Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Седем основни типа атеисти

"Няма Бог и аз съм неговият пророк"
"Няма Бог и аз съм неговият пророк"

Какво си представяме, когато става въпрос за атеизъм? Отричане на всякакви богове? Отричане на идеята за Бог като цяло. Пропагандиране на науката като обяснение за света. Хулене на организираната религия и Църквата. Това и още много.

Въпросът обаче е, че когато се говори за атеизъм, нещата винаги са малко по-сложни. И атеизмът варират по интензивност на липсата на вяра в божественото, разчитане на науката и негативно отношение към организираните църкви. Липсата на някаква атеистична догматичност прави невярващите толкова различни в това, в което не вярват, колкото човек не може да си представи.

Така има много различни видове атеизъм и те зависят от това колко богове са отхвърлени и по какъв начин. Така например, според философа и автор на редица книги по тази проблематика Джон Грей първите християни са били наричани атеисти, защото отказват да се покланят на лансираните от Римската империя божества. Оттогава обаче терминът е преминал през много метаморфози, носейки след себе си много различни форми на неверие.

Самият Грей е атеист, но далеч не типичен. Той мрази т.нар. от него "Нов атеизъм", има сравнително положително отношение към религиите, макар да не вярва в тях и не обръща кой знае колко внимание на науката, за да обяснява тя света наоколо.

Неговата критика не е насочена толкова към вярата и Църквата, колкото към онези атеисти, които с всичките си претенции за интелектуалност и морална висина над двуличието на религиите, се отдават по-скоро на "свещена война" и грубо хулене на всичко, имащо общо с каквато и да е вяра.

Т.нар. от него "нови атеисти" до такава степен са се вторачили в религията, че са успели да създадат своя - религията на невярването.

Своята вяра в невидимата сила на Бог те са заменили с вярата в силата на науката, макар че мнозина от тях дори не са учени и виждат само най-простите примери за наука в технологичното развитие.

Самата вяра също така е сменила посоката си от Бог към човечеството по принцип и неговите способности да промени само света към добро. Ролята на науката е само да спомогне този процес да се случи.

Само дето има един малък проблем според Джон Грей и това е, че такова нещо като човечеството не съществува. Съществуват От една страна това е вярата в автоматизирания процес на развитие за човечеството. Без вярата в Бог и това, че той прави света по-добро място, атеистите залагат на вярата в човечеството и че в неговите собствени ръце е да изгради по-добра среда за себе си.

В най-новите форми на атеизма тази вяра е надградена с вярата в машините и технологиите, а идеята за Бог е заменена от идеята за науката като абсолютната сила, движеща света.

Така че според Джон Грей повечето от тези форми на атеизъм са форма на подтисната религия. И все пак различните типове атеизъм подхождат към въпроса по различен начин.

За Грей атеист е всеки, който не разчита на идеята за Бог и не я използва, за да си обяснява света. И все пак съществуват различни типове подходи към атеизма.

Ако трябва да синтезираме някои основни типове атеизъм, ето как биха изглеждали те:

1. Безверникът

Тези атеисти просто не вярват в идеите за духовното, душата, задгробния живот. За тях всичко е проста логика, а животът е базиран на химия, която поражда реакции. Дори чувствата у хората се пораждат от химични процеси в мозъка. Тук човекът да издигне идеята за науката (и по-специално точните науки) като основно обяснение за света.

2. Антитеистът

Тук водещ момент е не толкова вярата в нещо, а яростното отричане на другото. За антитеистите религията е зло, а Бог е измислица, създадена, за да промива мозъци и да държи масите под котрол. В много случаи това е и най-месианският атеизъм - антитеистите държат активно да убедят околните, че Бог не съществува, а Църквата е раково образувание върху обществото. Ако тяхната философия може да се опише в едно изречение, то съвсем спокойно би било: "Няма Бог и аз съм неговият пророк"

3. Агностикът

Тук истинска вяра в Бог няма, но не се отрича, че висша сила може и да има. Агностиците просто поставят нещата под въпрос, без да дават отговор, признавайки, че и двете възможности са вероятни. Такива хора значително по-рядко се занимават с въпросите на вярата и на религията, просто защото самият въпрос няма достатъчна стойност за тях. Понякога може да се случи така, че конкретният човек е сигурен, че Бог като Бог за християни, евреи, индуси, мюсюлмани не съществува, но да не отрича, че там някъде има някаква сила.

4. Хуманистът

Ако религиозните хора вярват, че Бог е създал човека по свой образ и подобие, за хуманистите нещата стоят по точно обратния начин - човекът е създал боговете, в които да вярва. А освен това може да създаде и всичко друго, стига само да се сдобие с правилните знания. Хуманистите поставят вярата си върху човека и неговите способности да се развива и да се адаптира. За тях науката не е само обяснение за света, но и средство за по-нататъшната еволюция на вида.

5. Свободомислещи

Тук не се отхвърля толкова идеята за Бог, колкото идеята за организираното вярване в Бог и за Църквата и Библията. Свободомислещите вярват, че има някаква сила, която държи света свързан, но отричат всякакви идеи за църкви и верски ритуали. Тази сила е голяма, всемогъща и абсолютно не може да бъде побрана в който и да е канон.

6. Философските атеисти

Много подобни на свободомислещите, те възприемат етичните норми на религията, но без да вярват в Божественото. Те възприемат учения, но не и догми, църкви и самата идея за Бог. За тях той е по-скоро нравствено учение, отколкото сила, която наказва и съди след смъртта.

7. Мразещите Бог

Подобно на антитеистите, те са изключително активни в това да пропагандират липсата си на вяра. При тях обаче вяра има, макар и с обратен знак. Тя е насочена срещу идеята за Бога, който в очите на (не)вярващия се е провалил.

 

Най-четените