Мило дневниче,
Пиша ти директно от плажа! Толкова е куул! Чувствам се като богиня. Като в онзи клип на Мария, където тя ходеше по брега, а вълните я биеха по краката. Е, леко ми е тъпо, че съм сама, но не го показвам. При това съм си облякла най-якия бански - оня с котетата отпред. Но никой не забелязва обаче.
Тайничко си виках "мяу, мяу", когато някакво сополиво детенце с мръсни ръчички дойде при мен и ме попита: "Ти куче ли си?" Изгоних малкия смръдливец, защото посегна към котетата. Ма, на нищо ли не ги учат тия деца днес!? Как го беше изпял Тони Стораро онова за младите... Все тая. Сещаш се.
Такааа. Седя си аз на плажа и чакам някой пич да ме забележи. После следвам плана. Начертахме го след няколко дълги нощи с Цуцито. Значи, започвам да си мажа тялото с плажно масло, като не пропускам важните зони (За сведение: записала съм си ги в един тефтер. Смятам тайно да си го отворя, за да се подсещам, без никой, най-малкото пък готиният пич, да види. С едната ръка ще разгръщам страниците, с другата ще се мажа еротично. Вече си го представям.)
Новата на Криско
Тихичко съм си пуснала на Айфона (забравих да спомена, че ми е от най-хубавите - златен) новата песен на Криско, че ме кара да се чувствам готина. После започвам да пия сайдер или да ям сладолед, в зависимост от времето. Сигурно звучи шантаво, ама сладоледът тук се топи десет пъти по-бързо. Знам, и на мен ми беше странно в началото, ама глобално затопляне, какво да го правиш.
И така, в очакване съм. Оглеждам се тайно, като през това време текствам на Пешо, Манекена и Валката. Те вчера ми звъняха, ама се направих на ударена. Ей, така, за да им стане гадно. Ама после съжалих, защото вечерта ми стана тъпо. Разходих се сама из Sany Bitch (нали така се пише?), ама тука беше адска скука.
В тоя курорт никой не говори нормален български, заклевам се! Накрая някакъв мъж ми предложи да ми купи сладолед (поне аз така го разбрах, че нещо си ближеше ръцете през цялото време и ме сочеше), че даже искаше да ми даде и пари.
Замислих се, ама за кратко.
Че то кой яде сладолед в 12 вечерта!? Те за хелти лайф не са ли чували. На връщане към хотела си представях, че съм в клип. Много ми беше приятно!
Връщаме се на плажа. Някакви мъже ме заглеждат. Бързо намествам котетата. Отминават. Нищо, ще дойдат следващите. Телефонът ми мълчи. Тия тримата - Пешо, Манекена и Валката, не ми отговарят. Егати тъпаците! Зарязвам ги, ама тоя път наистина!
Пиша веднага на Монката, Кики, Лилиту (тя ми е най-старата приятелка). Никой не ми отговаря. Оффф, егати скуката. И мъже няма. Всички са дебели тука. И жените ми изглеждат тъпи и долнопробни.
Вадя си последния роман на Хорхе Букай. Ще се разсея с малко добра литература, а не като тия патици. Четенето обаче не ми върви. Неудобно ми е. Слънчево ми е. От половин година все не мога да я дочета тази книга. Явно не й е дошло още времето. Оставям я.
Супер случайно си поглеждам телефона. Я, Лилиту ми е писала.
Егати телефонът, уж златен, пък не звъни.
Тя ми пише: "Как си, писано?" Веднага отговарям: "Прекарвам си жестоко!" Нека си мисли, че се е прецакала много, като ми отказа в последния момент да дойде с мен на море. Тя ми пише: "Снимай се да те видя". Ха! Нагласям се да ме види колко съм яка.
Такаааа... Значи първи опит за селфи:
Нагласям се така че слънцето да пада на красивия ми профил. Ама и котетата трябва да са в кадър, да види Лили какъв як бански имам. Косата леко разрошена. Готова съм!
Точно щракам и някакво ужасно хлапе минава зад мен и ме посипва с пясък. Ядосвам се. Ставам и му се развиквам. Идва някаква бабичка, очевидно неговата майка, вика ми: "Найн, найн!" Какво найн, бе?!? Аз говоря английски, ти какво си мислиш, найн е девет. Значи е на девет години! Ама как може да не сте го възпитали добре до такава възраст. Аз на девет какви неща правех, ехеее...
Втори опит за селфи:
Отново се нагласям в старата поза, но явно, докато съм се разправяла с бабата-майка, слънцето се е изместило и не изглеждам като преди. Избирам друга поза. Ще се снимам отдолу, за да ми се виждат бедрата, пък и по този начин, Лилиту ще види и котетата.
Яко. Някакъв пич обаче минава и ми вика: "Сладурано, да се снимам с теб?" Аз докато кажа нещо и той вече е до мен и аз се притесних, изщраках 20 кадъра. Виждам ги, ама те всичките са размазани. Докато се обърна и пича вече го няма. И какво!? Селфито ми се скапа и мъжа изпуснах. И всичко заради тая Лили! Егати тъпата патка! Ама какво й угаждам на акъла.
Последен опит за селфи:
Правя го само, за да не каже после на всички вкъщи, че съм й се направила на интересна и да не мога да си покажа носа на главната един месец след това. Отново се нагласям. Но първо се оглеждам внимателно дали пак някой готин пич няма да мине.
Тихичко си пускам песента на Криско за настроение. Припявам си и заемам поза. Избирам си физиономия. Ама тамън да щракна и небето стана тъмно. Ееее, трябва ми слънце за по-красивия ми профил!
Докато се усетя и то заваля. Намокри ме цялата, ама не, както когато съм излязла от морето, а гадно.
Без да искам щракам. Еййй, това е от тъпата ноктопластика. Толкова са ми чувствителни пръстите, заради нея. Оооо, неее, без да искам изпращам снимката на Лилиту! Явно снимам директно от месинджъра. Нееее! Депресирах се. Но нямам време, дъждът вече се лее. Дори бабичката с нахалното дете се е изнесла.
Докато вървя към хотела си мисля за селфито. Косата ми е мокра, ама не като от морето... Оу, това съм го написала по-горе. И котетата изглеждат тъжни. Нещастна съм. Нищо. Отивам да си пусна "Перла". Сериите винаги ме разведряват. Ще пиша утре, когато, сигурна съм, ще срещна любовта.
ХО-ХО
Кифличка!
