Единственото невероятно около новия Спайдърмен ще е, ако някой успее да обясни каква беше артистичната необходимост от подновяването на този франчайз. Всички проблеми на филма идват от това, че е е заченат като четвърта част на трилогията на Сам Рейми, после някъде в процеса на разработка нещата са се омазали, и в крайна сметка се е наложило сценарият да (де)еволюира в рибуут, с който да се сложи начало на нова докъдето-им-стигнат-силите-логия.
Като следствие, в тоя филм няма нормален главен герой, няма и нормален злодей, което е пагубно. Андрю Гарфийлд наистина би бил чудесен Питър Паркър, ако някой имаше идея какво да прави с този персонаж след първите три филма. Обаче, 1/3 от времето е досаден емо, на който искаш да вкараш едни шамари; 1/3 от времето е сайънс нърд, който може да разгадава сложни формули; 1/3 от времето е smart-ass, който се ебава със съученици и дребни престъпници; и 1/3 от времето хвърчи между небостъргачи. Прекалено много третини ли станаха? Трябва да е заради това, че тази досада се точи 140 минути...
Типичната арка на Спайди започва от сополив тийнейджър, който всички ритат по задника; а после, когато получава супергеройските си сили, той трябва да се опияни, да се превърне в задник, и да научи горчивия урок, че с тях идват и супергеройските отговорности. Новият Невероятен Спайдърмен е първите три от изброените третини едновременно, още преди да го ухапе паяка, което вероятно е следствие от сгрешените сметки при трансформирането на една история, в която героят вече е установен, в такава, с която всичко отново започва. Излишно е да казвам, че така просто не се прави.
Още по-силно този катаклизъм се стоварва над злодея - Доктор Конърс, който е ОК само до момента, в който се превръща в гигантски гущер. Ако някой успее да извади логично обяснение защо този изстрадал тип изведнъж се вбесява на цялото човечество, започва да хвърля коли от мостове (с изоставени от родителите си деца в тях), и решава, че е добра идея да превърне всички нюйоркчани в гущери като него, нека да се обади. Подобна жалка злодейска карикатура скоро не се беше появявала на екран, да не говорим, че визуалната й опаковка е най-ужасно изпълненият CG-образ във филм от последните години. Този кретенски изглеждащ и анимиран гущер, с нелепа джокерска усмивка, би стоял адекватно само в японски евтинджос за Годзила от средата на 80-те. Появил се днес, е срам и позор за Сони.
Срамът и позорът, за щастие, са ни спестени поне що се отнася до 3D-то - филмът през по-голямата си част е заснет със стерео-камера, в резултат на което сцените с разните му там отражения са се получили доста ефектни. Музиката е типичната джеймсхорнърщина, в която има и опит за старомодна тема и опит за модерна електроника - на места работи (с пианцето по време на началните надписи, този път откраднато от Джеймс Нютън-Хауърд), на места - не чак толкова. В режисурата на Марк Уеб пък няма нищо, което да си струва изричното споменаване - просто поредната евтина работна ръка. Хареса ми един брой сцена, в която героят и антигероят, вкопчени един в друг падат към някаква светлина в рояк от лъчи, но нея май я видяхме и в трейлъра.
Забавно е как сценаристите са се опитали да намерят решение на вечния въпрос, който гложди умовете на раделите за филмова логика - за какво Спайди залепя мрежите си, докато прелита над задръстванията от таксита по улиците. В резултат на мозъчните напъни да се създаде драматична сцена (подобна на онази с влака във втория Спайдърмен), в която обществото подава ръка на човека с маската, стоящ самотен между него и подивялата CG-неправда, към финала ставаме свидетели на следната епична тъпотия: група оператори на кранове по някаква неясна причина получават внезапен позив на гражданска отговорност и синхронизирано обръщат крановете си перпендикулярно на улицата, за да може куцукащият Спайдърмен да прелети до мястото на събитието, което трябва да изпълнява ролята на финална конфронтация. Смехът е гарантиран.
Има нещо дълбоко сбъркано в идеята за рибуут на този комиксов герой. Ако от Сони чак толкова държаха на милкването от Спайдърмен, трябваше просто да си правят продължение след продължение на предните филми (които може и да не са цвете, но поставени до новото предложение изглеждат като за 10/10, дори при налудната нелепост на третата част). Правенето на рибуут предполага, че разполагаш с някаква нова визия за познатите герой и сетинг. Ако от Невероятния Спайдърмен липсваше origin-буламачът, този филм спокойно можеше да функционира като смотан Спайдърмен 4 - нито стилистиката е чак толкова различна, нито характеристиките на главния парцал.
Истинският прът в колелото на идеята за рибуут на Спайдърмен идва от това, че този герой просто не може да се преизобрети по друг начин - костюмът му пак ще е смешен, и накрая той пак ще лети против законите на физиката и логиката, защото тези неща са сигнатурни. Разликата в сравнение с това, което Нолан направи с Батман е чудовищна*.
Връщайки се към Спайдърмен - вече ми дотегна от сцени след кредитите. Марвъл направиха това модерно (като последния път с Отмъстителите сложиха два броя за по-сигурно), обаче в техните планове като че ли това се вписва - прекалено много комиксови фрийкове имат събрани на едно място, а и си знаят бокс-офис резултатите... За съжаление, вече живеем в тъжните времена, в които няма завършени самодостатъчни високобюджетни филми. Всичко вече се оставя за евентуално дообясняване в случай на касов успех (последен плачевен пример - Прометей).
Та, не особено изненадващо е, че и със Спайдърмен е така - целият киносалон тръгна да се изнизва прозявайки се, аз останах да видя дали правилно съм разпознал, че наглецът, прекопирал Дарио Марианели от В като вендета, е Джеймс Хорнър, и изведнъж - бам! Отвратителна, изсмукана от пръстите сцена след кредитите. Следва продължение (да се чуди човек какво точно ще продължават на тая толкова банална и предвидима разработка на счетоводния отдел на Сони)... При предполагаемия грандиозен бокс-офис обаче, само едно импотентно продължение е най-малкото зло, с което ще се разминем.
Завършвам с горещ съвет: избягвайте го, когато този филм започне да прехвърча по родните екрани.
