Представете си следната ситуация. Вечеряте със семейството си и изведнъж сърцето ви започва да бие лудо. Силна вълна от емоции нахлува у вас и или започвате да се вбесявате, или просто се разплаквате. Усещате света около вас толкова силно, че сякаш ще умрете... И това само заради звуците, които околните издават по време на хранене.
Колкото и странно да звучи, това е реално болестно състояние, наречено "мизофония".
Буквално на всеки се е случвало да се дразни от силни и досадни звуци като звучното мляскане, простъргване на вилица по чиния или силното пеене на някой, който не може особено добре да пее. При мизофонията всичко това е засилено многократно до ниво на чисто физическа непоносимост.
За 18-годишната гимназистка Ели Рап от Питсбърг всяка една семейна вечеря може да предизвика непоносими пристъпи, които я водят почти до истерия.
Още от дете тя изживява подобни реакции от определени шумове. Дори първият й спомен въобще е пътуване към дома от предучилищната група, в което майка й пуска радиото и започва да пее. Това кара Ели да започне да пищи и да плаче истерично, защото не можела да се справи със силния шум.
През годините "всички бяха доста объркани, но вътре усещах, че сякаш полудявам", казва тя. Още по-трудно е детството й заради факта, че нито тя, нито родителите й имат обяснение за случващото се. Едва в средното училище майка й открива статия в интернет за състояние, известно като "мизофония".
Мизофонията се характеризира със силни емоции от типа на гняв или страх като реакция на много конкретни звуци, особено обикновени звуци, които издават хората. Причината за него е неизвестна, но ефектите му са доказани.
Хората страдащи от това състояние, получават силни пориви на негативни емоции, когато бъдат изложени на шумове, издавани от хората. Най-често като задействащ фактор се посочват звуците от човешка уста.
"Дъвкането е почти универсално. Дъвкането на дъвка също. Също така тези хора не харесват звука от прочистване на гърлото. Кашляне, подсмърчане, духане на носа - много неща са", коментира Джаелин Джафи, психотерапевт в Лос Анджелис, която се специализира в областта на мизофонията и работи с Ели Рап.
За някои хора дори самата гледката на това как някой да дъвче или специфичен мирис, или дори тананикане, почукване с пръсти или щракане с химикалка могат да предизвикат негативна реакция.
"Сякаш частта от мозъка, отговаряща за оцеляването, смята, че по някакъв начин е атакувана или е в опасност," коментира Джафи.
Мизофонията е получила названието си едва преди няколко години и официално не е посочена като диагноза в каквито и да е медицински ръководства. Много лекари никога не са чували за нея, и ако пациентите споменат симптомите си, те понякога биват омаловажавани или диагностицирани като емоционално разстройство.
Въпреки че много хора с мизофония също така имат тревожност или депресия, това не важи за всички. Досега все още има сравнително малко изследвания по тази тема и експертите не са на едно мнение дали тя трябва да бъде класифицирана като самостоятелно разстройство или като разновидност на друго заболяване.
Тъй като е много слабо изучена и разбрана, хората около страдащите от нея имат трудности да повярват или да разберат колко болезнени могат да бъдат симптомите й.
Скорошно проучване в ограничени мащаби предлага потенциално нови разкрития за това как фукционира мизофонията.
"Доста уверени сме, че сме открили някои много добри доказателства, свързващи това разстройство с конкретни модели на мозъчна активност," казва Филип Гандър от университета в Айова, който изучава как мозъкът осмисля звуците. Той е бил част от екип, който е публикувал изследване в изданието Current Biology през 2017, което твърди, че мозъкът на хората с мизофония реагира различно на определени звуци.
Екипът е работил с 20 възрастни с мизофония и 22 без това разстройство. Те са поискали от участниците да оценят степента на неприятност на различни звуци, включително разпространени провокиращи разстройството звуци като хранене и дишане, мразени от почти всички звуци като драскане с нокти по черна дъска, и неутрални звуци като стъпки или чуруликане на птици.
Оказва се, че на неутралните и негативните звуци и двете групи реагират еднакво. Когато става въпрос за звуците от хранене и дишане, при хората с мизофония се отключва чувство на силна тревога, докато за останалите те не представляват такова напрежение.
Учените открли, че мизофония също така върви с по-често демонстриране на признаци за стрес като ускорено дишане и потене на дланите, когато хората бъдат изложени на разстройващи ги звуци. Наблюдава се и необичайна мозъчна активност.
"В групата на мизофониците, активността беше много по-силна в определени части на мозъка, включително частите на мозъка, отговарящи за осмислянето на емоциите", обяснява Гандър.
Според професор Стивън Тейлър от Факултета по психиатрия в университета на Британска Колумбия, който се специализира в емоционалните разстройства, изследването, макар и интересно, има някои сериозни проблеми.
"Първо, то е било в много ограничен мащаб, и мизофонията на участниците е била установена само чрез кратък въпросник. При изследвания на клинични състояния като мизофонията, диагностицирането чрез въпросник обикновено е неадекватно и недостатъчно. Обикновено е необходим разговор лице в лице с обучен клиничен специалист", казва той.
Също така изследването не показва какво причинява мизофонията, а само че тя е свързана с определени части на мозъка и връзките между тях, допълва той.
За общността на страдащите от мизофония, изследването на мозъка е доста значимо.
Марша Джонсън е аудиолог от Портланд, Орегон, която се специализира в областта на мизофонията. Тя е една от първите, идентифицирали мизофонията. В един момент тя установява, че известен брой от младите й пациенти страдали от симптоми, които не могат лесно да бъдат обяснени като слухови разстройства или психологически проблеми.
"Те бяха перфектно развиващи се нормални деца до определен период - между 7-8 години и 13-14 години, предимно момичета," коментира тя. Също така задействащите разстройството фактори най-често да произлизали от близки и роднини. Така през 1999 г. тя извежда проблема като "синдром на селективна чувствителност към звуци".
Впоследствие обаче се налага названието мизофония - непоносимост към звуците. Според Джонсън обаче то е неточно, тъй като страдащите от мизофония изпитват непоносимост само към определени звуци.
Към момента тя вече е изградила мрежа от специалисти, които да работят с пациенти с такова заболяване. Общността все още е относително малка, и признанието за това разстройство все още не е всеобщо. Мизофонията е упомената от Националните здравни институти на САЩ на уеб сайта им за редки заболявания, като е определена като хронично разстройство.
Също така тя не е включена в общоприетата класификация на психичните разстройства - DSM-5, което затруднява лекарите да я идентифицират, и доста рядко застрахователи покриват лечението, свързано с нея.
"Проблемът е, че цялата тази област в момента е недефинирана," коментира Джонсън.
Засега няма надеждно лечение. Има обаче някои стратегии, които могат да помогнат на част от хората да се справят.
Част от тях са медитативното дишане, кратките успокояващи разходки, потискащите шумове слушалки и други подобни трикове, които да помогнат на пациентите да се отърват от напрежението на дразнещите ги шумове. Част от пациентите откриват, че антидепресантите или физическите упражнения помагат.
За Ели Рап, комбинацията от потискащи шумовете слушалки и възприемането на различен поглед към живота й е помогнало да стане отлична ученичка в училище, и да се справя с мизофонията вкъщи. Тази пролет тя завършва гимназия и възнамерява да изучава когнитивни науки в университета “Кейс Уестърн Ризърв” наесен. А мечтата й е да се научи да помага на други хора с подобно на нейното състояние.
