"Какво е, булка...?" - "Момиче." "Е, нищо, айде втория път да се поправиш". Това ми беше разказала приятелка преди време. В едно градче в провинцията близки на бившите й вече свекър и свекърва я попитали за пола на "онова" в количката.
Баща ми обичаше да казва, че когото Господ обича, му праща момичета. Сигурно затова си има две. Мъжете като баща ми са страхотни изключения - добре, че ги има. Негов колега навремето не отишъл да вземе жена си при изписването й от Майчин дом, тъй като и втория път не се "поправила". Пак момиче. Със сигурност не е знаел, че виновникът е той - полът на детето се определя от хромозомите на бащата.
Фемицид
Нито останалите мъже, "благодарение" на които в Китай и Индия за последните две десетилетия са убити повече от 120 милиона ембриона. Женски. Само в Китай за последните 40 г., в резултат и на политиката на "едно дете", са абортирани около 330 милиона деца. За Индия причините са неколкократно обяснени - ако искаш да омъжиш дъщеря си, трябва да й събереш висока зестра, което не е по силите на всички семейства. Ако не се ожени, остава вкъщи, налага се семейството й да я издържа и т.н. Вероятно затова столетия наред разводите не са били разрешени - къде да се върне жената, ако Господарят й я изгони, а семейството й не желае да се нагърбва с още една издръжка.
В Азия диспропорциите, родени от фемицида, достигат чудовищни размери - мъжете са със сто милиона повече от жените, само в Индия надвишават с 40 милиона. Излишните китайски момиченца пък ги предлагат за осиновяване по цял свят. (По добре, вместо заравяне живи, както преди столетия - унищожаването на "излишните женски" има предистория и в по-ранните епохи на човечеството.) Момченцата остават при мама и тате.
В Египет - най-лошата страна за правата на жените в арабския свят, също е установен ръст на абортите на женски ембриони.
Наскоро френският Институт за демографски изследвания (INED) публикува проучване, според което съотношението между половете при раждане (sex ratio) е между 110 и 117 в Южен Кавказ (Азербайджан, Армения, Грузия) и страните от Западните Балкани - Албания, Косово, Черна гора. За небалансирано се приема съотношение, по-високо от 105 момчета на 100 момичета.
Ин витрото увеличава убийствата
С увеличаване на процедурите "ин витро", нараства този (не)естествен подбор - убий момичето, нека живее момчето (момчетата). Причината е обяснима за всички, които са поне малко наясно с тях - в матката се вкарват поне два ембриона, често 3, 5... Само че не всички могат да се износят до термина. В Съединените щати е разрешен изборът на пол при процедурите на изкуствено оплождане.
Така че от родителите често зависи кой да живее. Макар природата да е дарила с по-голяма жизнеспособност женските ембриони, мъжките са неимоверно повече ценени. Дори на черния пазар за деца момченцата винаги вървят по-скъпо от момичетата, поне 2-3 пъти.
Впрочем, и героинята на Мерил Стрийп в "Избора на Софи" избира малкото си момче, когато решава кое от двете й деца да живее и кое да изгори в газовите камери на немския концентрационен лагер.
Изборът на човечеството да увеличава тестостерона в света едва ли може да бъде определен като особено добър, тъй като най-добре човешкият вид си е живял в матриархата - заради "обичта... правилата на съвместния живот, етиката на великодушието". Въпреки това сексизмът е оставил следи дори в езика, където man (мъж, човек) обозначава човешко същество - и не само в английския.
Ако някой се нуждае от повече обяснения, да прочете Фром и "Забравеният език. Любов, сексуалност, матриархат". Ако не му се чете, да гледа филма "Матриархат" на режисьора Людмил Кирков по тази забравена прекрасна новела - и сценарий - на Георги Мишев - така бъхтеха българските жени при соца, така бъхтят и сега, пръснали се из Италия, Гърция и къде ли не, за да изхранват децата, а често - и мъжете си.
Като тях са хиляди филипинки, мексиканки, китайки...
Сине, сине, Бог ли те изпрати
В България, където се раждат все по-малко деца, предпочитанията за "мъжка рожба" все така доминират. Поне това показва непредставителната анкета, която направих сред познатите си. Защо, питам мъже и жени, достатъчно интелигентни (според моите разбирания).
Получавам странни отговори като: "Ти пък, като че ли не знаеш, че на мъжете е по-лесно в този свят!", "Я погледни Мишо как угажда на майка си - не го научих, че като негова жена, съм преди нея", "Абе друго си е да имаш син - Яна мъжът й на ръце я носи, като му роди наследник..." и т.н., и т.н.
Искат син, за да го възпитат така, че да не прилича по нищо на баща си; или да е досущ като баща си; или може би като собствения им баща? Все едно. Познавам жени, които крият пола на бъдещето си дете, ако са научили, че е женско, за да не разсърдят мъжете си, които чакат наследник и се хвалят наляво и надясно как ще ходят заедно със сина си... където си искат. Познавам нещастни втори момичета, от които се е очаквало да бъдат момчета - защото на първите някак е простено, но не и "провалът" на "поправителния".
И всичко това в днешни времена, когато момчетата и момичетата имат равни права при наследяване и не ни е нужна работна ръка за земеделска работа.
Как да не се сетя за тая къртеща майчината душа песен: "Сине, сине...", на семейство Спасови, които имат и дъщеря - при това тя е първородното им дете.
