Прераждането обикновено не се асоциира със сгради, но думата най-точно пасва на пловдивското кино "Космос". След 14 години забвение, разруха и опити за събаряне, то неочаквано започна да пулсира - под формата на свободно културно пространство.
Няма как подобно събитие да не е емоционално - там са скътани спомените на няколко поколения пловдивчани. Нещо повече, местните спасяват киното с протести заради плановете върху терена му да се построи 10-етажна офис сграда с 4-етажен подземен паркинг.
Свръхестествена изглежда енергията на шепа архитекти и ентусиасти, които от април работят за официалното завръщане на "Космос" в културния афиш на Пловдив. Това стана факт в рамките на Нощта на музеите и галериите снощи, докато иначе призрачната на пръв поглед сграда се превръщаше за часове във врящ казан от събития и хора.
Тази трансформация настъпи по рядък за нашите стандарти начин, различен обичайното събаряне. След 36 архитектурни плана за преустройство и солидна доза инат от страна на творческите среди в Пловдив, общината се съгласява на минимални корекции - като запази концепцията за кино „Космос" и го предостави на доброволците за два месеца.
Два месеца живот
60 дни, изтичащи в средата на октомври, през които колективът „Кино Космос" трябва да докаже, че една съборетина може да е дом за култура и млади хора. Дебютът - с жива музика фотографски изложби, видео инсталации и филмови прожекции - бе повече от успешен, ако съдим по броя на посетителите.
Още по-радващо е, че вече има интерес за изложби и различни събития от неправителствени организации. Това е единственият начин, по който „Космос" може още да го има.
„Надяваме се киното да продължи да работи и след това. За мен това е социален експеримент. Запалваме клечката и се надяваме огънят да продължи да гори. Няма значение дали ние ще сме домакини, важното е животът тук да не угасва", казва Деница Кръпова, част от ударната бригада. Тя е архитект, интериорен дизайнер и най-вече - пловдивчанка.
Зад проекта стоят Камарата на архитектите в България, Съюзът на архитектите, няколко спонсора и много хъс. Все още не е ясно дали и как ще продължи функционирането на кино „Космос" - това внимателно се обмисля, но със сигурност Пловдив има нужда от забравения си киносалон. Освен седмото, там могат да виреят и други изкуства - танци, художествени занаяти, видео инсталации.
„Смея да твърдя, че подобно нещо не е правено в България в такъв мащаб - цялото пространство на сградата ще бъде отделено само за култура", изтъква доброволцът Тихомир Алексиев. Целта на групата е разрешителното от общината да бъде удължено до края на година, за да могат там да се видят още интересни неща.
Преобразяване
Кино „Космос" е типичен образец на социалистическата архитектура. Това обаче е обърнато в предимство, придавайки на новото му амплоа уникалност и особен чар. Няма общо със стерилната бяла среда, в която обикновено се излагат художествените произведения.
Парчета мазилка висят от тавана на големия салон, забравени прожектори и проядени филмови ленти запълват ъглите, дървени мебели и инвентар от едно загинало минало - така изглежда сградата в момента.
Историята й започва през 1964 г., когато в Пловдив е открит най-големият киносалон с 900 седящи места, амфитеатрална зала и уникална акустика. Плановете на арх. Любомир Шинков предвиждат и новаторски за онези времена подвижен покрив, но по неясна причина строителите просто изливат бетонна плоча отгоре. Въпреки несъвършенствата в зародиш, тогавашното кино „Комсомол" е истинско бижу.
След промените мястото бавно запада. Последната прожекция е през 1999 г., когато по големия екран текат „Междузвездни войни" и „Титаник". След това различни части от сградата са отдадени под наем и през години там се появяват дискотека, игрална зала, интернет клуб, бар ....
Всеки наемател преправя вътрешното пространство по свое усмотрение - фоайето се прегражда, до входа изниква тоалетна, строят се гишета, сменят се мебели. В последните години кепецните са хлоптани, а сградата потъва в прах и руини. Накрая мястото е надупчето като швейцарско сирене, а стените запечатват нечии послания за безкрайна любов или омраза.
През април започва разчистване и укрепване на сградата, която е публична държавна собственост. „Само първия ден извозихме три контейнера с боклук", казва арх. Мария Стоянова от КАБ. Тя помага на по-младите си колеги с разрешителни, достъп до ток и вода.
С дарение е направена хидроизолация на покрива над фоайето, поставя се осветление, а площадката пред киното се разчиства от храсти. Големият киносалон още не е отворен, защото покривът там се руши заради теч.
Културата ни е важна
„Емоцията от първите прожекции е огромна. Някога хората се редяха на опашки, за да гледат „Винету". Това е уникален салон за кино, който се съживява от спомените", споделя Мария Стоянова. Тя препраща смисъла от цялото начинание към по-младите си колеги, които заслужават повече от овации.
Арх. Стоянова изтъква, че предстои по-трудната част от работата - кино „Космос" да намери своя управленски екип, който да гарантира съществуването му като културно средище.
Въпреки всичко, направеното до момента почти без пари и с много труд си струва. Съживяването на една сграда понякога е толкова трудно и важно, колкото спасяване на човешки живот. Хипократовата клетва на Пловдив е дадена за кино „Космос". Нека видим и останалите градове.
