си остават същите.

„Всички все още знаем азбуката и можем да пишем, но не всички са велики писатели. Телефоните и камерите са просто инструмент, те не мислят сами, а са насочени от човек и идея. И ако има интересна история, личност, поглед към нещата - ето тогава вече можем да говорим за документалистика", казва тя.

„Аз съм домашен ученик" вече стигна до чужбина, като беше показан в Испания и в Германия, и със сигурност ще продължи да предизвиква множество дискусии - именно в това е идеята му.

„Целта на филма е да покаже различен вид мислене и действие - различен от обикновеното и ежедневното. Което да ни кара да помислим какво самите ние бихме избрали, направили, харесали. Да помислим за правилното и неправилното, доброто и лошото. Да потърсим свои отговори на въпросите", завършва Ралица.

#79 Дракон с кисело зеле 26.12.2013 в 09:37:45

Може ли когато някой реши да ми отговаря, да ми прочете внимателно коментарите? Честно, радетелите на домашното обучение сте толкова невнимателни читатели, че просто няма как да образовате едно дете както трябва.

#81 Дракон с кисело зеле 26.12.2013 в 10:55:04

Трябва ли да се самоцитирам?

#82 deowin 26.12.2013 в 16:39:14

Neera, твоят аргумент за това, че трябва да се даде шанс на домашното обучение, защото нито държавното има 100% успеваемост, нито домашното е 100% провал, е неразумен. Това е все едно да твърдиш, че е редно на болните от гнойна ангина да им се дава избор - или антибиотици, или горещи компреси с ракия и черен пипер, защото нито антибиотиците са гаранция за успех, нито компресите са гаранция за летален изход. Образованието на децата е сходно с лекуването на животозастрашаваща болест по това, че имаш само един шанс, и, ако се провалиш, няма втори опит.

#83 Spiro 26.12.2013 в 17:27:04

Ще си позволя да цитирам и да коментирам. >>> Neera, твоят аргумент за това, че трябва да се даде шанс на домашното обучение, защото нито държавното има 100% успеваемост, нито домашното е 100% провал, е неразумен. Това е все едно да твърдиш, че е редно на болните от гнойна ангина да им се дава избор - или антибиотици, или горещи компреси с ракия и черен пипер, защото нито антибиотиците са гаранция за успех, нито компресите са гаранция за летален изход. ### Deowin, в лечението трябва да има конкуренти лекарствени препарати за да има прогрес, иначе нямаше да ги има антибиотиците Откъде имате очакването, че домашното образвоание е черенпипер, а че не е още по-добър антибиотик, която не е широкоспектърен а е фокусиран конкретно за самият болен? Държавното образование се опитва да направи широкоспекърно лекарство за всички и затова ефекта на действие е слаб. Да не говорим, че то дава в много случаи странични ефекти >>> Образованието на децата е сходно с лекуването на животозастрашаваща болест по това, че имаш само един шанс, и, ако се провалиш, няма втори опит. ### Това е добре да го разбере образователното министерство. Може би именно това е причината родителите да търсят алтернатива на държавното министерство. Може би също така е добре да поясним, че когато говорим за домашно образование не става дума за майка и баща многзнайковци , които преподават по всички предмети сами и си измислят учебниците или карат на стари спомени. В домашното училище- родителите менажират процеса по избор на програма за обучение, избор на учители, упражняване на контрол при изучаването на материалиа, изборна извънкласни меропрриятия и т.н.. Това образование може да бъде съчетано с много и различни форми на обучение. С други думи просто говорим за пазрна алтернатива. Освен домашно образование има и кооперативно и то също е конкурент на държавното. Но то е намерило широко приложение в страни като Швейцария например. Според вас и там ли хората не са рабрали, че майката държава се грижи "най-добре" за децата?

#84 deowin 26.12.2013 в 17:48:32

>Откъде имате очакването, че домашното образвоание е черенпипер От очевидното и огромно сходство между начина на аргументация на привържениците на домашно обучение и тези на произволна друга ненаучна боза, била тя антивакс, анти-ГМО, хомеопатия, марихуаната-лекува-рак, Буш-взриви-кулите и прочие - така са правели нашите деди, то е природно, естествено, вие сте овце ако вярвате на правителството/науката/специалистите/когото-и-да-е-освен-мен и т.н. Изпитвам дълбока неприязън към всеки, който е достатъчно арогантен и лишен от умереност и смиреност, за да се мисли за по-вещ от произволен специалист в произволна област. Иронично, точно такива хора обикновено се оказват на по-ниско от средностатистическото ниво на компетентност, в ярък контраст с огромните си претенции.

#85 deowin 26.12.2013 в 20:49:10

Между другото, погледнах документалния филм с надеждата, че ще видя поне малко родители, които осъзнават отговорността на това, с което са се наели, какви са истинските трудности, и показват, че биха имали правилния подход и умения да се справят с тях. Не видях такива. Видях единствено хора, на които сериозно им липсва опитът, квалификацията, обективният поглед върху света, за да са наясно със собствените си ограничения и да бъдат поне що-годе качествен заместител на училището за децата си. Няколко извадки: >Жената: Смяташ ли, че го социализираме, че то е в добра социална среда, в която да бъде социализирано? >Мъжът: Той няма друг избор, той.. ние сме му пример, той откъде да види за бъдещето, откъде да види какво да прави? Той ще гледа нас. >Детето, плахо: Да, да. >Мъжът: А така! (wtf, честно) >Като си останах във вкъщи, и просто видях колко благотворно се оказва това мое стоене вкъщи на Тони, и това някак си като че ли ми даде някаква увереност, че аз мога да си се грижа за моето си дете, няма нужда да съм квалифициран специалист за да мога да се грижа за моето дете. (типичен пример за арогантната самоувереност без каквато и да било база, за която говорех) >Училището в сегашния му вариант не е добра идея, не отговаря на нуждите на обществото, защото не възпитава децата във умения, които ще им трябват във живота, не ги подготвя за живота, а само им дава факти и ограничения. Ограниченията на социума. (докато учи детето си как да готви - несъмнено по-важни житейски умения, отколкото математика, биология, химия, физика, история, музика или чужди езици, и му налага собствените си, едностранни ограничения) >Майката: Ако искам моето дете да бъде религиозно, да знае нещо за религият, аз ще му го преподам, няма как. Няма да му преподам теорията на Дарвин, тоест, те знаят какво е теорията на Дарвин, обаче знаят и другата страна. Те вече знаят. Нали, мамо? А така. От какво е произлезнал човекът, мамо, според чичко Дарвин? >Детето: От маймуна. >Майката: А светът от какво е произлезнал? >Детето: От преисторическа субстанция. >Майката: А така! (освен, че налага собствената си религиозна индоктринизация на детето си, има наглостта да споменава Дарвин със снизходителния тон, който определено не дава опция на детето - неговият мозък бива напълно промит и формиран от личната гледна точка на майката; "преисторическата субстанция" е просто черешката на лайняната торта от предразсъдъци и необразовани глупости, прокарвани като "възпитание")

#86 Neera 27.12.2013 в 00:08:20

Деовин, давате ли си сметка, че като хвърляте кал по други хора оцапвате най-напред себе си. Вие обвинявате родителите, че надценяват своите способности, а вие не правите ли същото, щом претендирате, че от няколко минути разговор и няколко реплики сте проникнали в същността на човека насреща. На какво се възмущавате - че едно момче е плахо пред камера? Като че ли всеки ден идват телевизионни екипи да снимат и трябва да имаме сценично поведение като професионалисти. Или ролевите модели на момчето са хората от близкото му обкръжение? Това пък от кога стана престъпление. После се жалвате, че една майка забелязала, че присъствието й вкъщи се отразява благотворно на по-голямото й дете. Ами че естествено, децата обикновено копнеят да бъдат с родителите си, за тях това е най-естественото нещо. Всъщност обратното не е нормално - да си родител и да те е страх да прекарваш време с детето си, да се чувстваш неуверен в това. Или пък заяждането с обучението в домакински умения. Може би екипът е трябвало да отдели цяла седмица от своето време и да снима всяка минута от ежедневието на това семейство, за да може ваше величество да се увери, че освен готвене в това семейство се учи и химия, и физика, и музика, и т.н. Това не е добър атестат за вашето критично мислене. По-скоро подсказва наличието на предразсъдъци. И накрая черешката на тортата: възмущавате се, че родителите щели да натрапят своята религия на децата си. Веднага си проличава атеистичната школовка във вашето мислене. В цялата история на човечеството хората ценят приемствеността на ценностите и убежденията между деца и родители. Неприязънта към това явление и натоварването му с негативни краски е нещо сравнително ново, резултат от опита на държавата да откъсне децата от средата и ценностите на техните родители чрез училищното образование, което е под неин контрол. И честно, не виждам какво толкова се възмущавате. Вие нямате ли деца на училищна възраст? Имате ли представа каква посредственост цари в училищата днес? Една шепа смелчаци и ентусиасти се опитват да направят най-доброто за децата си и вие сте на контра, защото децата не ходят в училище? За какво да ходят и да си губят времето, ако имат по-добра алтернатива? То бива човек да е заслепен, но вашето е направо диагноза. Уж сте много големи защитници на индивидуалните интереси на децата, а в същото време защитавате това безсмислено похабяване на хиляди детски съдби наречено държавна образователна система. На който му харесва - нека да стои там и да се учи. Но има много деца, на които не им харесва и те трябва да имат свободата да учат по друг начин, а не да бъдат принасяни в жертва на системата.

#87 deowin 27.12.2013 в 01:49:26

>претендирате, че от няколко минути разговор и няколко реплики сте проникнали в същността на човека насреща Напротив - нищо подобно не претендирам. Единственото, което казвам, е, че от бегли и повърхностни наблюдения личат големи проблеми в тези хора. Ако имаше начин и си направех труда да проникна в същността им, бих могъл да бъда по-конкретен за тяхната степен, произход, и прочие. Но не е нужно. Все едно в контекста на бягане на триатлони да обърнем внимание на някой супер тлъст човек - да, надебеляването му може да е следствие на какво ли не; да, може количеството мускули под обилните му сланини да е от минимално до огромно; да, може да е добър човек или пълен психопат. В контекста на триатлони, обаче, аз мога от един единствен бегъл поглед и повърхностно наблюдение да ти кажа с голяма степен на сигурност, че той би имал сериозни проблеми с бягането на триатлон. >хвърляте кал по други хора Този израз се използва, когато окалването е самоцел. Аз, обаче, не соча очевидните проблеми на хората от документалния филм с цел да ги обидя или нещо сходно долнопробно и безсмислено. Правя го единствено за да подкрепя аргумента си, че да се позволи на куцо и сакато да обучава децата си в домашни условия би имало сериозни отрицателни последствия върху тези деца, и, като следствие, върху обществото като цяло. Което е добра причина обществото да не го позволи. >Веднага си проличава атеистичната школовка във вашето мислене Напротив. Проличава си нетърпението към натрапването на предразсъдъци и митология на равна нога (и, всъщност, ако обърнеш внимание на конкретния случай - като значително по-важни, точни и обяснявящи реалността) със защитими, опровергаеми, научни теории. Защото хора, които са склонни да преподават религиозни митове за създаването на света, креационизъм, интелигентен дизайн и прочие ненаучни глупости, не трябва да се допускат до деца. Натъртвам на думата ненаучни, вземи погледни какво точно означава, защото има съвсем точен, конкретен смисъл, който ти ми се струва вероятно да не знаеш и затова да си мислиш, че теорията на Дарвин е просто теория, точно както теорията за Бог, Адам, Ева и прочие. А разликата е качествена, не количествена. Деца, възпитани в домашната среда, показана във филма, ще пораснат като несъвместими с модерния свят варвари, и то без дори да им се даде шанс, опция, възможност за избор. А децата са съвсем истински човешки същества, на които се полага изконното човешко право на свобода и избор, а не са лична собственост на родителите им. И докато на практика родителите им имат силата да ги превърнат и оформят в каквото си себеподобно извращение пожелаят, да използват тази си сила, както показаните във филма очевидно правят, е гнусно, недостойно, себично и отрича децата им като отделни, индивидуални човешки същества с право на избор, а ги превръща в неодушевени обекти на притежание.

#88 Дракон с кисело зеле 27.12.2013 в 11:21:05

Последният абзац в коментара на Деовин напълно приключва темата, впрочем. Това се опитвам да кажа през цялото време.

#89 Spiro 27.12.2013 в 12:49:32

Г-н deowin, подхождате с предразсъдъци към филма и към домашното образование, правите обобщения на базата на еденични наблюдения и генерални изводи, които не са общовалидни нито за самите деца, нито за всички домашни ученици. Това, че има хора, които не приемат еволюционната теория не означава, че всички домашни ученици отхвърлят дарвинизма и не го изучават. От друга страна в никакъв случай не можем да кажем, че вашите разбирания или разбиранията на шепа чиновници назначени от текущото държавно управление могат да бъдат критерий за това какво е наука, и какво не е наука. Тези разбирания не могат да бъдат еталон за всеки нормален човек. Нямаме нужда от мракобесие и полиция на мисълта. Сега ще ви скицирам набързо една друга гледна точка за Дарвиновата еволюция различна от вашата. Макар моята любов да са компютрите, математиката и физиката, далеч не съм съгласен, че еволюцията е най-добрият мироглед за произхода на света или пък, че е научно доказана. При все, че преди да говорим за наука трябва да говорим за епистимология (теория на познанието) и епистимологични предпоставки и едва когато си изясним тези понятия можем да говорим за наука. Сега малко забавни моменти от еволюцията и теорията на чичко Дарвин: Ще спра вниманието ви на няколко предпоставки от еволюционната теория, а вие сами преценете доколко тази теория може да се нарече наука. 1. Движещ фактор на еволюцията е СЛУЧАЙНОСТТА. Там където случайността е основен движещ фактор има ЕНТРОПИЯ, а не ЛОГИКА, СИСТЕМАТИКА и ПРЕДВИДИМ ЗАКОН. Ако случайността е движеща сила, то не можем да говорим за научни закони (респективно наука), а за хаос. А да вменяваме на случайността разум е повече от глупаво и научно неиздържано. С предпоставката за СЛУЧАЙНОСТТА като движеща сили, господата еволюционисти не могат да защитят собствените си наблюдения и становища - закономенрностите които са наблюдавали в природата преди кратко време вече може да са невалидни, защото случайността най-вероятно вече е направила валидни други (различни от тези по времето на наблюдението) движещи сили и закони и тогава тези "научни" наблюдения са валидни само за отрязъка от време когато са наблюдавани и в момента нямат НИКАКВА стойност. Господата еволюционисти говорят за еволюцията като наука изхождайки от презумпцията за наличието на върховен творец, който поддържа епистимологичните и всички други научни закони постоянно общовалидни и непроменими, неподвластни на еволюционните движещи сили за да може техните съждения да имат някаква стойност. (С други думи еволюционистите, за да говорят за "наука" се нуждаят от това, което отхвърлят в самото начало на своята теория - наличието на върховен творец и създател). 2. Не е вярна формулата: НИЩО + МНОГО ВРЕМЕ = НЕЩО. Теория, която се базира тази формула не е наука. Тя е по близо до окултизъм и черна магия. Вероятно след няколко хиляди години нормалните хора ще пишат със снисхождение, че невежите хора на 20 век вярвали в любопитната глупост, че живота се е самозародил и че маймуната е станала човек, и ще се учудват колко дълго е устояла тази глупост във времето. По същият начин, по който ние се учудваме за някои неща от тъмните векове. 3. Ярък пропуск на Дарвиновата теория също е липсата на обяснение как от неживата материя се появява жива материя. 4. Последно /малко смях/, но не на последно място буди интерес - как част от рибите са стояли гладни във водата милиони години и опитвайки се да излезнат на сушата, за да търсят храна, са станали земноводни. Питам се какво са яли и как са се размножавали през тези МИЛИОНИ години докато са чакали да им поникнат крака и да им се образува от само себе си дихателна система пригодна за сушата. Нали са се опитвали да излезната на сушата защото е нямало храна? А след като са изкарали толкова милиони в това нямане на храна (интересно как), защо въобще им е трябвало да излизат? Също интересен остава въпроса - От къде се е самопоявила храната на сушата, че на всичкото отгоре пригодна за самоосъвършенствалите се риби, които са се превърнали в земноводни?) Ако сега някой напише подобна "наука" ще го обявявт за луд и ще го пратят в психиатрията понеже е опасен за себе си , а освен това, както се вижда от приложението на социалният дарвинизъм този индивид е опасен и за обществото.

#90 John Smith 27.12.2013 в 14:02:18

Спиро.....ти утепа коня....неам думи.... Прочел си в някой сайт , туй онуй , нагласил си го спрямо собствените представи и го преподаваш на децата си?? Хамилтон да го духа, Уилямс и Смит тоже . Генетиката е магия...ДНК няма .. щот Господ ни е омесил от кал. Или си привърженик на креационистите?? Тази статия трябва да се казва "Как да си отгледаме психопати". ps Случайността като фактор, няма да я коментирам, щот предполагам и мутацията е магия.

#91 John Smith 27.12.2013 в 14:43:16

http://en.wikipedia.org/wiki/Homeschooling_international_status_and_statistics В повечето държави е Европа и света е забранено или правно регламентирано при ограничителни условия. Деца с увреждания, специални нужди или чието състояние не им позволява да присъстват физически в едно училище могат да бъдат обучавани в къщи, под ръководството на акредитиран учител.

#92 Xaoc 27.12.2013 в 15:25:23

Пфу! Вместо минус, дадох "+" на Спиро. Първо, от цяла страница коментар, се хваща за теорията на Дарвин. Второ, опровергаването на тази теория е толкова нескопосано и дори смешно, че не си струваше четенето на коментара. Трето - господинът не написа нищо по темата на статията.

#93 asdfsd 27.12.2013 в 15:26:26

Мда. Спиро със сигурност няма предвид господа, иска му се нещо по-тека. Дренчев също утепа коня. Дренчев, тая скрита цел е нещо бъгната, не мислиш ли? Откакто произведе сурия "по професия родител" няма учени, няма учители, няма лекари - държавната месомелачка трепери под съпровода на пинк флойд. Изгледах филма. Пропуснаха да покажат как на лъвовете ежедневно е повтаряно да се не връзват на лошите овце отвън, щото са специални. Но определено пролича кое е основното, което са научили. Нъй-доброто.

#94 Spiro 27.12.2013 в 15:30:53

Джонка (John Smith), да ръсиш мозък е лесно. Не коня, направо коча с дъската утепа с тази мааленска критика! За теб знанията по епистимологията (по простичко казано - теория на познанието) си са ала бала работа и натурийка от някой сайт и от тук и таме. Нищо по същество не си отговорил на тези четири еволюционни предпоставки. Замерваш с имена та дано да хване място. А генетиката и ДНК-то водят в посока различна от тази, която предполагаш. Да ти припомня нещо от генетиката - имаше един закон на г-н Мендел за запазване на вида /ще го кажа простичко, за да може хора, като Джонката, които пишат простовато и безцеремонно и те да го разберат без дори да са чели генетика/ Този закон, гласи, че от картунка се ражда картунка, а от маймунка, се ражда маймунка. От риба, земноводно не става. И още нещо, написаното беше една илюстрация за по различен мироглед, нещо с което вие критиците на домашното училище (които пишете тук) не може да се примирите - да има инакомислещи и отговорни хора. Аз илюстрирах как Deowin, търси под вола теле, а ти Джонка тръгна да търсиш и под телето какво да сложиш. Айде поспри се малко. Случайността като фактор в еволюцията и да я коментираш на това ниво на което ни пишеш файда няма, така че по добре е да си траеш.

Новините

Най-четените