Диагноза "Кучка"

86 хетеросексуални жени-доброволки в Онтарио са разделени на групи от по две - или с приятелка, или с непозната - и заведени в лаборатория в университета "Макмастър", където учен им обяснява, че ще участват в изследване за приятелствата между жени.

Скоро обаче "изследването" е прекъснато от появата на жена.

Половината от участничките са прекъснати от слаба, руса, привлекателна дама с коса, събрана на кок, облечена в проста синя тениска и панталони в цвят каки, която учените наричат "консервативният съучастник".

Другата половина се оказват в компанията на "секси съучастника" - същата жена, която носи изрязана дълбоко блуза, къса черна рокля, ботуши и косата й е разпусната за по-секси излъчване.

Трейси Ваянкур, професор по психология в университета в Отава, и докторантът Анчал Шарма, преценяват реакцията на жените, след като двете "съучастнички" напускат помещението. Метриката, която те използват?

Скала, която измерва "доколко са кучки" жените, които реагират.

"Защо "кучки" ли? Защото това е понятието, което хората използват", обяснява тя. "Ако поискам от някоя от жените да опише какво са видели, те биха казали, че е са усетили поведението на "кучка".

Жените, които отчитат оценката, са на приблизително същата възраст като участничките - от 20 до 25 години. Те са наблюдалавали за признаци от рода на извъртане на поглед към тавана, оглеждане на "съучастниците" от глава до пети, саркастичен смях.

В един случай жена е заявила, че секси съучастничката е била облечена предизвикателно, само защото ще прави секс с професора. В друг случай дори участничка не е изчакала секси жената да напусне помещението, преди да възкликне "Какво се случва, по дяволите?!"

"Това беше направо 10 от 10 по скалата на поведението на "кучка" коментира Ваянкур.

Това, което установяват Ваянкур и Шарма, според наскоро публикуван доклад в изданието Aggressive Behavior, е на практика ясен знак, че секси съучастничката не би си спечелила особени приятели в женските среди в обозримо бъдеще.

Жените е много по-вероятно да се държат "като кучки" със секси съучастничката - почти двойно повече от колкото с другата жена; тяхната реакция тип "кучка" е по-ясно изразена, когато участничките са с приятелки, а не с непознати.

Ваянкур винаги се е интересувала от тормоза и популярността, но за нея това показва, че жените са склонни да се мразят и оплюват една друга, само защото изглеждат склонни към промискуитет.

Клиничното понятие за женско поведение тип "кучка" е "непряка агресия". Това е реално агресия, която не желаем да бъдем уловени, че проявяваме.

"Обикновено тя се проявява по такъв начин, че да не бъде открита", обяснява тя.

"Или си търсите оправдание за поведението си, от рода на "Само се шегувам". Директната агресия, за разлика от това, е физическа или вербална, пряко насочена и неприкрита".

Психолозите Рой Баумайстер и Джийн Туендж също така теоретизират, че жените, а не мъжете като цяло са тези, които потискат взаимно сексуалността си, донякъде чрез този вид непряка агресия.

"Научните теории отдават предпочитание на възгледа, че жените се стремят да ограничават взаимно сексуалността си, защото сексът е ограничен ресурс, който жените използват за договаряне с мъжете, а недостигът му поставя жените в привилегирована позиция", пишат те.

Някои може да твърдят, че е естествено жените в лабораторията да се отнасят зле с провокативно облечената жена.

В крайна сметка това е университетска среда, и изведнъж влиза натрапник, чиито "цици направо щяха да изскочат навън", както коментира една участничка.

Крайно неуместно, нали?

Затова Ваянкур прави още един експеримент, в който просто показва на участниците в изследването едно от три изображения: две от тях включват консервативно облечената жена и секси жената, облечена както описахме преди. Друго показва секси жената с тялото и лицето, променени по цифров път, така че тя да изглежда по-дебела.

После тя приканва различна група жени да коментират дали биха искали да бъдат приятелки с жената на снимката, да я запознаят с гаджето си (ако имат такова), или да я оставят да прекарва време насаме с него.

Участничките като цяло отговарят с "не" и на трите въпроса - както за по-дебелата, така и за слабата секси жена.

Има близо три пъти по-голяма вероятност да запознаят консервативно облечената жена с гаджето си, отколкото ако става дума за слабата секси жена.

Според Ваянкур това показва, че жените "се чувстват заплашени, не одобряват и наказват жените, които изглеждат или се държат като склонни към промискуитет", независимо от теглото им.

Изследването на Ваянкур е скромно по мащаб, но е едно от първите, демонстриращи лепенето на етикети и в експериментален контекст.

Жените обаче не са справят много по-добре и в по-ранни изследвания по въпроса с непряката агресия.

Допълнителни изследвания показват, че студентките е по-вероятно да клюкарстват за някой, за който се носят слухове, че е подкопал собствената си репутация.

Жените е по-вероятно да изграждат социални съюзи и после да се справят със заплахи отвън чрез социално изключване, вместо например чрез пребиване на други жени. Момичетата е по-вероятно да изключват новодошлата, или да се сприятелят с някой с цел отмъщение.

В изследване от 90-те години психологът от Тексаския университет Дейвид Бъс констатира, че жените е по-вероятно от мъжете да "уронват престижа" или оскърбяват своите ритуали за чифтосване по два начина:

Първо - факторът "курва": разпространяване на слухове, че конкурентката е "лесна", спала е с много партньори и в общо взето следва краткосрочна стратегия за подбор на партньор.

Второ, физическият външен вид: приказките, че жената е грозна, има дебели бедра и всякакви други злонамерени коментари за външния вид на конкурентките и начина им на обличане, от рода на носене на разкриващо облекло, дълбоко деколте или къса пола".

В книгата си "Еволюцията на желанието: стратегии за чифтосване при хората", Бъс твърди, че жените правят това, защото в еволюционен план тези, които са били склонни да правят неангажиращ секс, са подкопавали целите на стремящите се към дълготрайни връзки жени.

"Курвите" загатват на мъжете, че няма проблем да няма обвързване, защото винаги ще има някой, който ще "дава млякото безплатно", както е изразът.

Тяхното "уронване на престижа" съответно цели да навреди на репутацията на тези "свободни" жени.

Заслужава си да отбележим, че жените (и мъжете) не винаги съзнателно заклеймяват конкурентите си в опитите си за ухажване на партньор.

Изследване от 2010 в изданието Personal Relationships констатира, че няма особена разлика между половете като стратегии, използвани за привличане на партньор. По-възрастните жени като цяло не са толкова непряко агресивни, когато става дума за романтични ситуации, колкото са тези между 20 и 30 години.

"Не бих се притеснявала от някой, който е облечен така", казва Ваянкур, визирайки съучастничката с по-съблазнително облекло. "Но ако бях на 20 години, вероятно щях да се притесня донякъде".

Заклеймяването на "лесните жени" е и фундаментален компонент в художествената литертура.

Хестър Прин си има своята "алена буква". Ана Каренина пада от високата си позиция в обществото след връзка с офицер от кавалерията. В не по-малко важна в културен план творба, а именно "Тя е върхът" (1999), популярната Тейлър унижава бившето грозно патенце Лейни на парти, след като тя по чудо се разкрасява със сваляне на очилата и пускане на вързаната на конска опашка коса. (Това, както някои биха отбелязали, е вероятно най-адекватното художествено представяне на експеримента на Ваянкур).

Много от скорошните медийни заглавия за изследванията върху непряката агресия сред жените твърдят, че жените са "еволюирали" до такова поведение.

Някои учени, изследващи непряката агресия, обаче коментират, че само защото заклеймяването на "лесните жени", открито от Ваянкур, е сред най-старите женски трикове, това не означава, че то е еволюционно или "програмирано" у нас.

"Защо тези жени го правят? Мисля, че има много начини, по които да го обясним", казва Агустин Фуентес, председател на департамента по антропология в университета "Нотр Дам".

"В нашето общество, ако ви бъде даден избор между тези два образа, ще кажете: "Не искам моят мъж да е до жената с късата пола". Но това не е защото в еволюционен смисъл той е по-вероятно да ви изневери с момичето с късата пола".

Той заявява, че въпреки това и други изследвания показват колко важен е физическият външен вид за начина, по който жените реагират една на друга, има твърде много намесен културен багаж, за да се твърди, че всичко произлиза от нашите предтечи примати.

Образът на късата пола и ботуши например е вече "зареден със смисъл", пояснява той.

В скорошно изследване Ан Кембъл, психолог от университета в Дърам, Великобритания, констатира, че младите жени са склонни да използват непряка агресия в по-голяма степен от младите мъже, донякъде защото това е най-социално приемливият начин жените да се конкурират.

Но и Кембъл подчертава, че е трудно да се прецени дали този феномен е еволюционен или културен. А и не е като мъжете да не се атакуват един друг, когато се конкурират за недостатъчни ресурси.

Преди 7-годишна възраст, по думите на Фуентес, момчетата и момичетата са еднакво директно агресивни.

След детството обаче става по-малко приемливо жените да се удрят една друга, така че те стават доста по-непряко агресивни (или "кучки"), докато мъжете продължават с традиционната пряка агресия. Към момента, когато хората достигат трудоспособна възраст, според Фуентес, нивата на непряка агресия между половете се изравняват.

"На 15 години може да си позволите пряка агресия без твърде много последици," казва той. "Но на 25 е вероятно да се окажете в затвора".

Всъщност Бъс констатира, че мъжете също "оплюват" конкурентите си - само че са склонни да ги обиждат за липсата на пари или статус - нещата, които жените традиционно ценят в партньорите си, а не за физическия им външен вид.

Те не лепят етикети по този начин, коментира Бъс, защото жените все така са склонни да излизат с промискуитетни мъже.

"Мъжете оскърбяват други мъже за неща, които жените ценят (основно свързани със защитата, ресурсите и статуса), а жените го правят спрямо другите жени за неща, които мъжете ценят (сексуална вярност и физическа привлекателност)", заявява той.

Изследванията върху студенти често се отхвърлят като недостатъчно представителни за реалния живот, но в този случай възрастовата група е доста точна.

Медиите са пълни с материали за тийнейджърки и жени в колежанска възраст, поставяне на позорния стълб след сексуално насилие или дори самоубили се след като са били наричани "курви" от връстниците си.

Можем ли да направим нещо по отношение на тенденцията на жените да се държат една към друга жестоко?

Въпреки скептицизма си, че този вид поведение отразява еволюцията, Фуентес все пак казва, че изследването е интересно, защото показва, че непряката агресия е много реална и може да бъде стимулирана дори и само с изображение.

"Тези социални конструкции са реални за нас", казва Фуентес, "Ние обаче можем и да ги променим".

Злобата вреди на самоуважението на жертвите, но Ваянкур твърди, че ако я съзнаваме по-добре, можем да се опитаме да я овладеем и потиснем.

"Изследванията показват, че ако промените знанието за поведението, променяте и самото поведение", коментира тя. "Това поведение вреди. Хората изпадат в депресия, ако бъдат атакувани по този начин".

Бъс не е толкова оптимистичен и казва, че не е лесно да се промени нещо, което чрез еволюцията или привикването се е превърнало в инстинктивен рефлекс.

Според него овладяването на "симптома на кучката" е една от областите, в които мъжете могат да помогнат, вместо просто да са обект на конкуренцията.

"Единственият начин, по който това може да се промени, е ако мъжете спрат да ценят сексуалната вярност и физическата привлекателност у дългосрочните си партньорки", пояснява той.

"Това обаче е твърде малко вероятно да се случи" защото "тези еволюирали предпочитания на мъжете към партньорките са толкова "твърдо програмирани" у нас, колкото еволюционните предпочитания към храна, богата на мазнини и въглехидрати".

С една дума: човешката природа понякога е ужасна кучка.