В днешно време всички сме някакъв вид документалисти - къде целенасочено, къде по неволя. Снимаме, записваме, споделяме мигновено - и така малко или много „взимаме хляба" на професионалистите в областта. Или пък не съвсем?
Всъщност, улесненият достъп до технологии не е променил съществено ролята на класическия документалист. Той продължава да търси теми, които по някакъв начин раздвижват обществото и предлагат различна и неочаквана гледна точка.
Това успя да направи един от опитните наши документалисти - Ралица Димитрова, заедно с обичайния си партньор, включително и в живота - оператора и продуцент Пламен Герасимов. Тя го постигна, повдигайки един противоречив въпрос - имат ли право родителите сами да образоват децата си.
Нейният филм „Аз съм домашен ученик" разказва за първото поколение домашни ученици в съвременна България. Те не ходят на училище и биват обучавани вкъщи от своите родители - или съвсем самостоятелно, или чрез спомагателни материали и дистанционни програми. Част от децата са ходили на училище и в един момент са прекъснали, други никога не са влизали в класна стая.
Методът все още е доста непознат в България, макар че домашно образование у нас е имало и преди 9 септември 1944 г., когато е било нещо съвсем естествено. Днес е напълно нелегално, но семействата, които застават пред камерата във филма, показват на всички, че не се крият от обществена критика.
„Просто отглеждаме децата си, както се е правело винаги", обяснява един от родителите в „Аз съм домашен ученик". „Изборът на героите ми е техен - неочакван, плашещ и объркващ за повечето хора. Но всеки поглед към неочакваното е повод да премерим собствените си критерии и да прокараме собствена следа", казва авторката Ралица Димитрова.
„Когато започнахме да обикаляме България и да проучваме начина на живот на тези, които са се посветили на домашно образование, тази тема беше почти непозната у нас .. не че сега е особено популярна)", добавя тя.
И продължава с разказа: „Самите семейства се учудваха, понякога дори се плашеха, от вниманието, което предизвикваха. Някои дори отказаха да се снимат. Други пък след прожекцията на филма съжаляваха, защото не бяха убедени, че е трябвало да влизат в центъра на публичния интерес".
Извън закона
Какво все пак представлява домашният ученик - бунт срещу образователната система? Бойкот на обществото или просто някакво отчаяние? Изглежда не е нито едно от тези неща. Родителите уверяват, че нямат желание нито да се бунтуват, нито да изключват детето си от обществото. Все пак те признават, че не харесват образователната система и нямат доверие в учителите, напротив - убедени са, че училищната среда се отразява зле на децата им.
В световен мащаб доста родители споделят това мнение. Затова домашното образование е световно движение, което е и напълно законно в някои страни, като например Англия и САЩ.
У нас обаче училището е задължително до 16-годишна възраст, тъй че всички тези семейства на практика са извън закона. Не че това е трогнало властите - повечето „нарушители" признават, че не са притеснявани по никакъв начин от институциите. „Те не ни търсят, и ние не ги търсим, и така", смеят се двама от родителите във филма.
Въпросителните
Естествено, дори да оставим закона настрана, не всеки може да си позволи домашно образование. Като начало, методът предполага поне един от двамата родители да има възможност редовно да си бъде у дома.
След това възникват множеството въпроси - на всички тях родителите твърдят, че са намерили решения. Например - за точната система на преподаване, за социализацията на децата, както и какво става с тях впоследствие, щом като не получават дипломи за основно и средно образование.
„Повечето чужди университети и без това не признават българското средно образование", казва по последния въпрос един от родителите във филма. Но пък българските университети изискват диплома от кандидатите да учат в тях.
Ето защо родителите настояват домашното образование да се предвиди в законодателството - според тях е достатъчно да се внесе поправка в закона за висшите училища, която да допуска домашно образованите деца до кандидат-студентските изпити, пък там - каквото сабя покаже.
„Филмът винаги предизвикваше дискусии и, за мое съжаление, не точно в плоскостта, която аз бих искала", признава Ралица Димитрова. „Обикновено въпросите винаги започваха с: "А вие самата одобрявате ли...". И всеки път ми се налагаше да казвам, че ако снимахме филми или говорехме и пишехме само за неща, които одобряваме и харесваме, светът щеше да е залят с любовни излияния и пълно игнориране на разнообразието и различността".
Тя съжалява също, че при повечето дискусии й се е налагало да защитава домашното образование (а това не е било нейна цел в нито един момент) и твърде малко да говори за филма като художествен факт.
На „Златния ритон"
Премиерата на филма беше на 5 февруари тази година, а сега „Аз съм домашен ученик" участва и на юбилейния „Златен ритон" в Пловдив.
В 20-ото си издание Ритонът се е утвърдил като сцена, на която българските документалисти (и аниматори) могат да покажат творчеството си. Фестивалът е именно за филми като „Аз съм домашен ученик" и за идеи, които интригуват, провокират и предлагат различна гледна точка към света.
Някои от другите теми, вдъхновили авторите тази година, бяха животът на ромската общност у нас, борбата за оцеляване на българите в условията на резки политически преходи, обърканата съдба на голобърдците след Балканската война, трафикът на български жени, както и кое превръща България в една от малкото страни в ЕС, които са донори на деца за осиновяване в чужбина.
В разгара на фестивала, показал тези филми, Ралица е категорична, че дори условията за правене на документалистика да се променят, корените си остават същите.
„Всички все още знаем азбуката и можем да пишем, но не всички са велики писатели. Телефоните и камерите са просто инструмент, те не мислят сами, а са насочени от човек и идея. И ако има интересна история, личност, поглед към нещата - ето тогава вече можем да говорим за документалистика", казва тя.
„Аз съм домашен ученик" вече стигна до чужбина, като беше показан в Испания и в Германия, и със сигурност ще продължи да предизвиква множество дискусии - именно в това е идеята му.
„Целта на филма е да покаже различен вид мислене и действие - различен от обикновеното и ежедневното. Което да ни кара да помислим какво самите ние бихме избрали, направили, харесали. Да помислим за правилното и неправилното, доброто и лошото. Да потърсим свои отговори на въпросите", завършва Ралица.
Спиро, не мога да разбера как може да твърдиш, че обичаш математиката, и да изписваш толкова много логически необосновани глупости. Всичко, буквално всичко, което си написал под тази статия, или няма връзка с нея, или е пълна тъпотия, или и двете.
Spiro, както вече нееднократно казах - имаш силата да повредиш децата си както намериш за добре. Щом явно се мислиш за неразбран гений, който е стигнал до истините за живота, и ти липсва всякакво интелектуално смирение и трезва рационалност, вероятно ще предадеш на децата си всичките тия неща, дето ги изписа в обемистия си коментар. Аз, лично, стигнах до точка 1 за ентропията и крещящото, обобщително, неграмотно опростенчество ми дойде в повече. Естествено, първосигналната ти коленна реакция ще бъде точно толкова предвидима - аз съм тъп и ограничен, не умея да вникна в гениалните ти умозаключения и, изобщо, съм недостоен за истината. Е, ще ми се наложи да се науча да живея и без нея. Твоите деца, за съжаление обаче, няма да имат свободата на този избор. Но това, че ти ще си безмерно горд с това, че те ще споделят "истините" за света, които им нагнетиш насила в главите, съвсем не означава, че ще си постигнал нещо добро за тях. Ще си постигнал нещо добро единствено за себе си и собственото си его. За това говорихме.
Спиро, уцелил съм те - креационист си. "Този закон, гласи, че от картунка се ражда картунка, а от маймунка, се ражда маймунка. От риба, земноводно не става." И да ти допълня разсъжденията " В живите организми протичат изменения, които се пораждат от следните фактори: околната среда, рекомбинация на гените, мутация и естествен отбор. Въпреки това обаче предизвиканите от тези фактори изменения неизменно се ограничават в пределите на дадения вид и не способстват за възникването на нови видове живи организми. Произходът на новите видове е свързан със свърхестествени причини - с чудото на Творението." Тва е Спиро, както прасенцето каза, можеш да учиш детето си ,че има свръхестествени причини, магии, вещици, секти и Дед Мароз, да го направиш джихадист или християнски фундаменталист- това е твое право.... ама след училище.
>социалните функции могат да се реализират в квартала/града/селото Единствено ако тези социални функции се изчерпват с игра с други деца. Но, според мен, след яслата/градината, на децата почва да им е нужно освен да играят, и да учат и работят заедно, за извършват по-целеустремени дейности. Каква, мислиш, е вероятността домашно обучаваното дете да се научи да работи с други хора върху постигането на обща цел, ако единственият му контакт с другите деца е в извънучебно време? Спомни си какво си правил самият ти, когато си бил дете и си имал контакт с други деца извън училище - играли сте си, или сте се занимавали с целенасочени дейности като писане на домашни или взаимна работа върху цели, които не е задължително да са имали важното за децата незабавното удовлетворение? >Професионалното развитие във все повече професии изобщо вече не зависи от уменията на индивида да се държи и съобразява с останалите членове на колектива, а от индивидуалните му качества и умения Това ми се иска да е така, но всъщност професионалният ми опит показва, че се случва точно обратното. В корпоративния свят се оформя стабилна култура на човешките взаимоотношения, която включва стандартизирани очаквания към поведението между колегите. И докато тази култура може да е съществено различна във всяка държава, стабилизирането й е глобален и лесно наблюдаем феномен. Добър онагледяващ пример беше неотдавнашната статия със съветите за кандидатстване на работа, която прекрасно описваше стандартизираните очаквания в американската корпоративна култура.
Деовин, ако бях на ваше място щях да замълча. От срам. Че гледам, а не виждам. "Деца, възпитани в домашната среда, показана във филма, ще пораснат като несъвместими с модерния свят варвари, и то без дори да им се даде шанс, опция, възможност за избор." Аз имам щастието да познавам няколко такива "варвари". Усмихнати, целеустремени деца, които си имат своите амбиции, интереси, забавления и приятели. И имат това, защото родителите са им осигурили избор. Част от тези "варвари" споделят, че приятелите им ги гледат със завист, особено като са по-големи, защото осъзнават вече каква загуба на време е държавното образование. На много деца също им се иска да си учат от къщи и да могат да се занимават с разнообразни неща, но това решение зависи и от техните родители, а не всички могат или искат да се натоварят с тази отговорност. "...децата са съвсем истински човешки същества, на които се полага изконното човешко право на свобода и избор, а не са лична собственост на родителите им" какво ще кажете за това: Децата са съвсем истински човешки същества, на които се полага изконното човешко право на свобода и избор, а не са лична собственост на държавата. Тук въпросът е кой гарантира и се грижи за свободата на децата. Ако те нямат нужда от такъв гарант и грижа, защо законът ще им забранява да купуват и продават недвижима собственост, да шофират или да встъпват в брак, например? Очевидно този гарант, според вас, не може да са родителите, защото те са крайно опасни за децата си, ако се съди от вашите думи: "И докато на практика родителите им имат силата да ги превърнат и оформят в каквото си себеподобно извращение пожелаят..." Ако вие се гнусите от себе си и не желаете децата ви по нищо да приличат на вас, защо включвате нормалните хора във вашата категория? Ако сте логически последователен, трябва да настоявате за лицензи за родители, така че идеологически неблагонадеждните хора да бъдат отсявани и да не им се дава възможност да се репродуцират. Или да искате максимално ранно отделяне на детето от неговата семейна среда, за да не се "зарази" там от предразсъдъци. Тези идеи не са никак нови, а част от идеология, която определя на човека мястото на брънка в огромната машина на държавата. Децата категорично не са собственост на родителите, нито на държавата. Но докато станат достатъчно зрели, за да могат сами да направляват своя път в този живот, те са поверени на родителите си. Ако считате, че това е несправедливо, измислете друг начин да се размножават хората - научната фантастика е предложила достатъчно варианти. Докато бебетата се раждат при мама и тате, ще трябва да се примирите, че преди да си докопате ръцете до децата, ще трябва да изчакате да пораснат и да станат зрели хора, които да могат да мислят самостоятелно. Или ще трябва да спечелите доверието на родителите, за да ви поверят някоя конкретна задача по образованието или възпитанието на децата им. Ако обвинявате родителите в неблагонадеждност да отглеждат собствените си деца, колко повече може да са неблагонадеждни хората, които вършат това за заплата. Относно заиграването с ненаучните теории и кой трябва да бъде допускан до деца: вашите думи показват, че или нямате деца, или не осъзнавате какво говорите. На базата на съвременната наука не може да се защити логично етиката в отношенията между хората. Съвременната наука не разглежда въпроси от категорията "добро" и "зло", а при отглеждането и възпитаването на деца, тези въпроси са от първостепенно значение. Все пак не провеждаме лабораторни експерименти, а отглеждаме човешки личности. Освен това противопоставянето между наука и религия също е несъстоятелно. В развитието на науката са работили толкова дълбоко религиозни хора, че направо става смешно вашето твърдение за недопускането на такива хора до деца. Може би трябва да забраним на хора като Ойлер да преподават математика на деца, или на хора като лорд Келвин да преподават физика? Освен това: като говорите за "научни доказателства", сигурни ли сте, че децата се научават на научно и критично мислене, като им се обяснява, че човечеството съществува от някакви десетки милиони години, докато най-старите писмени източници са само на няколко хиляди години. Или като се принуждават да зубрят текстове от учебниците, защото не могат да ги разберат? Това със сигурност е много научен подход. Затова и показват отлични умения на тестовете ПИСА да анализират информация и да я прилагат към конкретни житейски ситуации. Та да обобщя: когато един човек гледа, а не вижда, си има причина за това, и тя се нарича предразсъдъци.
>Усмихнати, целеустремени деца Неаргумент. Някои от най-спокойните, усмихнати, целеустремени хора, които съм срещал, са били дълбоко религиозни, необразовани, или по друг начин хора, чиито нищожни познания за света, който ги заобикаля, съчетани с гигантските и солидно укрепени средновековни предубеждения, които изцяло определят мирогледа им, ги правят абсолютно несъвместими с модерния свят. Усмихнати варвари - колкото щеш. Отиди в произволно село, на бостана ще видиш (и) спокойни, усмихнати, добродушни старци, които, обаче, изглеждат на място единствено там - на бостана. И не ми излизай с лафа, че е най-важно децата да са спокойни, усмихнати, доволни - това определено е така, но тази цел може да се постигне с далеч по-малко увреждащи психиката методи, отколкото промиването на мозъците им и нагнетяването на средновековните предубеждения и ограничения на родителите им, без дори да се иска тяхното позволение и да им се дава право на избор. >родителите са им осигурили избор Какъв избор?? Хайде да спрем с преструвките, а? Все пак и аз гледах филма, нито в едно от интервюираните семейства не си личеше децата да са имали каквото и да било право на избор. Ако допуснем противното, то биха съществували деца, чиито родители са им предлагали домашно обучение, а те не са се съгласили и са предпочели училище. Ти видя ли такива? Аз - не. Така че нека назоваваме нещата с истинските им имена - филмът не показа родителите да се отнасят към децата си като към отделни човешки индивиди с право на избор, а като към тяхна лична собственост, с която те решават какво да правят, неодушевени предмети, които те формират според собствения си вкус с цел задоволяване на егоистични, себични нужди. >Децата .. не са лична собственост на държавата Интерпретацията, че, пращайки детето си на училище, то става "лична собственост на държавата" е безумно и абсолютно нерационално - тривиално и неграмотно заиграване с това, че думата "държава" е достатъчно обща и неконкретна, за да позволи така изказаната мисъл да продобие мнима истинност. Кой, какво точно е държавата? Какви по-точно са проявите на това, че децата, които ходят на училище, са собственост на държавата? Ще ти помогна - домашно обучаваните деца са собственост на родителите си, защото, както филмът отлично показва, те биват формирани изцяло по модела, който родителите избират. Техните виждания за света, техните ценности, дори техните малоумни предубеждения и гигантски дупки в образованието. Това, например, е конкретна проява на "са тяхна собственост". >Ако вие се гнусите от себе си и не желаете децата ви по нищо да приличат на вас Нямаш елементарна култура на аргументация. В случая си направи извод, който пасва на твоите предубеждения (че всички, които не сме съгласни с теб, ни е гнус от самите нас), и си го взе за даденост. Ако някой трябва да го е гнус от себс си, това си ти и хората от филма. Вие сте хора без морал, без достойнство, необразовани варвари, които съсипват децата си и ги оковават във веригите на собствените си огромни ограничения, единствено за да поначешат малко нищожното си, крехко его. Това вашето е морално и интелектуално робство. А робите са вашите деца. >сигурни ли сте, че децата се научават на научно и критично мислене, като им се обяснява, че човечеството съществува от някакви десетки милиони години, докато най-старите писмени източници са само на няколко хиляди години Уау. Ти си наистина абсолютно необразован варварин. Първо, ако беше ходила и внимавала в училище, щеше да знаеш, че науката никога не е твърдяла, че "човечеството съществува от някакви десетки милиони години". Второ, писмените източници имат толкова общо с проследяването на историческото развитие на човешкия род, колкото миризмата на петрола - с историята на динозаврите. Трето, ти наистина нямаш понятие какво означават думите "наука" и "научен". Нямаш хал хабер какви са конкретните изисквания една хипотеза или теория да се нарича "научна". И затова съм напълно против необразовани хора като вас да се занимават с образование. Защото, когато слепият по рождение да преподава рисуване, глухият - музика, а еднокракият - бягане, това може да е просто непрактично и неоптимално от гледна точка на обществото, но от гледна точка на учениците е също неетично и аморално.
Neera, усмихването в култивирани стада и вкъщи, го можем и 'ненормалната категория хора'. Дори без да се генерира основно от въжделения за чужда посредственост, ограничения, завист, предразсъдъци. Изобщо - сигурен индикатор, че "държавата" ни е присвоила, след това мистериозно ни е затъпяла. Лично аз, обаче, нямам проблем с това да се изолирате превантивно. Даже приветствам. )
Dear Ivan, от коментарът ти научих единствено, че си получил много образование, много си образован, и родителите ти са много образовани, имал си прекрасно детство, бил си добро момче, знаеш всичко, бил си отличник с чудесен социален живот, преподавали са ти прекрасни, известни хора, за разлика от сегашните ученици и учители, които са пълни дебили, преди сте завършвали годни за министри, а сегашните не стават и за магазинери и прочие и прочие. Добре. Разбрах. Велик си. Сега доволен ли си?
Научи само онова, защото не си прочел това: "Няма такова нещо, учи се всичко, защото всичко ти трябва. Затова домашното образование е един чудесен вариант."
Коментарите на dear ivan силно ми напомнят на един човек... .Сещате ли се кой? Пък и пресен пресен с нова регистрация от днес, предполагам от поредното IP... .
Те тука май бая народ са си повярвали, че са следващото стъпало в еволюцията... Че и бъдещите генийчета възпитават. По медицинската терминология му викат "Мания за величие". На що глупости се нагледах.. Ама то в училище кофти.. то пък след училище да не би да не е? Имало връзкари, гаменчета... То в живота после сякаш има други? Прости били учителите, несправедливи... Някой от вас да е имал някога умен и справедлив шеф? Нищо не научавали… Че да не би нещо научено в училище някога да ни е потрябвало в живота? Май забравихме, основната функция на родителя - да подготви детето си да бъде самостоятелен индивид, който да се оправя в живота. А училището? Училището е идеалната школа, за това което ги чака после нашите деца. Ама като гледам, май ще се окаже прав немския сифилистик: "Едни родители се радват, когато децата им са щастливи, самостоятелни и успели. Други родители се чувстват щастливи, когато децата им са нещастни, защото така могат да покажат, колко добри родители са те." Не сте безсмъртни мили родители на парникови цветя.
109 thefish33 | 28.12.201300:35 - кьорав да си, ще го видиш
За мен няма ли да кажеш нещо лично? Чувствам се пренебрегната и обидена. http://www.youtube.com/watch?v=_vgQalXaIxs
И аз, и аз се чувствам пренебрегнат! Може ли и за моето занимание да фърлиш една шепа боб?
Frida, с кое по-точно те впечатли Айн Ранд?