Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Криех над 10 години, че съм пристрастена към "Викодин"

Актрисата Джейми Лий Къртис и една история за борбата със зависимостта. Снимка: Getty
Актрисата Джейми Лий Къртис и една история за борбата със зависимостта.

Годината е 1998-a. Актрисата Джейми Лий Къртис, която тъкмо е навършила 40, се занимава с обичайните неща в дома си в Лос Анджелис. В кухнята е и приготвя храна за семейството. Посяга към джоба на панталоните си, вади пет хапчета "Викодин" и ги преглъща с малко вино. Не осъзнава, че зад нея се намира нейна приятелка, която по това време им е на гости.

"Тогава чух този глас: "Знаеш ли, Джейми, виждам те. Виждам те с малките ти хапчета. Мислиш си, че си толкова великолепна и велика, но истината е, че си мъртва. Ти си мъртва жена", разказва Къртис.

Това е повратен момент за Къртис. От този момент нататък тя е наясно, че някой знае за нейната зависимост към болкоуспокояващите. Към този момент Къртис от вече над 10 години крие, че е пристрастена към "Викодин".

По онова време актрисата, станала звезда с хорър поредицата "Хелоуин", и нейният съпруг Кристофър Гест са женени от 14 години и имат две деца - 12-годишната Ани и 2-годишния Томас. Зад гърба си Къртис има и две награди "Златен глобус", а новата й детска книжка се е озовала в списъка с най-купувани заглавия на New York Times. Погледнат отвън, животът й е чудесен. Но нейната зависимост е голямата й тайна.

Въпреки че е разкрита, тя не е готова да се бори с проблема. След няколко седмици лекар изписва на сестра й - актрисата Кели Къртис, същото болкоуспокояващо след контузия, получена на театрална сцена. По това време Кели гостува на сестра си. Не й харесва как лекарството я кара да се чувства и заради това хвърля пълната кутия с хапчета в куфара си.

Малко след това Джейми Лий Къртис се вмъква в стаята на сестра си и открадва хапчетата. Наясно е обаче, че когато Кели си тръгне, ще открие празната опаковка, заради което пише писмо. "Направих нещо ужасно и откраднах хапчетата от теб, за което съжалявам", пише в писмото.

"Когато се прибрах по-късно същата вечер, бях ужасена, че ще ми е бясна, но тя просто ме погледна, протегна ръце, прегърна ме и каза: "Ти си наркозависима и те обичам, но няма да те гледам как умираш". Това беше. Не размаха пръст, не ми каза нищо повече", казва Къртис.

Два месеца по-късно, през февруари 1999 г., Къртис си купува брой на списание Esquire. Там попада на статия със заглавие "Викодин, мой Викодин" от Том Чиарела, който на страниците на списанието споделя, че е пристрастен към болкоуспокояващите. За пръв път Къртис усеща, че не е единствената.

Статията я вдъхновява да отиде на първата си среща за взаимопомощ с хора, които също се възстановяват от зависимост. Почти 20 години по-късно актрисата все още е чиста.

На екран зрителите са свикнали Къртис да тича далеч от убиеца Майкъл Майърс в поредицата "Хелоуин". В истинския живот обаче тя трябва да избяга от един не по-малко опасен демон, преследващ я под формата на малки таблетки.

В ново интервю Къртис открито говори за онзи период от живота си - за зависимостта, опита да се откаже от хапчетата и как е успяла да стои настрана от тях две десетилетия, въпреки че работи в стресовата среда на Холивуд.

Първият й сблъсък с болкоуспокояващите идва след коментар от кинооператор. Къртис разказва, че по принцип има по-подпухнали очи, а на детските си снимки дори изглежда така, сякаш не си е доспала. Така по време на снимки на филм в съдебна зала със силна флуоресцентна светлина, един оператор казва, че няма да снима актрисата в този ден, защото "очите й са твърде подпухнали". Засрамена, Къртис решава, че след филма ще си направи пластична операция, за да коригира това.

"[Лекарите] ми предписаха "Викодин" като болкоуспокояващо за нещо, което всъщност не беше болезнено", разказва тя.

Това е началото на десетилетие на зависимост. Споделя, че хапчетата са й носели стоплящо усещане - като да потопиш охладеното си тяло в гореща вана. Именно това чувство гони толкова много време с всяка погълната таблетка. През всичките тези години обаче актрисата не взима "Викодин" по време на работа. Винаги го прави в късния следобед или рано вечер, никога преди 5 следобед или след 10 сутринта.

Когато години по-късно нейната приятелка я хваща в крачка, Къртис се разплаква и й благодари. Малко след това идва време и за възстановяването.

По това време обаче актрисата също така пие доста, макар по думите й да го прави "контролирано".

"Това е единственото заболяване, при което се диагностицираш сам. Никой не може да ти каже, че си алкохолик. Могат да ти кажат, че пиеш твърде много, или че по тяхно мнение пиеш твърде много, или че когато пиеш твърде много, това ги ядосва. Но да се наречеш сам алкохолик или наркоман е постижение. Това е начин да признаеш (...) нещо, което за много хора може да бъде животопроменящо", казва носителката на "Златен глобус".

Къртис смята, че именно срамът да признаеш проблема си е болестта, която е обсебила филмовата индустрия на САЩ, както и много други бизнеси по света. Заради срама хората пазят своите зависимости в тайна.

Дори когато търси помощ за пристрастеността си към хапчетата, актрисата е била ужасена, че някой сред другите възстановяващи се ще я предаде и ще разкаже на таблoидите. Страховете й се оказват напразни - такова нещо не се случва.

Ще минат две години преди Къртис сама да разкрие пред света, че се възстановява от зависимост. Прави го сама, в интервю и без да го е планирала.

Разкритието не е последването от различно отношение във филмовата индустрия. Самата Къртис се е тревожила, че може да бъде наказана за честността си, но това също не се случва. Според нея това се дължи и на факта, че е говорила за проблема си и справянето с него като за позитивна житейска промяна, която е накарала всички да осъзнаят, че е по-добре.

Къртис вече над 20 години успява да се пази от старите си проблеми. Снимка: Getty

За семейството на Джейми Лий зависимостите не са непознато нещо. Брат й Никълъс умира от свръхдоза хероин, когато е едва 21-годишен. Баща й - Тони Къртис, е имал проблеми с алкохола, кокаина и хероина. Тя самата е била с неговите демони, а в един момент е била единственото му дете, което говори с него.

"[Знаех, защото] споделях наркотици с баща си. Веднъж взех кокаин заедно с него", споделя актрисата.

Това обаче се е случило само веднъж. След това Тони Къртис се опитва да се откъсне от дрогата и за три години успява да остане чист.

В деня, в който отива на първата си среща за взаимопомощ, Джейми Лий разкрива тайната си и на своя съпруг. По думите й цялото й семейство я подкрепя и оценява усилията, които тя полага, за да се изчисти от зависимостта и да остане чиста.

"Виждат колко се старая и се опитвам да говоря с други хора и да съм част от общност на възстановяващи се", казва Къртис.

Днес Джейми Лий Къртис много старателно се опитва да остане трезва. Когато снима филм и някъде наблизо не се провеждат срещи на хора, преборили се със зависимостите си, тя сама организира такива. И споделянето й помага да продължи да бъде силна.

"Участвала съм в подобни срещи навсякъде по света. Сигурно бях чиста от около девет месеца, когато заснехме "Шантав петък" (бел.ред. комедия от 2003 г.). Сложих голяма табела на камиона с кетъринга, на която пишеше "Срещи за взаимопомощ в караваната на Джейми всеки ден". Оставях вратата отворена и не знаех дали някой ще се появи", разказва актрисата.

Но хора се появяват и тези срещи за подкрепа стават нещо редовно и може би една от любимите й такива групи на трезвеници, от които е била част - хора на различна възраст, с различен пол, цвят на кожата и професия. Хора, които заедно си помагат в борбата със своите зависимости.

Най-четените