В съботна сутрин г-н Лий изнася боклука - един чувал за горене и един с органични отпадъци. Съпругата му вече е на работа в кафенето, което двамата притежават в "Сентръл Парк" в Сонгдо, Южна Корея. Има две високотехнологични шахти за боклук - зелена и червена - в пункта за събиране във високоетажната сграда, където живее семейство Лий.
Лий задържа картата си за самоличност пред сензора. Капакът на шахтата се отваря. Той поставя вътре чувалите, които е купил в супермаркета за около 50 цента. В пункта за събиране на боклука има други контейнери за стъкло и пластмасови бутилки, и други видове отпадъци.
Надпис отгоре предупреждава: "24-часово видеонаблюдение". Сензори в шахтата за боклук определят дали Лий правилно е разделил боклука и е използвал правилните чували. Ако машината приеме боклука, той ще бъде всмукан през система от тръбопроводи под високо налягане от централна станция.
Тази система означава, че боклукчийски камиони не минават през старателно планирания квартал, на още по-старателно планиряния град, разположен западно от южнокорейската столица Сеул.
И всичко това е една от многото причини Сонгдо да се самоопределя гордо като "най-умният сред умните градове в света."
За разлика от Европа или Япония, Южна Корея все още строи цели градове на гол терен — например практическата административна столица Седжонг. Страната вече е планирала следващия "Смарт Сити Корея" с финансовото подпомагане от Дубай.
През юни на урбанистичната конференция New Cities Summit в Сонгдо, Том Мъркот от нюйоркската компания за недвижими имоти Gale International, си спомня как са изглеждали първите години на Сонгдо.
През 2001 г. неговите колеги са прелетели с хеликоптер с бившия кмет на Инчеон над близкия приливен басейн. Долу обаче нямало нищо. После кметът обяснил визията си, и Gale International се ангажирали с проекта за строителство на завършен град върху изкуствен остров, разказва Мъркот.
Gale довели със себе си и Cisco, така наречените "водопроводчици" на Интернет. За десетилетие мястото, където някога колегите на Мъркот наблюдавали морето, върху насип били издигнати жилищни и офисни небостъргачи на стойност 35 млрд. долара. Около 100 000 души сега живеят в Сонгдо където вече има създадени и около 60 000 работни места.
Големи корпорации като строителната група Posco вече са се пренесли изцяло умния град. Прогнозите са в някой момент в бъдещето Сонгдо да приюти 600 000 души.
Cisco се грижат за окабеляването на новия град и инсталацията на комуникационна система, която позволява на хората да се свързват с общинската администрация от своите телевизори. Освен това строителните предприемачи са инсталирали 300 интерактивни охранителни камери, снабдени със системи за аварийно известяване. Всичко се следи от контролен център с гигантски екран с данни.
В Сонгдо, всичко има буквата "В" пред името си: "В-трафик", "В-безопасност", "В-правителство", "В-здраве", и естествено "В-развлечения". Буквата "В" произлиза от "вездесъщ". С други думи, Големият брат е навсякъде в града.
Улиците с осем ленти, пресичащи Сонгдо, определено напомнят на идеалите на градското планиране от миналото. На New Cities Summit социолог определи Сонгдо като "бележещо стремителен растеж предградие". Автомобилите доминират, особено електрическите возила. В града вече са изградени зарядни станции за тях. Има също така и велоалеи и закрити паркинги. Въпреки официалната забрана, местните жители отглеждат зеленчуци на незастроената земя.
В Сентръл Парк, който по думите на Мъркот е построен с идеята да подражава на едноименния парк в Ню Йорк, изглежда като хилядагодишен зелен палат насред футуристични сгради. Всъщност обаче в него се крие и луксозен хотел в старокорейски стил. Иначе има много малко специфично корейски неща в Сонгдо - извън ресторантите.
Мост с дължина повече от 21 км свързва международното летище в Инчеон със Сонгдо, което допълва замисъла градът да се превърне в азиатски хъб за мултинационални компании.
Четири международни университета вече са се установили там. Заможни корейци са купили повечето апартаменти, понякога със спекулативно-инвестиционна цел. Много млади семейства са се преместили в Сонгдо, припамени от идеята, че там са някои от най-добрите и най-модерните в технологичен план училища в Южна Корея.
Не всичко обаче са въодушевени. Мнозина от преместилите се всъщност не не биха искали да живеят там, но глобалната привлекателност на Сонгдо отваря много възможности, които не са за изпускане - международният мащаб означава успех в Корея, а успехът означава богатство. Корейците отдават голямо значение на символите на висок статус, и животът в Сонгдо е сред тези символи.
Във вътрешните дворове на групите от небостъргачи има детски площадки и терени за фитнес и заобиколени с растения басейни. Майки се разхождат с децата си покрай бронзовите статуи на музиканти, разпръснати наоколо.
Сонгдо е планиран като модел за бъдещето. Според доклад на ООН, към 2050 г. в Индия ще има 400 млн. повече жители в индийски градове, в Китай - близо 300 млн. повече повече жители в Китай, а над 200 млн. повече жители в Нигерия. В резултат на това тези три държави, взети заедно, ще се налага да строят нов град всеки месец, еквивалентен по размери на Мюнхен.
Така за китайските инвеститори Сонгдо се превръща в модел за градоустройство и създаване на благодатна градска система.
K-Pop звездата Psy не случайно е снимал видеоклипа на "Gangnam Style" точно тук: певецът споделя, че синтетичната атмосфера на Сонгдо го е привлякла.
Не всички обаче са толкова склонни да възхваляват града. На конференцията New Cities Summit, градът беше критикуван като враждебен спрямо пешеходците и твърде стерилен: типичен проект, замислен "отгоре надолу", който никога не се е замислял да се пита за нуждите на жителите си.
В наши дни доброто градско проектиране взема предвид мнението на на гражданите още на фаза планиране.
Обратно, основателите и инвеститорите в града възхваляват Сонгдо като въплъщение на очевидното бъдеще. Повече от половината от всички градски пространства, където хората ще живеят през 2050 г., все още не са построени. Съответно е жизненоважно строителните компании и властите да разбират правилно градското планиране.
Факт е, че Сонгдо е направил правилно доста неща. Той е първият град, получил LEED сертификация, признание за екологична ефективност в областта на енергията, транспорта, сметосъбирането и водите. Сонгдо разделя питейната вода от отпадните води. Те се използват за напояване, в индустрията, в обществените тоалетни и за миене на улиците.
Колкото и идеализиран да е градът от някои, това далеч не е съвършено място. Пунктът за събиране на отпадъци в двора на небостъргача на семейство Лий е мръсен, подобно на всички други. И миризмата от него е крайно неприятна. В съседния двор, високотехнологичната шахта за боклук е запушена.
Тъй като "Големият брат" още не е оправил проблема, жителите просто оставят чувалите си с боклук до контейнера. А пред друг пункт за смет има купчина стари мебели. Градските власти признават, че системата някога е всмуквала отпадъците с гордо демонстрирана високотехнологична помпа до по-голям пункт за сметосъбиране. Там боклукът се е пресовал и се е транспортирал надалеч с камиони.
Малко преди полунощ, широките улици са празни. А кафенето на семейство Лий е затворено. Тук-там по някоя млада жена бърза към дома, с поглед, забит в смартфон. Младеж профучава с ховърборд – скейтборд с електрически мотор и светещи неонови колела. Млада двойка пресича кръстовището на електрически скутер, което кара бързо наближаващата го лимузина рязко да спре.
Нощта спира строгото разделение между улиците и хората. В декоративно малко поточе между небостъргачите, жабите все още крякат. Малко по малко животтът превзема изкуствения град.
