Европа може би смята, че историята със забраната на мюсюлманските забрадки няма какво повече да се дискутира, но тя виси със страшна сила на фасадата й. А в светска републиканска Франция, в която от март тази година влиза в сила пълната забрана за носенето на бурки на всички обществени места, едва ли има по-критичен хумор от този на неуловимата графити художничка Princess Hijab.
21-годишната стрийт артистка продължава да атакува парижките метро станции, поставяйки със спрей или черен маркер мюсюлмански воали върху полуголите жени (и мъже?) по рекламите в метрото.
"Хиджабизираните" реклами варират от похотливите кампании на Dolce & Gabbana за мъжко бельо до нецензурните реклами за книжарниците Virgin.
Заради старателността, с която парижкото метро пази рекламните си площи, изкуството й обикновено остава на показ около час, преди да бъде премахнато от властите. И докато за тези, които отговарят за модните кампании, атаките на Princess Hijab са реален проблем, за парижките галерии това партизанско никаб-изкуство е истинска находка.
Освен в галерии и дори музеи във Франция, фотографираните хиджабизирани реклами са показвани на изложби от Ню Йорк до Виена, предизвиквайки дебати за феминизма и фундаментализма.
Британският стрийт артист Banksy - популярен със суровата си трагико-комична откровеност в графити рисунките си - твърди, че е неин фен и се опитва да й уреди изложба в лондонска галерия.
Но самоличността на художничката остава загадка. Подобно на най-големия уличен художник на Париж - Blek le Rat, който е вдъхновител на британския Banksy, тя би могла да се окаже бял мъж на около петдесет, гласувал за Саркози...
"Джихад е моето изкуство. Аз си върша работата, защото ме забавлява", казва пред италианското издание Espresso Princess Hijab.
Тя не споделя какви са собствените й корени, но според почитателите й вероятно е дъщеря на имигранти.
Във Франация я наричат "визуален терорист"
Самата тя обаче се разграничава от определения като "лява феминистка, изразяваща позиция срещу експлоатацията на жените" или пък от предположенията, че е религиозна фундаменталистка, изразяваща позиции срещу разголването на женската плът. Все пак обича да оставя на показ части от дупето и корема на хиджабизираните си герои по рекламите...
"Ако забулените жени искат да изразят позиция, биха го направили сами", казва в e-mail интервю за Guardian мистериозната графити художничка и допълва, че същото се отнася за феминистките. "Воалът има много скрити значения - може да бъде както светски, така и свещен, както потребителски, така и лицемерно набожен. От арабския готицизъм до състоянието на човека - интерпретациите са безброй и естествено той има голяма символика на раса, сексуалност и реална или въображаема география..."
Сред доминирана от мъже графити сцена в Париж, Princess Hijab всъщност залага не толкова на особена техника, отколкото на провокация на фона на лицемерното обяснение на правителството относно забраната за носенето на бурки: това е начин за защита на правата на жените и предотвратяване на принудата от мъже да закриват лицата си.
Шест години след като всички видими религиозни символи бяха забранени със закон в държавните училища, правителството на Никола Саркози забрани носенето на никаб навсякъде, въпреки бурните скандали за правата на жените, ислямофобията и гражданските свободи.
Така простите и почти детински прояви на саботаж на Princess Hijab се оказаха толкова хапливи, че придобиха популярност и публика и извън Франция.
Метафоричните критики на артистично настроените французи всъщност стигнаха дотам две момичета, които наричат себе си "NiqaBitch", да се разходят в центъра на Париж по никаб, черни шорти, с голи крака и на високи токчета. Те пуснаха онлайн и филм, за да подчертаят "абсурдността" на забраната.
Но Princess Hijab е първа на този терен - още през 2006 г. рисува графити-воал на плакат за албума на най-известната френска рапърка Diam, която по странно съвпадение сега е приела исляма...
Изкуство срещу...
Освен срещу решението на френското правителство за забрана на бурката, изкуството на Princess Hijab е и срещу липсата на интеграция, желана от много мюсюлмани във Франция.
"Aз съм против пасивността и бездействието на много, твърде много жени, но и западните медии трябва да спрат да свеждат всичко до насилието и тероризма."
Франция има най-многобройното мюсюлманско население в Европа. Доминиращият антиемигрантски дискурс и това, което мнозина възприемат като безсмислена забрана на бурките, e засилило усещането за маргинализация, изпитвано от младите мюсюлмани и малцинствата.
"Ако бяха свързани само със забраната на бурките, моите творби не биха имали резонанс особено дълго. Но мисля, че забраната на бурките извади пред целия свят проблема с интеграцията във Франция", коментира Princess Hijab.
"Не можем да продължаваме да излоримае групи, свеждайки всичко до едни и същи стари въпроси за религията или градското насилие. Нивото на образование е по-добро и не можем вече да използваме стария манихейски дискурс."
И все пак в нейните графити има и нещо особено френско - антиконсуматорската позиция на рушене на рекламата.
Освен това идеята за мюсюлманската забрадка се отделя от религията. Навлизайки в масовата култура, тя е обсъждана от гледна точка на свободата на избор и артистичното изразяване...
