Краткото ми работно пътешествие в кино беше белязано от история, която искам да ви споделя:
Представете си, че продавате пуканки и билети в ролята си на кино барман, когато изведнъж ви удря убийствена миризма. Виждате, че следващият човек на опашката е видимо неадекватен. Именно от него се носи вонята, която смущава останалите клиенти, но все пак сте длъжни да го обслужите - все пак той също е клиент.
Отнасяте с него любезно, но той в продължение на 10 минути бълва към вас смесица от български, английски и украински. Хващате някоя-друга дума, но не разбирате какво всъщност иска да ви каже, защото е толкова пиян, че и той самият не знае къде се намира.
В един момент чувате изречението: "Не знаех, че млада госпожица като вас може да ме хареса". Въпреки всичко успявате да се измъкнете, продавате му билет и той си тръгва. Влизайки в залата, човекът заспива, при което е изведен от служители.
До следващия път.
На другия ден идва отново, вече заплашва всички, които имат униформа с логото на киното, че ще ги застреля. Охраната на мола идва в опит да го изведе. Оказва се, че той дори има забрана да влиза в мола като цяло, но те толкова са и гледали...
Сега си представете тази случка поне веднъж седмично, както беше в моя случай. Вероятно някои ще го защитят: "Той е пияница, няма какво да направи". Възможно е и да е безобиден, да, но някак не ми се искаше да залагам на това. Стана толкова страшно, че всеки път, в който мернех мъжа в далечината, се криех в склада и виках управител.
Това е най-смущаващата история от работата ми в кино, но далеч не е единствената. Знам, че мнозина киномани са мечтали, а някои вероятно и все още мечтаят за работа в киносалон.
Водят ги очакванията, че ще ядат пуканки на корем, ще гледат най-новите филми безплатно, ще се наливат с газирани напитки...
Както обаче случващото се във филмите се различава от живия живот, така и истината за работата в обект на киноверига се различава от розовите представи. Поне това показа моят собствен опит преди няколко години.
Ето няколко разминавания между очаквания и реалност, с които се сблъсках:
Очакване: "Ще гледам филми, когато си поискам, колкото си поискам"
Реалност: Мога да гледам безплатно филм веднъж месечно, след полунощ
Тъй като барът и следователно барманите (бел. авт. служителите на киното, които продават билети и напитки) работят до късно, веднъж месечно се прави служителска прожекция.
Тя започва към 1-2 ч. през нощта и може да свърши дори в 5 сутринта в зависимост от времетраенето на филма.
Ако се чудите дали сме яли пуканки безплатно - да, тези, които останат в края на деня в машините се събират в големи чували за боклук и се изяждат, въпреки че вече са поизсъхнали.
Очакване: "Работата е лека и приятна"
Реалност: Изкарваш 14-часови смени на крак, чистиш до 2-3 ч. след полунощ
Въпреки че още с подписването на договора те уверяват, че няма да работиш извънредно, още на първия месец разбира, че не е точно така. Ако те "помолят", трябва да останеш на смяна, която може да продължи 14-15 часа.
Затварянето на бара също не е лека задача, защото мазните машини за пуканки се чистят до основи, заедно със склада, по чийто под те очакват разляти напитки и разпилян начос.
Това ни води до...
Очакване: "Клиентите ще са учтиви киномани"
Реалност: Оставят кочина, искат ракия и кебапчета
Най-страшно е в самите зали. Някои хора оставят целите си пуканки на земята, разливат напитки по седалките, а да не говорим за други неща, които сме откривали. Малък sneak peak: използван презерватив, изпражнения, половин изяден хляб и други работи, които ми е неудобно да напиша.
Любимо ми беше, когато ме питат дали продаваме кебапчета и шопска салата. Искали са и ракия да наливам, после ходи обясни на шефа защо е джамборето на касата ти.
Очакване: "Ще получавам добри пари"
Реалност: Бонусите са мираж, освен ако не си любимец на офиса
Общо взето, парите не стигат за нищо, защото - поне от моя опит - дори не се доближават до минималната заплата. С оглед на труда, който хвърляш ежедневно, висенето прав по цял ден и най-вече заради психическото натоварване от грубите клиенти, просто не си заслужава.
Разбира се, работата в кино си има своите предимства - персоналът е млад, графикът е доста гъвкав и е удобен за учащи.
Но за мен недостатъците са повече. Самите супервайзери многократно са ни казвали, че работата в кино си е чиста експлоатация. А и както всеки в сферата на обслужването знае, да се занимаваш постоянно с всякакви хора, всеки със своите изисквания и гадно поведение, може да те отчае от човечеството.
Всичко това обаче ме научи да съм много любезна с всички, които са обслужващ персонал, защото не знам дали досега не са се занимавали с идиоти, или просто са били на смяна цял ден и са много изморени.
Така че за финал ви моля за две неща:
Чистете след себе си и бъдете любезни към касиерите навсякъде.
