Мадс Микелсен яде по много. Любимото му нещо за хапване са бели дробове и сърца.
47-годишният датски актьор, най-известен с ролята си в "Казино Роял", отскоро вече се е заел и с похапването на човешко месо. За щастие той има подходяща физиология, за да си го позволи. "Метаболизмът ми е страхотен," споделя той.
Може и да не комбинира необичайните си кулинарни творения с нахут и екзотични подправки, но все пак Микелсен смело реализира собствената си интерпретация на един от най-вездесъщите и иконични злодеи в попкултурата: Ханибал Лектър. В дебютиралия тези дни телевизионен сериал "Ханибал" Микелсен е в ролята на зловещия психопат, увековечен от Антъни Хопкинс в "Мълчанието на агнетата".
Сериалът е "нова версия" на предисторията на този сюжет по романа на Томас Харис "Червеният дракон"
Разказващ историята преди ареста и осъждането на Ханибал, той проследява почти интимната връзка на менторство между Лектър и изтормозения криминален психолог от ФБР Уил Греъм - мъж, който с цената на собствените си емоционални травми е живо въплъщение на едно от най-старите криминални клишета: човек, способен да влезе в главата на един сериен убийец. (Ролята на Греъм се изпълнява от британската звезда Хю Данси).
Подходът към героите на Харис, тяхната киноистория и стабилната им общност от почитатели, дело на автора на "новата версия" на Star Trek Брайън Фулър, е достатъчно смел в интерпретацията си.
Заиграването с легендарната роля на твърде ерудирания Ханибал Лектър на Антъни Хопкинс по начина, по който Микелсен го прави, може би е откровена лудост. И все пак с отмереното си и впечатляващо изпълнение, той успява да постигне невероятното - и да възроди образа на Ханибал.
Това, разбира се, не означава, че Микелсен не реагира по единствения логичен начин, когато в началото му предлагат ролята: с категоричен отказ. "Тогава си мислех: "Защо да се връщаме към нещо, което е толкова съвършено"?" споделя той. Ала след като ентусиазираният Фулър успява да му опише убедително идеята за все още свободния Ханибал като истински човек в една истинска вселена, изпълнена с истински човешки взаимоотношения, Микелсен се поддава на изкушението.
"Брайън ми разказа цялата история," спомня си той. "Уж му дадох само 10 минути, ала след два часа все още не можеше да спре да говори развълнувано за епизодите някъде около 25-ти сезон, или нещо такова. Осъзнах, че в основата на този сериал стои един от най-енергичните мъже в шоубизнеса".
Ангажирането на подходящ актьор обаче е само един от проблемите
По-голяма спънка е създаването на нова, коренно различна версия на герой, който вече е залегнал в спомените на поколения. Откъде въобще се започва с такова нещо? "Да, много е трудно," признава Микелсен. "Можете обаче да зададете същия въпрос и на всеки, който играе Хамлет". Пресъздаването на образа, което постига Микелсен, перфектно се вписва с представите ни за Ханибал Лектър, но същевременно няма нищо общо с героя на Хопкинс.
Първата стъпка е акцентът. Ханибал вече не е с неясен южняшки произход. "При Антъни Хопкинс беше много трудно да познаеш произхода на неговия акцент, ала аз умишлено избрах за ролята чуждестранен актьор - именно защото Ханибал е чужденец," обяснява Фулър. "Той е различен, екзотичен, не е от тук. Това е нещо, което Мадс успява да придаде на героя и по този начин да допринесе за цялостното му излъчване на ерудираност и материалност".
Същевременно обаче има и сдържан хуманизъм, който Микелсен изобразява, като цяло пренебрегван във филмовите представяния на Ханибал до момента. Взаимоотношенията между героите в "Ханибал" може да изглеждат шокиращи за хората, познаващи Уил Греъм и Ханибал Лектър само от книгите на Томас Харис или филмовите им еквиваленти. Тук те не са противници, нито ловец и неговият затворник зад решетките. Отношенията им са на човек и ментор, дори биха могли да минат за приятелски.
В една сцена Ханибал утешава Уил, който е разтърсен след престрелка и убийство на заподозрян.
"Да убия Хобс беше приятно усещане," казва объркано Уил.
"Убийството сигурно е нещо приятно и за Бог. В крайна сметка той го прави непрекъснато, нали?" успокоява го Лектър. "А не сме ли създадени ние по негов образ и подобие?"
"Тук има истинска емоционална връзка," пояснява Микелсен. "Не мисля, че Ханибал просто харесва Уил. Мисля, че в някакъв смисъл той почти го обича." Двамата по същината си се допълват взаимно, компенсирайки липсващото у другия. "Ханибал притежава способност за емпатия и я използва много, за разлика от Греъм, който има изобилие от емпатия, но не е способен да я контролира."
Има и шеговита интелигентност в цялото излъчване на Ханибал в сериала
Мрачната страна на Лектър, неговата природа на убиец е неизвестна на никого - освен на самата аудитория. Така че когато Ханибал казва на Джак Крофърд (Лорънс Фишбърн) на вечеря: "Следващия път доведете жена си. За мен би било истинско удоволствие да вечерям с вас", Микелсен изрича репликата без какъвто и да е привкус на игра на думи.
Но е трудно за аудиторията да не се позабавлява с инсинуацията, което внася ниво на мрачен хумор в сериала. Микелсен е известен най-вече с ролята си на Льо Шифър в "Казино Роял", а славата му на добър изпълнител на ролите на злодеи само ще се увеличи с "Ханибал". Микелсен обаче няма нищо против: "Каква би могла да е алтернативата? Да не играя никакви роли?"
И все пак когато стартира кариерата си в датското кино в края на 90-те, той е възприеман много повече като младежки идол, отколкото като злодей. Широкообхватната му кариера оттогава включва ролята на Тристан в "Крал Артур" (2004), главна роля в номинираната за "Оскар" драма от 2006 "След сватбата" и на учител, несправедливо обвинен в педофилия в "Ловът" (2012), за който той печели статуетка за най-добър актьор на филмовия фестивал в Кан.
Като дете Микелсен е бил талантлив гимнастик и впосредствие се е присъединил към трупа за съвременни танци
Актьорската му кариера произлиза преди всичко от желанието да изследва драматизма в танца, отколкото сериозните техники. Така че не е изненадващо, че на живо Микелсен изобщо не прилича на емблематичните злодеи, с ролите на които е прочут.
"Забавно е, защото когато отида на снимачната площадка, винаги оглеждам костюмите му и поглеждам кой е направил сакото, а той не проявява никакъв интерес. Това просто не го вълнува," казва Фулър. "Извън ролята, Мадс обикновено се облича с анцуг и плетена шапка.
Той няма никакви претенции и не носи луксозно облекло. Той по нищо не прилича на Ханибал. Лесно е да го разсмееш, той самият също обича да се шегува и да прави номера на другите. Той е като много буен брат, и няма нищо общо с много контролирания си герой."
Също така той не е човек, който да се изгуби в мрака, както се случва с много герои, когато играят роли, свързани с убийства и смърт. Освен че смята такава дълбока въвлеченост в света на героя "много претенциозна", Микелсен не смята Ханибал за толкова зъл човек - вероятно защото и самият Ханибал не би се възприемал по такъв начин.
"Ние може да го възприемаме като мрачен герой, но в собствените си очи той не е такъв," коментира той. "Той е щастлив човек. Той се наслаждава на живота повече от другите хора. Той се събужда всеки ден и си мисли, че денят е прекрасен - и ако нищо интересно не се случва, той ще направи така, че то да се случи."
Това далеч не означава, че сериалът "Ханибал" не е мрачен
Всъщност той е брутално страховит, като включва изключително травматични и кървави, изпълнени с насилие кадри - може би едни от най-драстичните, показвани до този момент по телевизията.
Сериалът започва с кръвопролитие и непрекъснато навлиза в странно страховитите представи на Фулър, за да разкрива изблици от трудно гледаеми сцени, но всички те са прекрасно хореографирани като част от някакъв аленочервен балет, колкото и труден да е той за наблюдение.
Въпреки че оставя на другите да обсъждат дали е редно да се представят такива неща на екрана, самият Микелсен не изглежда притеснен от това. "Произлизам от култура, където не разделяш нещата на това какво можеш да правиш по телевизията и какво в киното," казва той.
"Ако примерно наблюдаваш фризьор на екрана, ясно е, че ще видиш този човек да отрязва нечия коса в някакъв момент. Тук си имаме работа с човек, който избива хора, така че няма как да минем без това да го видим как го прави."
Въпреки че тепърва предстои да разберем дали зрителите ще могат да преглътнат по-драстичните сцени, едно е ясно - има ненаситна жажда у аудиторията за всичко, свързано с Ханибал Лектър. От романите на Харис, през хитовите филми, до емблематичните фрази, произлезли от гениалната роля на Хопкинс, този герой оцелява и предизвиква интерес много по-дълго от безброй други. И в очакване на поредното прераждане на Ханибал, няма как да не се запитаме какво обяснява тази обсесия по злодея?
"Можем да зададем същите въпроси и за реални хора," контрира Микелсен. "Защо хората постоянно си купуват книги за Хитлер и Сталин? Те имат някакъв чар. Не искаме да се поддаваме на него, но искаме да го разберем, нали? Сигурно и затова той оцелява толкова дълго време."
