На 40 км разстояние от центъра на Минеаполис се намира Пейзли Парк - имението, в което се разполагат резиденцията и звукозаписното студио на покойния Принс, който си отиде на 21 април 2016 г.
Уединеният комплекс беше отворен за публика само шест месеца след внезапната смърт на един от най-креативните съвременни музиканти. Сега в Пейзли Парк се правят организирани туристически обиколки, има магазин за сувенири, вегетариански ресторант и широко пространство за партита. Цялото имение се управлява от мениджърите на Грейсленд.
Срещу 100 долара гостите получават VIP-пакет, в който влиза възможността да запишат своя собствена 30-секундна версия на вокалите от песен в репертоара на Принс, да поиграят пинг-понг върху неговата маса или да се снимат на фона на цикламеното му пиано. Но не със смартфона си, а от специален фотограф. Внасянето на мобилни телефони в Пейзли Парк е строго забранено още от времето на Принс.
В атриума на имението се намира макет на Пейзли Парк, а в него е поставен прахът от кремацията на покойния музикант. Туристите се събират пред репликата на двореца за минута мълчание в памет на легендата.
За близките и приятелите на Принс това вече преминава отвъд границата на кича.
Дългогодишният член на групата му Чаз Смит се възмущава от това, че хиляди външни лица са оставени да бродят в дома, в който Принс издъхна. Според него, това е противопоказно на философията за усамотение и запазване на личното пространство, която музикантът изповядваше до края на живота си.
И все пак - дали е така? Приживе Принс също организира няколко мащабни партита в комплекса, а в едно интервю дори казва, че обмисля да превърне Пейзли Парк в музей.
От друга страна, никой не може да се наеме да интерпретира желанията на Принс. Той беше непокорен и многопластов артист, готов да брани произведенията си на всяка цена, включително - чрез съдебни спорове с издателите, стрийминг-услугите, YouTubе и феновете.
Колкото и да е странно за артист, който се стреми към абсолютен контрол върху наследството си - Принс не оставя завещание.
Имуществото му, което се оценява на сума между 100 и 300 млн. долара, е под надзора на множество лица, които самият той не е упълномощавал. Няколко души (включително сестра му и още петима далечни роднини) се борят за достъп до наследството му.
Проблемите при Принс съвсем не се изчерпват само с парите. Творчеството и репутацията на артиста могат да станат жертва на всяка временна прищявка или колебание на вкуса и пазара. Смъртта му провокира не само съдебни, но и културни конфликти. Онзи, който отвоюва правото да се разпорежда с наследството му, ще дефинира и бъдещото възприятие за самия артист.
Пейзли Парк се готви да отбележи втората годишнина от смъртта на Принс с четиридневно тържество, чиято кулминация ще бъде концерт на живо с акомпанимент на ремастерирани и непубликувани досега негови записи.
Това е поредният странен жест на почит към музиканта, който приживе казваше, че "няма нищо по-демонично" от акомпанирането на записи на починали музиканти.
"Ако е било писано да свиря импровизации заедно с Дюк Елингтън, щях да се родя в неговото време", казва той в интервю за списание "Guitar World".
До смъртта си Принс пазеше цял сейф с неиздавани музикални произведения и клипове. Архивът му се пазеше в подземно хранилище в Пейзли Парк, но беше пренесен в Лос Анджелис заради откриването на мухъл в специалното помещение в дома му. Обемът от непубликувания досега аудио- и видео-материал е внушителен, твърдят бившите сътрудници на Принс.
Само той имаше право да определя какво може да бъде издадено и какво трябва да остане в тайна. Сега решението зависи от лица, които не са официално упълномощени от покойника. Разпоредителите с наследството му отказват да коментират дали планират да публикуват съдържанието на архива му. Под въпрос е не само "дали", а и "каква част" от музиката му да бъде издадена посмъртно. Колко често? Има ли опасност пазарът да се "наводни" с прекалено много албуми на Принс? Изобщо редно ли е да се разпространява музика на артист, който няма думата при окончателната опаковка на продукта?
Ако Принс не е искал произведенията му да стигнат до публиката, може би нямаше да ги съхранява грижливо? Но ако е искал те да бъдат чути - нямаше ли да ги издаде отдавна?
Въпросите около това кой има право да използва песните, облика и репутацията на Принс след смъртта му стигнаха и до Джъстин Тимбърлейк. Певецът изпълни неговото парче "I Would Die 4 U" по време на Супербоул 2018, а преди това нае Пейзли Парк за тематично парти, по време на което беше допуснато сервирането на алкохол и използването на мобилни телефони - две забрани, които се спазваха строго, докато Принс беше жив.
Мениджърите на имението разрешиха и организирането на пътуваща изложба с 300 лични вещи на Принс, която в момента може да се види в Амстердам. Екипът попълва каталог от над 11 000 предмета, в това число пет пиана и 121 китари (много от тях са специално изработени, за да отговарят на сценичния му имидж).
Обяснението за изнасянето на артефакти извън дома на Принс е, че не всеки фен може да стигне до Минесота, за да ги разгледа. Изложбата била продължение на световните турнета на музиканта, според главния мениджър на колекцията в Пейзли Парк.
Някои от колегите и приятелите на Принс обаче са възмутени от комерсиализацията на наследството му.
"Никога не съм виждал знаменит музикант да бъде експлоатиран по такъв начин от хората, които не успяваха да печелят пари от него приживе. Никой не очакваше Принс да почине. А сега някакви хора играят пинг-понг в Пейзли Парк. Що за наглост е тази експлоатация на смъртта му", казва Стийв Макклелан, местен музикален продуцент, който пръв открива Принс през 1981 г.
Преди седмици шестимата наследници на музиканта подадоха съдебна жалба срещу управлението на наследството му и оспориха високите такси на мениджърите. В жалбата се казва: "накрая няма да остане почти нищо, което да се прехвърли на наследниците". Опасността от източване на богатството на Принс притеснява и бившите му колеги, които напомнят за тихата му отдаденост на благотворителни каузи.
Приживе Принс отказваше да пуска музиката си в стрийминг-услуги заради ниските отчисления, които те предоставяха на авторите. Сега обаче мениджърите на наследството му разрешиха няколко платформи да използват клиповете и песните му.
Музиката на Принс изведнъж заля целия интернет. Нещо, което вероятно щеше да го възмути. Или не? Все пак това е начинът творчеството му да достигне до новите поколения. Богатството и свободният достъп до песните му биха били гаранцията, че Принс никога няма да бъде забравен. А нали това беше и неговото желание?